1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 167
гр.София, 14.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
седми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1374/ 2017 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на М. К. Л. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 9100 от 15.12.2016 г. по в.гр.д.№ 10098/ 2016 г., с което в отношенията между молителката и [фирма] (при участието на трето лице – помагач [фирма]) е признато за установено, че М. К. Л. дължи на [фирма] 1 215,22 лв – цена на доставена топлинна енергия и 211,35 лв мораторна лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 43589/ 2014 г. на Софийски районен съд, като иска за лихви е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 217,93 лв.
Молителката поддържа, че въззивното решение се основава на фактическо установяване за съществуване на договор за дялово разпределение между етажните собственици на сградата, в която е осъществена доставката на топлинна енергия, и третото лице – помагач [фирма]. Такъв договор обаче няма – представеният по делото е с изтекъл срок, а нов не е сключен. Освен това претендира недопустимост на решението, тъй като не е съществувал интерес от привличането на трето лице. По тези причини моли същото да бъде отменено.
Ответната страна [фирма] оспорва молбата и моли за отхвърлянето й, претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач [фирма] не взема становище по молбата.
Върховният касационен съд намира молбата за отмяна за допустима, но разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Отмяната на влезли в сила решения при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства има своето основание в това, че делото е останало непопълнено с факти или документи, въпреки проявената процесуална активност от засегнатата страна. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението. Тези предпоставки в случая не са налице, тъй като наличието или липсата на договор между етажните собственици на сградата, в която е осъществена доставката на топлинна енергия, и третото лице – помагач [фирма], няма отношение към правните изводи на въззивния съд. Съществуването на вземането на [фирма] съдът е извел от действащата нормативна уредба, според която етажните собственици в сградата, в която е осъществена доставка на топлинна енергия, са задължени да я заплащат на доставчика. Съдът не е обусловил наличието на задължение от сключен договор за дялово разпределение между етажните собственици и третото лице – помагач [фирма], поради което дали такъв договор е имало, е факт, който не е от съществено значение.
Освен това този факт ищцата, при полагане на дължимите процесуални усилия, е могла да наведе в законовия срок – с отговора срещу исковата молба – но е пропуснала да стори това, без да са налице каквито и да е обективни причини. Процесуалните бездействия на страните не могат да бъдат санирани по реда на чл.303 от ГПК, след влизане на решението в сила, когато се дължат на тяхното небрежно поведение.
Що се касае до довода, че решението подлежи на отмяна като недопустимо, поради конституирането на трето лице – помагач без за това да е съществувал правен интерес, той няма отношение към основанията за отмяна на влезли в сила решения. Наличието или липсата на правен интерес от привличане на помагачи не съставлява процесуална предпоставка нито за съществуването, нито за упражняването на правото на иск, поради което не обуславя недопустимост на решението по същество. Освен това недопустимостта на влезлите в сила решения не е предвидена като основание за тяхната отмяна в разпоредбата на чл.303 ГПК.
По тези мотиви молбата е неоснователна и следва да се отхвърли, като на ответната страна бъде присъдено поисканото възнаграждение за защита от юрисконсулт в размерите по чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. К. Л. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 15.12.2016 г. по в.гр.д.№ 10098/ 2016 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд № ІІ-70-169/ 13.01.2016 г. по гр.д.№ 2216/ 2015 г.
ОСЪЖДА М. К. Л., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], Е.[ЕИК], [населено място], [улица], 100 (сто лева) юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: