3
гр. д. № 64/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 166
София, 29.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 64/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Л. Б. О. от [населено място] срещу решение от 03.10.2012 г. по гр. д. № 203/2012 г. на окръжен съд М., с което е потвърдено решение по гр. д. № 1165/2011 г. на Ломски районен съд, с което е допуснато да се извърши делба на съсобствени земеделски недвижими имоти: нива № 131430 с площ от 1.389 дка; нива № 201100, с площ от 96.649 дка и имот № 249060 с площ от 44.376 дка, всички в землището на [населено място] между наследниците на Г. Г. О.. Касационният довод е за необоснованост на решението. Поддържа се, че имотите са били собствени на бащата на касатора Б. Г. О. и той ги е внесъл в кооперативното стопанство, поради което като е допусната делба на същите имоти между наследниците на общия наследодател Г. О., а не само между наследниците на сина му Б. О. е нарушен материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.1 3 ГПК се мотивира твърдение, че съдът се е произнесъл по мотариалноправния въпрос може сънаследник да придобие частите на останалите съсобственици на основание наследяване на основание давностно владение. Счита че този въпрос обуславя предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна. Претендират и разноски за производството.
Ответникът А. А. също намира жалбата за неоснователна и претендира присъждане на разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Срещу касаторът е предявен от К. Г., Д. О., В. Б., Е. Г., Л. Ц., Л. М., А. А., С. А., Д. П., К. П., Н. Г., Б. Г., В. О. и Р. О. иск за делба на описаните три земеделски имота. Те са възстановени на наследниците на Г. О. с влязло в сила решение № 378А от 12.09.1995 г. Г. О. е общ наследодател на страните, починал е през 1959 г. и оставил за наследници двама сина Б. и К. и две дъщери Б. и Р.. Ищците са наследници на К., Б. и Р., а ответниците на сина Б.. Доводът на ответницата М. Б., че приживе наследодателят е дал по 30 дка на дъщерите си, а останалите земи са внесени от синовете му в ТКЗС, поради което са тяхна собственост, е намерен за неоснователен. По делото не са ангажирани доказателства наследодателят да е извършил приживна делба между децата си чрез дарение или завещание. Касаторът не е взел становище по иска за делба.
За да уважи иска съдът е приел за установено, че земеделските земи, предмет на иска за делба, са възстановени на общия наследодател, както и че страните по делото са негови наследници. Правата в съсобствеността са определени по правилата на чл. 5 и сл. от ЗН.
Въззивното производство е образувано по жалба на касатора. Поддържал е, че на името на дядо му не е имало разкрита партида за имотите, предмет на делба, че те са били внесени в стопанството от баща му и от него. Представил е решение № 44 от 12.05.1993 г., постановено по заявление за възстановяване подадено от касатора. Съдът е констатирал, че с решението е възстановено право на собственост на Л. О., като наследник на Б. Г. О. върху друг земеделски имот с площ от 58.337 дка, който не е идентичен с процесните, поради което е намерил доказателството за неотносимо, а доводът за неоснователен. Други доводи в това производство касаторът не е навеждал.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса за придобиване правата на сънаследниците върху съсобствен по наследяване имот от един от съсобствениците на основание давностно владение. С такъв въпрос съдът не е бил сезиран. Касаторът е ответник по иска за делба и той е могъл да релевира този довод с възражение. Това не е направено нито при първоинстанционното разглеждане на делото ниво във въззивното производство. Този въпрос не е решаван от съда, поради което той не обуславя общата предпоставка за допускане на касационна проверка по него.
При този изход на касационното производство касаторът ще бъде осъден на основание чл. 78, ал.2 ГПК да заплати на ответника по касация Д. О. направените от него разноски за производството в размер на 500 лв., които се установяват от представения договор за правна помощ сключен с адв. Ц. Ц. от АК М. на 12.ХІІ.2001 г. В договора е записано, че се сключва и с останалите ищци по делото, но поради не подписването му от тях следва, че той е сключен само с О. и в негова полза следва да се присъдят направените разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение от 03.10.2012 г. по гр. д. № 203/2012 г. на окръжен съд М..
ОСЪЖДА Л. Б. О. от [населено място] да заплати на Д. И. О. сумата 500 (петстотин) лв. разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: