3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
София, 03.04.2019година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2433/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Ейч ел би България” ООД, [населено място] против решение №953 от 19.04.2018г. по т.д.459/2018г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- Е. И. И., чрез пълномощника си- адв. Хр. Т. е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал. ал.2, предл.3-то ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. А. Д. е поддържала наличие на основание по чл.280, ал.2 ГПК, предл.3-то ГПК. Страната е очертала своето разбиране за това основание. Посочил е, че решението било очевидно неправилно, поради това, че съдът приел приложима нормата на чл.11.1 Счетоводен стандарт 32, но тази разпоредба, спорен него, се отнасяла до отписване на вземания, а в случая дружеството било обезценило вземания. Според касатора приложима била нормата на чл.10.1 СС 32.Страната е сочила и неправилност на решението, поради приложението на чл.7.2 СС 34, обосновано с оплакването, че в случая не се отнасяло до извършено корекция със задна дата, а за отразяване на справедлива пазарна стойност на финансов актив към 31.07.2011г. Направени са лаконични оплаквания за неправилност на този извод. Други доводи не са развити..
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Страната е изложила своите оплаквания за неправилност на изводите на състава, с оглед защитната си теза свързана със считаното за правилно определяне на спорния актив, без да се съобрази с решаващите изводи на състава, който е изложил своите конкретни мотиви относно както приложимия финансов инструмент към случая, така и във връзка с изводите направени по отношение на възприемането на експертното заключение. Тези изводи всъщност са и неговата задължителна решаваща дейност в качеството му на въззивна инстанция. Несъгласието с тях, обосновава извод за твърдения за неправилност на акта, но не и за очевидна неправилност, така както същата е формулирана по-горе. Този извод се налага поради това, че оплакванията на страната са свързани с допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, а това както бе посочено е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №953 от 19.04.2018г. по т.д.459/2018г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: