О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 167
София, 19.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 16 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1605/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от М. И. В., Л. Б. В. и А. Б. В. , всички от гр. Б. срещу решение № 33 от 07.04.2009 г. по гр. д. № 1192/2008 г. на окръжен съд Благоевград, с което е оставено в сила решение от 08.08.2006 г. по гр. д. № 46/2005 г. на районен съд Разлог, постановено по иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като е прието за установено по отношение на М. И. В., А. Б. В. , Л. Б. В., Г. Б. В. и Д. Б. В., че наследодателката на ищцата М е била собственик към момента на образуване на ТКЗС на земеделски имоти в землището на гр. Б.. нива от 4.5 дка в м. “К”; нива с площ от 1.5 дка в м. “К”; 3. ливада с площ от 1.00 дка в м. “Г”; 4. ливада с площ от 2.00 дка в м. “Г”; 5. нива с площ от 0.700 дка в м. “О” и нива с площ от 0.800 дка в м. “С”. Поддържа се довод за наличие на основанията по чл. 281, т. 2 и 3 ГПК за касиране на решението. Относно предпоставките за допускане до касация е направено позоваване на общите основания по чл. 280, ал.1 ГПК с твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуален и материален въпроси от значение за изхода на спора.
Ответницата по касация Я. З. намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Ищцата Я. Г. З. е предявила срещу касаторите установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Поддържала е, че шест от възстановените земеделски имота, описани по-горе, са принадлежали на наследодателката й М. В. , поради което неправилно са били възстановени на наследниците на нейния съпруг Г, който ги е внесъл в ТКЗС. Обосновала е плавния интерес от иска с това, че от брака си М. В. и Г. В. имат родени три деца : ищцата, Н. и Х. Г. В. има дете от предходен Б. След смъртта на Г. В. той е наследен от касаторите, като наследниците на починалия му син от предходен брак, и от родените от втория му брак деца. Въз основа на установените по делото факти съдът е приел, че имотите, предмет на иска, са били предоставени на М. В. като зестра, на това основание съставляват нейна изключителна собственост, поради което неправилно са възстановени като бивша собственост на съпругът й Г. В. Сведение за произхода на тези имоти се съдържа в декларацията подадена от Г. В. при приемането му за член-кооператор. Правният извод е основан на чл. 41 от ЗН от 1890 г.
Касаторите се легитимират като наследници на Г. В. починал през 1964 г., но не са наследници на М. В. , починала през 1973 г.
Доводът за нарушение на процесуална норма, поради постановяване на решение по недопустим иск е мотивиран с установеното по делото, че ищцата е заявила имотите за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ като произхождащи от наследодателя Г.
Доводът не може да бъде споделен. Обобществените в кооперативното стопанство земеделски земи подлежат на възстановяване на собствениците или на техните наследници. Заявяването им за възстановяване от наследниците на вносителя, не е процесуална пречка за установяване на това дали той е бил собственик на земите към този момент, или това право е принадлежало на друг член от семейството. Предвид твърдението, че земите са били индивидуална собственост на съпругата, придобити като зестра, за ищцата, като една от наследниците на М. В. , е налице правен интерес да установи този факт и предявения иск е допустим. Въпросът за допустимостта на иска е решен в съответствие със постоянната и задължителната практика на ВКС.
Налице е втората обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – произнасяне по материалноправен въпрос. Съдът не е установил приложимия закон към момента на откриване на наследството останало от М. В. , а той е ЗН от 1949 г. С този закон е отменен ЗН от 1890 г., поради което неправилно съдът се е позовал на отменена норма.
По делото не е установено кога е сключен бракът между М. Не е установено кога е била предоставена зестрата, не е определено правно значение на този неформален акт.
Разрешението от съда материалноправен въпрос от значение за изхода на спора е относно това дали предоставянето на недвижим имот като, зестра извършвано чрез неформален акт, е основание за придобиване на вещни права върху имота. Към този момент е действал чл. 219 от отменения Закон за задълженията и договорите от 1892 г. (редакция след изм. със Закона за привилегиите и ипотеките от 31.08.1910 г.), съгласно който договорите за прехвърляне право на собственост или на друго някое вещно право върху недвижими имоти трябва да стават, под страх на недействителност, с нотариален акт.
Другият въпрос е относно това дали установеното владение върху имота, предоставен като зестра, е продължило в установения от чл. 34 Закона за давността (отменен 1951 г. със ЗС) 20 годишен срок и до обобществяването владелецът е станал негов собственик на това оригинерно основание. Тези въпроси не са прецизно формулирани в изложението на касационната жалба, но се извеждат от развитите съображения. По тях няма формирана практика, поради което разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, което е основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
Р Е Ш И :
ДОПУСКА касационно обжалване на № 33 от 07.04.2009 г. по гр. д. № 1192/2008 г. на окръжен съд Благоевград.
УКАЗВА на касаторите в седмодневен срок от съобщението да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите събирани от съдилищата по ГПК и представят доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на ВКС, ГК, І г. о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: