1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
София, 18.02.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1232 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. А. от[населено място] срещу въззивното решение на Д. окръжен съд, постановено на 21.06.2010г. по гр.д.№200/2010г.,в частта с която е отменено решението на първоинстанционния съд досежно квотите от съсобствеността върху допуснатата до делба едноетажна масивна сграда /гараж/ със застроена площ от 24кв.м. и идентификатор 72624.622.262.2 по к.к.,построен в поземлен имот с идентификатор 72624.622.262 по кадастралната карта на[населено място] и вместо това делбата е допусната между съделителите С. Д. Ч. и А. Д. А. при равни квоти.
Като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК като поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса при строителство в съсобствено дворно място стават ли съсобствениците такива и на новопостроеното при липса на доказателства за дадено съгласие за строеж само от единия съсобственик.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба С. Д. Ч. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че процесният гараж е съсобствен между съделителите при равни квоти съдът е приел,че гаражът е построен в дворното място през 1979г.,към който момент мястото е било съсобствено между А. Д. А. и наследодателя Д. А. В. въз основа на издадено на името на Д. А. В. разрешение за строеж №54/09.04.1979г.Прието е,че при липса на спор за законността на издаденото на името на Д. А. В. строително разрешение следва да се презючира,че всички законови изисквания при издаването му са спазени,вкл. и наличието на изискуемото по чл.56,ал.3 З./отм./ писмено съгласие на съсобственика,изразено в заявление до ОНС с нотариална заверка на подписа,което учредява право на строеж в полза на съсобственика, получил разрешението за строеж в съсобствения имот,макар преписката за издаване на разрешението да не е запазена и писмено съгласие по чл.56,ал.3 ЗСТУ/отм./ по делото не е представено. С оглед на това е прието,че гаражът е бил собственост само на Д. А. В. и неговата съпруга М. В.,а след тяхната смърт е преминало по наследявяне към двамата съделители /техни синове/ при равни квоти.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е посочено решение №328/11.05.1994г. на І ГО на ВС по гр.д.№196/1994г.,в което е прието,че построената със средствата на един от синовете на наследодателя сграда в имота на последния не става собственост на сина,ако не му е учредено право на строеж. Разглеждания в настоящия случай казус обаче не сочи наличие на сходство с разрешения при постановяване на това решение на ВС, тъй като строежът в разгледаната по гр.д.№196/1994г. хипотеза не е извършен в съсобствен имот.
Посочено е решение №980/12.12.1994г. по гр.д.№781/1994г. на І ГО на ВС,в което е прието,че обемът на правото на строеж се определя от рамките на договора,с който е учредено. Построеното извън тези рамки, макар и на основание утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект, се придобива по приращение.
Не е налице противоречиво разрешаване по поставения от касатора въпрос,тъй като в настоящия случай не се твърди построенодо над разрешения обем да представлява самостоятелен обект,с оглед на което посочената практика следва да се приеме за неотносима.
Посочено е и решение №950/22.10.2008г. по гр.д.№2/2007г. на ІІІ ГО на ВКС,в което е прието,че законността на сградата може да има само изрично посоченото в закона правно значение,но няма значение за правото на собственост,както и решение №598/12.06.1991г. по гр.д.№362/1991г. на І ГО на ВС,в което е прието,че съсобствена,а не лична е сградата, построена от един съсобственик върху съсобствена земя,освен ако надлежно не е оборено законното положение на чл.92 ЗС. И доколкото в настоящия случай е поставен въпрос по приложението на чл.92 ЗС, обвързан и с преценка за значението на законността на извършеното строителство за придобиването на собствеността,настоящият състав приема,че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на поддържаното от касатора основание,а именно поради наличие на противоречива практика на съдилищата.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 21.06.2010г. по гр.д.№200/2010г. по описа на Д. окръжен съд в частта,с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд е постановено делбата на построения в имот с идентификатор 72624.622.262 по кадастралната карта на[населено място] гараж с идентификатор 72624.622.262.2 да бъде допусната между съделителите А. Д. А. и С. Д. Ч. при равни квоти.
Указва на касатора в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 25.00 лв./двадесет и пет лева/ държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи доказателства, че таксата е внесена.
След представяне на доказателства,че дължимата държавна такса е внесена делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за определяне на дата за разглеждането на делото в открито съдебно заседание,след което да се призоват страните.
Председател:
Членове: