Р Е Ш Е Н И Е
№ 166
гр. София, 22 април 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 април, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Елена Авдева
при участието на секретаря Н. Цекова
и в присъствието на прокурора К. Иванов
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 345/2014 година.
Касационното производство е образувано по жалба на подс. К. П. М., понастоящем в затвора гр. София, против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 1222/2013 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Исканията са за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, или за намаляване размера на определеното наказание.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С решение № 13/30.01.2014 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 7-ми състав, е потвърдил изцяло присъда № 375/05.12.2013 г., постановена по нохд № 4137/2013 г., на Софийски градски съд, с която подс. К. П. М. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК и при условията на чл. 54 НК осъден на седем години лишаване от свобода при „строг” режим на изтърпяване в затвор, приспаднато предварителното задържане и присъдени разноските по делото.
По довода, за допуснати съществени процесуални нарушения:
Неподкрепеното с конкретни възражения оплакване е неоснователно. При касационната проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. К. М.. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес – чл. 12, 13, чл. 14, 18, 19 НПК. Такива нарушения не са допуснати. Софийският апелативен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена защита на подсъдимия и възможност за устни възражения и отношение по изложените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Изводите и заключенията относно правно – релевантните факти, са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Подс. Мечкаров, е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, в присъствие на адвокат и да дава обяснения по обвинението. В хода на събиране и проверка на доказателствата е бил спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите по установяване на правнорелеватните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Данните от доказателствените материали са били обсъдени подробно и ясно е посочено на кои от тях се основават заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване. Следователно, вътрешното убеждение на предходните инстанции не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка. Ето защо, немотивираното оплакване в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно.
Възражението за допуснати съществени процесуални нарушения, е правено и пред въззивната инстанция. Същата, подробно в мотивите си обосновано и в съответствие с данните по делото не е възприела изложените от подсъдимия доводи, включително и твърденията за нарушение на закона при извършване на разпознаването, за показанията на св. Х., Г., Н. и И. и от тук нарушено право на защита. Изложените съображения в тази връзка са подробни и убедителни и се възприемат и от настоящата инстанция. От друга страна въззивният съд, който е също съд по доказателствата, е извършил своя собствена проверка и анализ на всички тях. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав, да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. След като е установено по несъмнен начин, че този подсъдим е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
Настоящата инстанция счита, че решението на въззивният съд не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. По повод на подадена жалба пред него, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от подсъдимия и че са били допуснати съществени процесуални нарушения.
И настоящата инстанция счита, че не е било нарушено правото на защита, на подс. М. при анализа и оценката на доказателствата, че разпознаването на досъдебното производство, е извършени при спазване на всички правила по НПК, обуславящи неговата валидност – Раздел 7, Глава 14 НПК, чл. 128 и 129, ал. 1 НПК че правилно е била дадена пълна вяра на показанията на пострадалата свидетелка. Точни са изводите досежно валидността на извършеното разпознаване, като тя е била категорична и в съдебно заседание за личността на извършителя на деянието.
Ето защо, настоящия съдебен състав счита, че не е налице нито една от хипотезите по посочените текстове от НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт.
По довода за нарушение на закона:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Единственото възражение, което се прави и поддържа в съдебно заседание е, че подсъдимият не е извършил инкриминираното деяние.
При приетите за установени фактически положения от въззивният съд, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК изводът, че подс. М., е осъществил състава на посоченото престъпление, правилно квалифицирано по посочения текст от НК, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Х. – пострадала, на които обосновано и законосъобразно е дадена пълна вяра, от показанията на св. Г. – очевидец на деянието, на Н. и И., от приложените писмени доказателства – включително протокол за разпознаване, правилно ценен като годно доказателствено средство, от експертните заключения. Следователно, както бе посочено и по-горе в настоящите мотиви, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от тази съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че съставът на престъплението, при съответната квалификация, е осъществен от подсъдимия, действувайки при пряк умисъл. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказвне в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянието, т.е. да се приеме, че то е доказано по несъмнен начин. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, е мотивирал обоснован отказ защо отхвърля възраженията на подсъдимия. Изложил е и убедителни съображения на кои се дава вяра и на кои се гради направения извод за виновността на подс. М.. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване изводите на този съд, че се касае за извършено престъпление по посочения от него текст от НК, са напълно законосъобразни.
Посочените възражения по този касационен довод, са били предмет на внимание, на въззивният съд. Същият в мотивите си подробно и задълбочено се е занимал с тях, изложил е убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо не ги възприема и защо дава пълна вяра на показанията, на пострадалата свидетелка и очевидката на престъплението, както и на извършеното процесуално-следствено действие – разпознаване. Настоящата инстанция възприема тези изводи считайки, че изложеното в тази връзка в тяхна подкрепа, представлява подробен и изчерпателен анализ на установените данни и излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. М. е извършил престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението.
По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, също така не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Санкцията по вид и размер, така както е приета и от въззивната инстанция, е напълно справедлива. Съставът на тази инстанция, извършвайки и собствен разбор на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, законосъобразно е стигнал до извода, за справедливостта на наказанието от седем години лишаване от свобода, отчитайки в пълна степен и разпоредбите на чл. 54 НК, относно индивидуализацията му. И според настоящата инстанция при определянето му, са били отчетени всички обстоятелства, които имат значение за това, включително данните за завишената му степен на обществена опасност – обремененото съдебно минало, поради което счита, че не съществува възможност с друго по-леко по размер наказание или приложение разпоредбите на чл. 55 НК, да бъде поправен и превъзпитан и да се въздейства и върху останалите членове на обществото. Спазени са били точно правилата на чл. 54 НК и по – голяма снизходителност не би способствала за постигане целите на наказателната репресия, по чл. 36 НК.
Ето защо, касационната жалба се явява изцяло неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 13/ 30.01.2014 г., постановено по внохд № 1222/2013 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7-ми състав.
Председател:
Членове: