О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София, 05.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 643/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. М. Я. и Д. М. Я. чрез техния пълномощник адв. Н. Н. против решение № 1011 от 24.02.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 12 153/2010 г. С него е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено на 20.07.2010 г. по гр.д. № 35 382809 г., с което са отхвърлени предявените от С. Н. М./ починала в хода на делото/, П. М. Я. и Д. М. Я. против Столична община субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че ищците са собственици на поземлен имот с пл.№ 276, кад. лист 196 по плана на [населено място], район ”В.”, м.”М. предградие”, с площ 329 кв.м, включен в УПИ от кв. .
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Касаторите поддържат, че въззивният съд неправилно е възложил върху тях тежестта да установят, че с оглед посочения период на владение, процесният имот е бил собственост на частно лице и не е бил изключен от действието на придобивната давност предвид разпоредбата на чл. 86 ЗС преди изм. в ДВ бр. 31/90 г.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване по разрешените с него въпроси: следва ли ищецът, който се позовава на придобиване на право на собственост на основание придобивна давност, текла при действието на чл. 86 ЗС преди изменението в ДВ бр. 31/1990 г., освен предпоставките на чл. 79, ал.1 ЗС, да доказва, че имотът е бил собственост на частно лице; съставянето на Акт за държавна собственост, съотв. на Акт за общинска собственост и актуването на недвижим имот като стар държавен основание ли е за възникване на правото на собственост в партимониума на държавата, респ. на общината.
Ответникът по касация Столична община не е взела становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка относно наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, установи следното:
Предявен е установителен иск за собственост на недвижим имот. Твърдението на ищците е било, че имотът е закупен с частен писмен договор от техния наследодател през 1955 г., който през 1956 г. построил в него жилищна сграда и го е владял до смъртта си, а след това имотът се владее от ищците – негови наследници. По повод предприетите от тях действия за снабдяване с нотариален акт за собственост на имота по пътя на обстоятелствената проверка им станало известно, че за имота има съставени актове за държавна собственост от 29.10.1966 г. и от 07.09.1970 г., в които като основание за актуването било посочено ”стар държавен имот”, и актове за общинска собственост от 07.03. 1997 г. и 11.03.1997 г. , с които бил актуван като стар общински имот.
За да намери предявеният установителен иск за неоснователен въззивният съд е приел, че макар с гласни доказателства ищците да са установили, че от сключването на предварителния договор за покупко -продажба, първоначално техният наследодател, а след смъртта му те упражняват владение върху имота, то с оглед съставените актове за държавна и общинска собственост, в тежест на ищците е било да установят също, че през периода на владение имотът е бил собственост на частно лице, тъй като при действието на разпоредбата на чл. 86 ЗС преди изменението в ДВ бр. 31/ 1990 г. е съществувала забрана за придобиване по давност на имоти- социалистическа собственост. При липса на такива доказателства съдът е приел за недоказано осъществяването на този придобивен способ в полза на ищците.
Съображенията на въззивния съд за отхвърляне на иска сочат като обуславящи изхода на делото формулираните от касаторите в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, поради което следва да се приеме, че е налице общото изискване за допускане на касационно обжалване. Представените от касаторите влезли в сила решения по гр.д. № 9070/1998 г. на Софийския районен съд и по гр.д. № 3844/99 г. на Софийски градски съд, постановени по сходни правни спорове, обосновават извод за наличие на противоречива съдебна практика при разрешаване на тези въпроси. Така в решението от 25.01.2001 г. по гр.д. № 9070/98 г. на Софийски районен съд е прието, че актовете за държавна и за общинска собственост имат констативно действие и при оспорването им в тежест на общината е било да докаже наличието на визираното в акта правно основание за придобиване на собствеността върху него. В същия смисъл е и решението на Софийски градски съд от 29.02.2000 г. по гр.д. № 3844/99 г.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните от касаторите правни въпроси.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1011 от 24.02.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 12 153/2010 г.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 56 лв. и представят доказателства за това, като в противен случай касационната им жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: