О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Р № 167
гр.София, 29.03.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №4762 по описа за 2008 год.
Производството е по §2, ал.12 ПЗР на ГПК, във връзка с чл.231 и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по молба на Г. Р. Д. от гр. С., за отмяна на решение от 29.01.1996г. по гр.д. №5789/1995г. на Софийски районен съд по допускане на делбата на недвижим имот в гр. С..
В молбата за отмяна се сочат основанията по чл. чл.231, ал.1, б.”а” и б.”е” от ГПК/отм./. Молителят счита, че представеното с молбата влязло в сила решение за установяване, че един от съделителите не притежава право на собственост върху идеални части от имота, е ново обстоятелство от съществено значение за допускането на делбата.
Ответникът по молбата Д. Х. Щ. счита молбата за недопустима по съображения в писмена защита.
Ответниците по молбата Р. В. И., З. Н. Д., К. Н. Р., Р. Н. Р., И. Д. Ч. и С. Район „К” не вземат становище по молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
С разпоредбата на чл.232, ал.1 от ГПК/отм./ е предвиден срок, в който може надлежно да се упражни правото да се иска отмяна на влязлото в сила решение. Срокът е тримесечен от узнаване на обстоятелството, което служи за отмяна, но не по-късно от изтичане на една година от възникване на основанието за отмяна. Когато страната или нейният представител са участвали в производството, по което е постановено влязлото в сила решение, узнаването му се обективира със съобщаването му, ако е обжалваемо, или с обявяването му в срочната книга на съда – ако е необжалваемо. В случая узнаването на решението по допускане на делбата се обективира със съобщаването му на страната. На посоченото в молбата за отмяна правно основание чл.231, ал.1, б.”е” от ГПК не се съдържа съответстващо му фактическо основание в молбата за отмяна, тъй като не се твърди да е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи правото на участие на страната. Твърдените от молителя обстоятелства, че решението не е влязло в сила, тъй като лицето, на което е връчено съобщението за решението, не му го е предало, са неотносими към соченото от него основание за отмяна по чл.231, ал.1, б.”е” от ГПК/отм./, тъй като само влязло в сила решение може да бъде предмет на отмяна.знаването на решението за установяване, че ответницата не притежава право на собственост върху идеални части от недвижимия имот, в случая се обективира с обявяването в срочната книга на съда на решението на ВКС, с което е оставено в сила въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционното решение за уважаване на предявения от молителя отрицателен установителен иск за собственост срещу Д. Щ. , като законен наследник на участвалия в делбеното дело съделител Х. Щ. Молителят е взел становище по подадената от Щ. касационна жалба и е бил редовно призован за съдебното заседание на 13.06.2007г. Молителят сочи, че е узнал за решението на 20.02.2008г. – след прилагането на препис от него по делбеното дело. Решението е постановено на 05.07.2007г. и на тази дата е влязло в законна сила. Същото ведно с делото е било върнато на първоинстанционния Софийски районен съд, който на 18.10.2007г. е изпратил преписи от решенията до същия съд – по делбеното дело. При тези данни настоящият състав намира, че молителят е могъл, полагайки дължимата грижа, да се уведоми лично или чрез процесуалния си представител по делото за решението най-късно при връщането на делото в първоинстанционния съд. Решението за допускане на делбата е влязло в сила през 1995г. със съобщаването му. Решението по отрицателния установителен иск за собственост е влязло в сила на 05.07.2007г. и страната е могла да се уведоми за него преди 18.10.2007г. Тъй като молбата за отмяна е подадена на 29.02.2008г., то тя се явява подадена след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.232, ал.1 от ГПК/отм./, който тече от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, в случаите на чл.231, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./ и на последното от противоречивите решения, в случаите на чл.231, ал.1, б.”г” от ГПК/отм./, под която норма се субсумират фактическите основания, изложени в молбата.
При неспазен срок по чл.232, ал.1 от ГПК/отм./ се преклудира правото на страната да иска отмяна на влязлото в сила решение, поради което молбата за отмяна се явява процесуално недопустима.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Г. Р. Д. от гр. С., за отмяна на решение от 29.01.1996г. по гр.д. №5789/1995г. на Софийски районен съд по допускане на делбата на недвижим имот в гр. С..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: