Р Е Ш Е Н И Е
№ 166
С о ф и я, 02 октомври 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 25 с е п т е м в р и 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА
НЕВЕНА ГРОЗЕВА
при секретар Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Ивайло Симов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 680/2019 година.
С касационни жалби от защитниците на подсъдимите И. Ю. Ч. от София адв.К.Б.-С. от САК и на Д. М. Д. и М. С. П. от София адв.В.В. от САК се обжалва решение № 15 от 20.05.2019 г., постановено по ВНОХД № 483/2018 г. на Апелативния специализиран наказателен съд с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и с алтернативни искания за отмяната му и оправдаване на подсъдимите от касационната инстанция, неговото изменяне с намаляване на размера на наложените им наказания или след отмяната му делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбите.
Подсъдимите И. Ч., Д. Д. и М. П., редовно уведомени не вземат участие в касационното производство, като защитниците им поддържат жалбите си и чрез наведени в допълнения към тях доводи и молят за уважаването им съобразно алтернативно отправените искания.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното :
Образувано първоначално като НОХД № 824/2014 г. в Специализирания наказателен съд, съдебното производство по делото е било прекратено с разпореждане на съдията-докладчик от 24.07.2014 г. поради непредявяване на част от обвиняемите на протокола за разпит на обв.Д. Д. от 27.05.2014 г. и заради пропуски при изготвяне на обвинителния акт в нарушение на разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК и делото е било върнато за ново разглеждане на прокурора от Специализираната прокуратура.
Внесеното отново обвинение е довело до образуване на НОХД № 1632/2014 г. по описа на Специализирания наказателен съд, съдебното производство по което отново е било прекратено с протоколно определение от съдебното заседание на 01.12.2014 г. по съзряното и от прокурора съществено процесуално нарушение заради неизпълнение на задължението на органите на ДП за предявяване на обв.Ч. и на защитника му адв.Т. на всички материали от разследването и поради неотразяване в обвинението на обстоятелството, че към момента на осъществяване на инкриминираните деяния обв.Д.Д. да е бил непълнолетен с приложение на разпоредбата на чл.63 от НК и делото отново е върнато на СП за ново разглеждане.
При третото поред внасяне на обвинението в Специализирания наказателен съд и образуването на НОХД № 853/2015 г., с присъда от 27.03.2017 г. подсъдимите И. Ю. Ч., М. С. П. и Д. М. Д., тримата от София, са признати за виновни в това, че на 21.05.2013 г. в София, в съучастие като извършители, подс.Д.Д. макар и непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, са държали акцизни стоки – 126,2 кг тютюн за пушене, без бандерол, когато такъв се изисква по закон, на обща стойност 24 609 лева – големи размери и случаят не е маловажен, при дължим акциз в размер на 19 182,40 лева, поради което и на основание чл.234, ал.2, т.3 вр.ал.1, пр.2-ро вр.чл.20, ал.2 вр.чл.63, ал.1, т.3 за подс.Д.Д. от НК при условията на чл.54 от НК са осъдени съответно подс.Ч. и подс.П. на по 3 години лишаване от свобода, подс.Д.Д. на 1 година лишаване от свобода, като са признати за невинни и оправдани по първоначално предявеното им обвинение за разликата над 126,2 кг тютюн за пушене и за стойността на предмета на обвинението над 24 609 лева и за съучастие в извършване на деянието с подс.М. С. Д. и по обвинението по чл.234, ал.2, т.2 от НК.
На основание чл.66 и чл.69 от НК така наложените на тримата подсъдими наказания лишаване от свобода са били отложени за изпълнение с изпитателен срок от по 5 години за подсъдимите Ч. и П. и 3 години за подс.Д..
На основание чл.67, ал.3 от НК по отношение на подсъдимите Ч. и П. е била постановена пробационна мярка за контрол по чл.42а, ал.2, т.2 от НК през изпитателния срок в продължение на 2 години.
С присъдата и тримата подсъдими Ч., П. и Д.Д. са признати за невинни и оправдани по обвинението им по чл.321, ал.6 от НК вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК за подс.Д.Д. за това в периода от 01.12.2012 г. до 21.05.2013 г. в София да са се били сговорили да вършат престъпление по чл.234 от НК, като последният, макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значение на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си.
С присъдата четвъртият подсъдим М. С. Д. от София е признат за невинен и оправдан изцяло по предявените му обвинения по чл.321, ал.6 и по чл.234, ал.2, т.2 и 3 вр.ал.1, предл.2-ро от НК.
Присъдата е била обжалвана с бланкови жалби от защитниците на тримата подсъдими Ч. адв.М.Т. от САК, на подс.П. адв.Т.Х. от САК и на подс.Д.Д. адв.Е.Б. от САК като неправилна, необоснована и незаконосъобразна заради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон и явната несправедливост на наложените им наказания, с развити в допълнения доводи и с искания за отмяната й и оневиняването им от въззивната инстанция изцяло по останалото срещу тях обвинение.
След проведено въззивно съдебно следствие по ВНОХД № 290/2017 г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд с разпит на двама свидетели, на поемните лица при огледа на местопроизшествието, назначаване и изслушване на дактилоскопна експертиза и на експерта по СПЕ за психическата годност на подс.Д.Д., при пореден отказ на тримата подсъдими в съдебното заседание на 27.04.2018 г. да дадат обяснения по обвинението им, с решение № 14 от 23.05.2018 г. първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло, като в тежест на подсъдимите са възложени допълнително заплащането по 71,16 лв разноски по водене на делото, направени във въззивната инстанция.
Въззивното решение е било обжалвано с касационна жалба от защитникът на подсъдимите Д.Д. и М.П. адв.В. и лично от подс.Ч. с оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и материалноправната норма, като незаконосъобразно, немотивирано, необосновано и заради явната несправедливост на наложените им наказания с алтернативни искания за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция или неговото изменяне с намаляване на размера на наложените им наказания при приложение на чл.55 от НК.
С решение № 176 от 26.10.2018 г. по н.д.№ 744/2018 г. на ВКС – І н.о., взето с мнозинство и при особеното мнение на председателя на съдебния състав, е отменено въззивното решение в осъдителната му за тримата подсъдими част по обвинението по чл.234, ал.2, т.3 вр.чл.20, ал.2 от НК и в тази част е делото върнато на АСпНС за новото му разглеждане от друг състав на съда с указания по приложението на процесуалния закон.
При новото разглеждане на делото като ВНОХД № 483/2018 г. по описа на АСпНС в изпълнение на указанията на ВКС в отменителното му решение е проведено допълнително съдебно следствие с разпит на подс.Д., отказал да дава обяснения, но като са приобщени обясненията му от 27.05.2014 г. на ДП, разпит на св.Д. и св.Р., допусната е и изслушана СППЕ за психическото състояние на подс.Д.Д. и с поставеното на настоящата касационна проверка решение № 15 от 20.05.2019 г. първоинстанционната присъда е изменена, като е намален изпитателният срок при отлагане изпълнението на наказанията на подсъдимите И. Ч. и М. П. от 5 години на 4 четири за всеки от тях, а този на подс.Д.Д. от 3 години на 2 години, като в останалата част присъдата е потвърдена.
В тежест на подсъдимите са възложени допълнително направените във въззивното производство 532,90 лева на подс.Д. и по 12,50 лв на подсъдимите Ч. и П..
Както бе посочено по-горе, касационните жалби на защитниците на тримата подсъдими визират наличие на всички касационни основания и алтернативни искания от оправдаването им изцяло от касационната инстанция, през връщане на делото за новото му разглеждане от апелативния съд и до изменяне на решението с корекция в размера на наложените им наказания.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационните жалби за допустими като подадени в законоустановения срок, от страни с право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на редовна касационна проверка, но разгледани по същество за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения :
На първо място следва да се отграничи обхвата на настоящата касационна проверка относно спорните процесуалноправни и материалноправни моменти. Те визират част от наведените пред предишния касационен състав, които според жалбоподателите са останали неразрешени, но като не се поддържат оплаквания относно авторството на деянието в лицето на тримата подсъдими, срещу процесуалната законосъобразност на събраните доказателства и ползваните доказателствени средства и приетата за установена фактическа обстановка на осъществяването му.
Относно съществените процесуални нарушения акцентът е поставен върху отказа на апелативния съд да допусне повторна ФХЕ за качествата на процесния тютюн, в частност на „пушателните му качества” чрез дегустация, което следвало да се изясни от определени със заповед на директора на ИТТИ- [населено място], област П. пет вещи лица съобразно БДС 8389-85 и дали е годен за пушене. Такова нарушение било допуснато и във връзка с определяне на справедливата пазарна цена на предмета на престъплението и се аргументира с неправилния отказ на съда да допусне допълнителна оценъчна експертиза с възражения срещу компетентността на възприетата по делото.
Неправилното приложение на закона се обосновава в жалбите с несъставомерност на деянието поради липса на законовите предпоставки тютюнът да може да се определи като акцизна стока, чието облепване с бандерол да е задължително по закон, с оглед откритите и иззети количества нарязан тютюн, без да е спазено изискването на ЗТТИ и ЗАДС за разфасоването му в т.н. „потребителска опаковка”. Претендира се извършеното да е административно нарушение, а не престъпление и подсъдимите не следвало да носят наказателна отговорност.
Относно несправедливостта на наложените на подсъдимите наказания липсват съществени доводи и в двете касационни жалби, обяснимо с копирането на част от въззивните жалби и без съобразяване с извършената корекция на първоинстанционната присъда с обжалваното въззивно решение.
Върховният касационен съд в настоящия си състав намира, че не са налични всички ангажирани от жалбоподателите касационни основания за промяната му в претендираните посоки.
В НПК са разписани ясно правилата за допускане на експертиза за изследване на обстоятелства от кръга на предмета на доказване по делото, за изясняването на които са необходими специални знания от посочените области на науката и човешката дейност и редът за назначаването на вещите лица, изготвяне на заключенията и тяхното приобщаване към материалите по наказателното производство. Безспорно е, че експертизата сама по себе си не е доказателство или доказателствено средство, не създава доказателства, а е способ за доказване. Напълно незаконосъобразно се претендира вместването в тези правила на някакви държавни стандарти, които могат да имат отношение единствено към ползваните от вещото лице Н. методи на изследване и евентуално да влияят на неговите изводи. В случая обаче съдилищата правилно са обследвали даденото от единствените специалисти по тютюна и тютюневите изделия, съгласявайки се с компетентното заключение на този експерт от ИТТИ-Марково, област П., а то е категорично, научно и съобразно нормите на ЗТТИ защитено, всъщност практически потвърдено от множеството свидетели-потребители на пласирания им от подсъдимите тютюн за пушене, включително от разпитания отново от апелативния съд св.Д.. Именно експертните изводи за качествата на иззетия тютюн в няколкото ФХЕ са довели до частично намаляване на обема и на стойността на предмета на престъплението, а оттам до частичното оправдаване на подсъдимите, което условно е влязло в сила.
Същото се отнася и за определяне на справедливата пазарна оценка на този предмет чрез СОЕ, приета по реда на чл.371, т.1 от НПК. Атакуването й едва във въззивното производство правилно е преодоляно от апелативния съд. Експертът е обосновал заключението си с относимите събрани в ДП и в съдебното следствие доказателства, така и е посочил приложимите специални законови изисквания за оценяване на обследваните вещи, поради което липсват процесуални нарушения в дейността на съда по обсъждане и възприемане на изводите му. Несъгласието на защитника с тези изводи е следвало да бъде насочено с посочване на несъответствията при защитата на заключенията в хода на съдебното следствие, а не с голословно искане на повторна експертиза и с позоваване за неоснователност на отказа й от съда. Още по-малко касационната инстанция може да борави с фактите и да прави изводи в разрез с приетите за установени от предните инстанции факти по делото при правомощието й да провери единствено правомерното им извеждане, което в случая е сторено законосъобразно.
При липса на други наведени от жалбоподателите или констатирани от ВКС съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, след като са изпълнени указанията на предишния състав на касационната инстанция, то не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане.
Не е налице и несъставомерност на деянието.
Тютюневото изделие следва да отговаря на законовите изисквания по ЗТТИ и подзаконовите му актове, с които следва да се съобрази неговият производител/вносител, който пък следва да се е регистрирал като такъв. По този начин то може вече да се търгува на свободния пазар в страната или в чужбина, но като се спазят изискванията за пакетиране. Тъй като тютюневите изделия са стока, която се облага с акциз, следва съобразяването на производителя/вносителя им с изискванията на ЗАДС с оглед на страната на разпространение до крайния потребител, в каква потребителска опаковка и съобразно нея да закупи от държавата акцизен бандерол, с който да я облепи предварително, преди реализацията й, съответно да я държи в данъчен склад.
При тази правилно очертана законова рамка защитникът на подс.Ч. загърбва изцяло изяснената по делото фактическа обстановка, позовавайки се и на неотносима към настоящия случай съдебна практика. Търговията с тютюн на бали е под един режим, различен от този за производството и търговията с тютюневи изделия. По делото е установено използването на две самоделни машини за нарязване на тютюневите листа до размер да бъдат вложени в производството на цигари или за пласмента им като „насипен” тютюн за пушене (за „лула или цигари”). Подсъдимите не са имали каквото и да е разрешение да произвеждат такива тютюневи изделия от какъвто и да е сорт тютюн (дали „В.” или „ориенталски”, което се обявява от производителя при правомерна дейност), не са обективирали дейността си пред компетентните органи, не са заявили какви производи ще изготвят и пласират и не са закупили дължимите се бандероли съобразно изискванията на ЗАДС и подзаконовите актове по приложението му. Вместо това са пристъпили към такова производство, създали са си мрежа за търговията на нарязания тютюн и са го пласирали по описания начин. Съпричастността на всеки един от тях е доказана с дактилоскопната и графическите експертизи съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства – тефтер, дактилоскопна следа върху куриерска опаковка, надписите за купувачите в товарителници и колетни пратки, СТЕ на машините, протоколите за оглед на местопроизшествието и на веществените доказателства, анализираните свидетелски показания, част от които събрани по реда на чл.371, т.1 от НПК. Всички те правилно са оценени от контролираната инстанция при извеждане на фактите от кръга на чл.102 от НПК и на правните й изводи. Правилно е прието, че с действията си подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.234, ал.2, т.3 вр.ал.1, пр.2-ро вр.чл.20, ал.2 от НК, за подс.Д.Д. и вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК доколкото е бил непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Приложен е законът, който е следвало да бъде приложен и не е налице касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за корекция на обжалваното решение, още по-малко за оправдаване на подсъдимите поради несъставомерност на деянието им.
Оплакването за несправедливост на наложените на подсъдимите наказания и свързаните с него искания за изменяне на въззивното решение за тяхното намаляване, от една страна, не е подкрепено с каквито и да е фактически или правни доводи, а от друга страна, не съобразява извършената от въззивния съд корекция в размера на изпитателните срокове, за които наказанията им лишаване от свобода са отложени за изпълнение на основание чл.66 и чл.69 от НК. Това касае особено касационната жалба на защитника на подс.Ч., копирана от въззивната им жалба.
Въпреки тази некоректност ВКС намира, че следва да допълни следното. Правилни са изводите на съда за завишената обществена опасност на деянието на подсъдимите, сведено само до отговорността им по чл.234, ал.2 от НК. Извършването му обаче е било предшествано от сериозна организация на противоправния производствен процес и по реализация на изготвената продукция на множество лица в цялата страна. Тя е обхващала дейност и на други лица, останали неустановени в хода на разследването. От друга страна, отдалечеността на деянието назад във времето и продължителният срок до реализация на отговорността на подсъдимите правилно е дало основание на съдилищата да определят размера на санкциите им към законовия минимум на наказанието лишаване от свобода, но като законосъобразно е отречено да са налице условията за приложението на чл.55 от НК. Не се сочат и от жалбоподателите каквито и да е пренебрегнати смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства, които нито са многобройни или изключителни, нито минимално предвидените наказания да са прекомерно тежки за извършеното от тях.
ВКС намира така отмерените наказания за справедливи и необходими за постигане на целите на чл.36 от НК, включително и в рамките на коригираните изпитателни срокове на условното осъждане на тримата подсъдими. Правилно като допълнителна мярка за контрол на подс.Ч. и подс.П. е постановена тази по чл.42а, ал.2, т.2 от НК за срок от 2 години през определения им изпитателен срок от 4 години на всеки от тях. Няма основания за смекчаване на така наложените на подсъдимите наказания, те не се явяват определени при явно несъответствие на обществената опасност на деянието и дейците и не е налично и касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за намеса на касационната инстанция.
Касационните жалби, като изцяло неоснователни, следва да се оставят без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15 от 20.05.2019 г., постановено по ВНОХД № 483/2018 г. на Апелативния специализиран наказателен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :