2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 167
София , 19.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 852/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
П. П. М. чрез пълномощника си адв. Ст.Ч. е обжалвал въззивното решение на Окръжния съд [населено място] № 436 от 22.11.2013г. по гр.д. № 1338/2013г., с което е обезсилено решението на Старозагорския районен съд № 673 от 28.05.2013г. по гр.д.№ 1850/2011г. и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
Ответниците са подали отговор, в който изразяват становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК , приложено е изложение на основанията за допускане на касационното обжалване и не е налице изключението на чл.280 ал.1 ГПК , поради което е процесуално допустима. Неоснователен е доводът на ответника В. К. К. , че поради осъдителния по отношение на него диспозитив за 2983.83лв., той попада под закрилата на чл. 280 ал.2 ГПК и касационната жалба е недопустима. Критерият за допустимост на касационното обжалване, въведен в чл.280 ал.2 ГПК след изменението на разпоредбата Д.в.бр. 100/2010г. е не обжалваемият интерес, а цената на иска, която трябва да е над 5000лв. , а в случая е 25 800лв.
По наведените доводи в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Старозагорският окръжен съд е приел, че първоинстанционният съд неправилно е разгледал иска на основание чл.72 ЗС. Определяйки правната квалификация на иска по чл.59 ЗЗД, съдът е обезсилил решението и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския районен съд.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора правен въпрос за правомощията на въззивния съд, когато дава нова правна квалификация на иска е от значение за делото, защото е обусловил изводите на съда за недопустимост на обжалваното пред него решение. Същевременно както в посоченото от касатора решение № 51 от 02.05.2012г. по т.д.№ 105/2011г. на ВКС, ІІ т.о., така и в т.2 ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК е прието, че въззивният съд решава спора по същество като дейността му обхваща установяване на истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, както и субсумиране на установените факти под приложимата правна норма. Когато дава различна правна квалификация на иска, въззивният съд решава спора по същество като дължи единствено даване на указания на страните относно подлежащите на доказване факти, ако в доклада по делото по чл. 146 ГПК са дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти и разпределяне на доказателствената тежест. С оглед на изложеното е налице поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Окръжния съд [населено място] № 436 от 22.11.2013г. по гр.д. № 1338/2013г.,
Указва на касатора П. П. М., че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да внесе държавна такса в размер на 508 лв. /петстотин и осем лева/ по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: