РЕШЕНИЕ
№ 167
София, 29.05. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6043 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 281/11.07.2014 на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 366/2014, с което е потвърдено решение № 253/07.04.2014 на Врачанския районен съд по гр.д. № 2718/2013 в частта, в която са отхвърлени над размера на 3.000 лева предявените искове за връщане на даденото без основание по чл. 55 ЗЗД със законни лихви по чл. 86 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по иск за обявяване на предварителен договор за окончателен при неплащане на част от уговорената цена и за тежестта на получилия плащане да докаже основанието на което го е получил.
По поставените правни въпроси Върховният касационен съд намира, че силата на пресъдено нещо на решението по контитутивен иск обхваща съществуването или несъществуването на потестативното право, предмет на делото. Тя не обхваща преюдициалното правоотношение, от което произтича потестативното право нито правната промяна. По иска за обявяване на предварителен договор за окончателен предмет на делото е правото на страната да иска обявяването на предварителния договор за окончателен. С отхвърлителното съдебно решение потестативното право се отрича, а с уважителното – се признава. Силата на пресъдено нещо на решението, с което конститутивният иск е уважен при условие да бъде заплатена част от цената не позволява да бъде установявано, че същата част от цената е била изплатена преди нейното формиране (на силата на пресъдено нещо), тъй като съществуването на условието, при което е признато потестативното право и е постановена правната промяна, не може да бъде оспорвано в последствие. Със съдебното решение не са отречени факти – извършването на плащания между страните, а е установено съществуването на неудовлетворено вземане за цена.
За да се прояви конститутивното действие на решението, това вземане трябва да бъде удовлетворено. Законът (чл. 362, ал. 1, изр. 2 ГПК) позволява, освен чрез плащане, това задължение да бъде погасено и чрез прихващане, но само с платените от ищеца за сметка на ответника задължения на последния към държавата. Законът не позволява на ищеца да прихваща със всякакви свои вземания срещу ответника. Ако съществуват такива вземания, той трябва да плати, а вземанията си да събира по съответния ред.
Получилият нещо е длъжен да го върне, ако няма основание да го задържи. Затова по иска за връщане на даденото без основание ищецът трябва да докаже че е дал и съответно ответникът е получил нещо, а в тежест на ответника е да докаже, на какво основание го е получил и има право да го задържи. Ако ответникът е получил едно плащане, за което е установено, че не е отишло в погашение на определено съществуващо задължение, в тежест на ответника е да докаже, какво друго основание съществува той да получи и задържи полученото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при сключването на предварителния договор за продажба на имот срещу сумата 14.500 лева ищецът, като купувач, е платил сумата 2.000 лева капаро, както и сумата 11.500 лева, която да остане у продавачката до изповядането на окончателния договор, когато да бъде изплатена и сумата 1.000 лева. Предварителният договор е обявен за окончателен при условие, че ищецът заплати остатъка от цената в размер на 12.500 лева, след което съдебното решение е обезсилено, тъй като ищецът е заплатил само сумата 1.000 лева. Ответницата не дължи връщане на сумата 11.500 лева на отпаднало основание, тъй като със сила на пресъдено нещо по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е установено, че по предварителния договор ищецът е платил само 2.000 лева, а въз основа на решението за обявяване на предварителния договор за окончателен – само 1.000 лева.
Правилно въззивният съд е приел, че по предварителния договор ответницата е получила 2.000 лева и въз основа на решението за обявяване на предварителния договор за окончателен – още 1.000 лева. Също правилно съдът приел, че решението, с което предварителният договор е обявен за окончателен е обезсилено поради неплащане на част от цената 11.500 лева.
В нарушение на закона обаче съдът е приел, че ответницата дължи да върне само сумата 3.000 ле на отпаднало основание. По делото е установено, че освен тази сума, тя е получила и сумата и сумата 11.500 лева, която да остане у нея, като продавачка, до окончателното прехвърляне на обещания имот. След като прехвърлянето на собствеността не се осъществило, основанието на ответницата да задържи получената от нея „на съхранение” сума 11.500 лева също е отпаднало и тя дължи да връщането й със законните последици.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявеният иск – уважен до пълния му размер от касационната инстанция.
На ищеца Д. Ф. Ф. следва да бъдат присъдени всички разноски по делото в размер на 3.090,00 лева, както се претендират.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 281/11.07.2014 на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 366/2014 в отхвърлителната част и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Ц. И. Г. от В. да заплати на Д. Ф. Ф. от В. сумата 11.500 лева на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД със законната лихва от 09.07.2013 г. на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата 3.090,00 лева разноски по делото за всички инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.