Р Е Ш Е Н И Е
№ 168
гр.София , 13 май 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и прокурора от ВКП Петя Маринова
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 360/2014 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационни жалби,депозирани от подсъдимия В. В. Х. –лично и от неговия защитник-адв.А. срещу решение № 195 от 12.11.2013 г.,постановено по внохд 254/2013 г. по описа на АС-Пловдив.
В касационната жалба на подсъдимия В. Х. и допълнението към нея се сочат касационните основания по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК, като се твърди, че вътрешното убеждение на решаващия съд не е формирано съобразно правилата на закона, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения /без същите да са конкретизирани/, довели до ограничаване правата на подсъдимия . Направено е искане в условията на алтернативност- за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия; за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или за изменение на атакуваното решение и налагане на по-леко наказание, съответно намаляване на присъденото обезщетение по гражданския иск.
В жалбата и допълнението към нея ,изготвени от защитника на подсъдимия, са изложени подробни съображения за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила,за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание.Касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се аргументира с това ,че АС-Пловдив не е изпълнил указанията, дадени от ВКС в неговото отменително решение от 12.06.2013 г. Според защитата макар и да е провел следствен експеримент, въззвият съд не е произнесъл надлежен съдебен акт за извършването на такъв следствен експеримент, като не е формулирал задачите на експеримента. Освен това е назначил същите вещи лица, които са изготвили до този момент експертни заключения по делото, поради което те не биха могли да твърдят нещо различно от вече заявеното, защото иначе биха се уличили в даване на невярно заключение. Отправен е упрек към въззивния съд и за това,че не е уважил искането на защитата за проверка тезата на подсъдимия, а именно , че е налице хаотичност на изстрелите,произведени по време на борба с пострадалия за отнемане на пистолета.По-нататък се посочва, че при провеждането на експеримента неправилно експертите са участвали като технически лица; че защитата не е получила и подписвала протокол за извършване на експеримента, поради което не е взела становище относно правилността на неговото провеждане; че съдът се е отклонил от възведените в обвинителния акт факти, с което е нарушил правата на подсъдимия в процеса. На следващо място се оспорва авторството на деянието в лицето на подсъдимия; оспорва се приетото от съда,че подсъдимият е притежавал и държал пистолет; оспорва се и субективната страна на инкриминираното престъпление ,като се изхожда от характера на причинените телесни увреждания, които според защитата свидетелстват за случайност, безразборност и неконтролируемост на изстрелите, така ,както твърди подсъдимия. Защитата счита ,че неправилно са били кредитирани от съда показанията на св.П., тъй като същите са вътрешно противоречиви. Поставя на вниманието на касационния съд и редица въпроси,свързани с това защо са почистени следите по оръжието; защо при първия оглед на местопроизшествие никой не е забелязал наличието на следа от изстрел върху хладилника; защо окървавената дреха веднага е изхвърлена; защо „убиецът” е избягал без оръжието си и защо пострадалият не е потърсил съдействие от органите на МВР ,а едва медицинските власти са съобщили за инцидента. Касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК се обосновава с твърдение за наличие на нападение от страна на пострадалия,като действията на подсъдимия са били форма на активна защита,като дори и да се приеме превишаване пределите на неизбежната отбрана,то това според защитата се дължи на уплаха или смущение.Що се отнася до явната несправедливост на наложеното наказание-посочва се ,че то не отговаря на обществената опасност на деянието и дееца,че не е съобразено с изключително положителната характеристика на подсъдимия като гражданин и баща, безупречното му процесуално поведение,както и с личността на пострадалия, за който е установено ,че се занимава с лихварство. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от АС-Пловдив ,алтернативно-за намаляване на наложеното наказание в рамките на изтърпяното под формата на предварителен арест , както и за намаляване на размера на присъденото обезщетение по гражданския иск.
Постъпило е и второ допълнение към касационната жалба,изготвено от адв.П.,упълномощен защитник на подсъдимия Х.,в което се твърди,че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото,като не е изпълнил указанията ,дадени в отменителното решение на ВКС.Заявява се ,че са допуснати нарушения при извършване на следствения експеримент-вместо да призове компетентен фотограф,който да извърши заснемане на действията по експеримента, съдът е назначил за такъв вещото лице- балистик и по този начин е нарушил разпоредбата на чл.168 ал.2 от НПК; замерването на помещенията в жилището на пострадалия е било извършено от д-р Б., който е медик /което е недопустимо/; от приложения снимков материал не може да се проследи хронологията на експеримента.На следващо място акцентира на противоречието между показанията на пострадалия и експертните изводи относно начина на получаване на нараняването в дясната гърда.В заключение твърди ,че след като не са изпълнени указанията на ВКС за начина на провеждане на експеримента,за участниците в него и за участниците в новата /повторна/ експертиза, следственият експеримент е опорочен, а в резултат на това са неправилни и изводите на ПАС за виновността на подсъдимия.
В хода по същество на делото пред ВКС, защитникът на подсъдимия Х.-адв.А. поддържа касационната жалба ,ведно с допълнението към нея и моли да бъде уважена по изложените съображения и с направените искания.
Адв.П.-също защитник на подсъдимия моли да бъде уважена жалбата, въззивното решение отменено и делото върнато за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура моли да бъдат оставени без уважение касационните жалби,тъй като счита ,че указанията на ВКС ,дадени в отменителното му решение, са изпълнени изцяло.
Гражданският ищец и частен обвинител А. П. и неговият повереник адв.М. редовно призовани не се явяват. В писменото си становище /озаглавено молба/, адв.М. счита ,че не са налице твърдяните в жалбата касационни основания, тъй като са изпълнени указанията на ВКС, извършен е следствен експеримент, а назначените вещи лица притежават съответната компетентност и професионални умения. Според него съдът е приложил правилно материалния закон,а наложеното наказание е справедливо, както е справедлив и уваженият размер на гражданския иск.Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.
В последната си дума подсъдимият В. Х. моли за оправдателна присъда.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №74 от 24.09.2012 г., постановена по нохд 2228/2011 г. , ОС-Пловдив е признал подсъдимия В. В. Х. за виновен в това , че на 17.06.2011 г. в [населено място] е направил опит умишлено да умъртви А. П. П.,като деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини,поради което и на основание чл.115 във вр.с чл.18 ал.1 във вр.с чл.55 ал.1 т.1 във вр.с чл.58 б. „а” от НК му е наложил наказание пет години лишаване от свобода.
Със същата присъда подсъдимия В. Х. е признат за виновен и в това ,че на 17.06.2011 г. в [населено място] е държал огнестрелно оръжие „марка“ с № ,кал.6,35 мм.и боеприпаси –пет броя патрони кал.6,35 мм.,без да има за това надлежно разрешение,поради което и на основание чл.339 ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода.
На основание чл.23 от НК е наложено на подсъдимия В. Х. едно общо и най-тежко наказание ,а именно пет години лишаване от свобода,което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.59 от НК е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия ,считано от 20.06.2011 г. до 16.02.2012 г.
Подсъдимият В. Х. е осъден да заплати на А. П. сумата от 10 000 лв.,обезщетение за неимуществени вреди,считано от 17.06.2011 год. до окончателното изплащане на сумата, като гражданският иск е отхвърлен до пълният му предявен размер от 23 000 лв.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства по делото, както и по направените разноски,които е възложил в тежест на подсъдимия.
По жалба на подсъдимия е било образувано пред Пловдивски апелативен съд внохд №468/2012 г., което е приключило с решение №28 от 11.03.2013 г. ,с което е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.
По касационни жалби на подсъдимия и неговите защитници е било образувано пред ВКС,ІІІ наказателно отделение н.д. №917/2013 г.,с което е било отменено въззивно решение №28 от 11.03.2013 г.,постановено по внохд 468/2012 г.на АС-Пловдив и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на апелативния съд.В отменителното решение са дадени конкретни указания, свързани с провеждането на следствен експеримент ,а след това назначаването и на комплексна експертиза,която да посочи местата,от които са възпроизведени изстрелите,положението на телата на стрелящия и другото лице, позицията на оръжието,както и механизма на получаване на трите прострелни наранявания на А. П..
С решение №195 от 12.11.2013 г., постановено по внохд 254/2013 г., Пловдивски апелативен съд е потвърдил присъда №74 от 24.09.2012 г. по нохд 2228/11 г.по описа на Пловдивски окръжен съд.
Именно това въззивно решение е предмет на настоящият касационен контрол.
На първо място следва да се отбележи, че част от доводите, изложени в допълнението към касационната жалба, изготвено от адв.А., са свързани с претенция за „необоснованост” на въззивното решение, което не е сред основанията по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, подлежащи на преценка от касационния съд.Ето защо всички изложени доводи за това ,че приетата от АС-Пловдив фактическа обстановка не се подкрепя от събраните доказателства по делото, не могат да бъдат разглеждани. Върховният касационен съд не може да приема нови фактически положения ,а извършваната от него проверка е в рамките на установените от съдилищата факти. Независимо ,че настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, намеса от нейна страна обаче е необходима, във всички случаи на неправилен подход при формирането на това вътрешно убеждение, какъвто не е настоящият случай.В тази връзка следва да се отбележи,че не се констатира касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 във вр.с ал.3 т.1 от НПК.
Не може да бъде споделен упрекът на защитата на подсъдимия ,че апелативната инстанция не е изпълнила указанията ,дадени в отменителното решение на ВКС, а именно за провеждането на въззивно следствие, в хода на което да се извърши следствен експеримент ,а след него да се назначи комплексна експертиза с посочени от състава на касационния съд задачи.
Прочитът на съдебния протокол от 12.09.2013 г. ,съставен по внохд 254/2013 г. сочи ,че съставът на апелативния съд ,независимо ,че е изслушал назначената в хода на първото по ред въззивно производство комплексна съдебно-медицинска и балистична експертиза ,не е приел нейното заключение, а е осъществил действия в изпълнение на указанията, дадени в решението на ВКС ,като е назначил нова тройна комплексна експертиза ,с участието на двама медици и един балистик, на която е поставил задачи, по начина ,по който те са били отразени в решение по н.д.917/2013 г. на ВКС, и е постановил тази експертиза да бъде изготвена след участие на вещите лица в провеждането на следствения експеримент, запознаването им с протокола ,обективиращ действията по извършването му, като се отчетат и резултатите, получени от следствения експеримент , техническите параметри на жилището, ръста на пострадалия и подсъдимия, мястото на намиране на гилзите и куршумите,нараняванията по телата на пострадалия и подсъдимия.След назначаването на тази експертиза в протокола изрично е отразено,че съдебният състав и страните се оттеглят за извършване на следствения експеримент в дома на пострадалия. Независимо от липсата на изрично определение на съда ,че допуска извършването на следствен експеримент,от съдебния протокол по недвусмислен начин става ясно ,че съдебното заседание е продължило с извършването на следствен експеримент в дома на пострадалия П.,на конкретно посочен в процесуалния документ адрес. Съгласно правната доктрина и практика следственият експеримент е дейност ,при която се възпроизвежда обстановката или отделни обстоятелства на изследваното събитие с необходимата точност /без да се изисква тъждественост на пресъздадените и реално настъпили обстоятелства/ и извършване на необходимите опитни действия с цел да се проверят или уточнят някои данни ,получени от извършени до момента следствени действия.Целта на следствения експеримент е ясно разписана в закона-чл.166 от НПК,а именно да се проверят и уточнят данните, получени от разпита на обвиняемия/ подсъдимия ,на свидетелите или от друго съдебно следствено действие.В конкретният случай, макар и да не е изрично формулирана целта на следствения експеримент, като се има предвид съдържанието на отменителното решение на ВКС и начинът на провеждане на самия експеримент, е видно ,че става дума за проверка и уточняване на данните , съдържащи се в показанията на пострадалия П. и тези в обясненията на подсъдимия Х. относно местоположение на двамата един спрямо друг към момента на произвеждането на изстрелите, посоката на изстрелите и механизма на причинените наранявания. Въззивният съд е съобразил указанията на ВКС от една страна, а от друга- е спазил изискването на закона- чл.168 ал.2 от НПК като е допуснал по време на осъществяване на следствения експеримент да присъстват и вещите лица, на които е възложил последващото изготвяне на комплексната експертиза и по този начин е обезпечил личното им и непосредствено наблюдение на резултатите от експеримента, което представлява още по-голяма гаранция за обективност и изчерпателност. Специалисти –технически помощници при извършването на следствен експеримент се допускат от съда при необходимост, като тяхното участие не е задължително. Обстоятелството, че в случая такива не е имало ,както и ,че замерванията на помещенията в жилището на пострадалия ,а също и на разстоянието между подсъдимия и пострадалия при първия изстрел са осъществени от вещите лица, не опорочава експеримента. За измерването на тези разстояния не се изискват някакви специални умения или познания, налагащи използването на технически помощници. В тази насока не следва да се забравя и,че следственият експеримент се провежда от съда, така ,че няма никаква пречка той да извършва определени действия, за които не се изискват специални умения или да ги възлага на друго лице. Важното е, тези действия да са осъществени в присъствието на всички участващи в следствения експеримент и по начин , не оставящ съмнение в тяхното правилно и обективно извършване. На следващо място е необходимо да се отбележи, че когато следствения експеримент се провежда в съдебната фаза на процеса, начинът на провеждане на съдебното действие-експеримент и резултатите от него се закрепват в съдебен протокол ,който както и останалите съдебни протоколи се подписва само от председателя на състава и секретаря.В този смисъл претенцията на защитата на подсъдимия за това ,че те не са подписали коментирания протокол е лишена от основание.Съдът не е длъжен да връчва препис от този протокол на подсъдимия и неговата защита,ако няма изрична молба за това от тях, а що се отнася до годността на проведеното следствено действие, защитата е могла да направи възражения веднага след неговото провеждане и тези възражения да бъдат отразени в съдебния протокол. Прочитът на процесуалния документ сочи,че такива възражения не са постъпили към момента на приключване на следствения експеримент.
Адв.П. акцентира на това ,че в хода на експеримента не са били изготвени фотоснимки ,онагледяващи всички твърдения на пострадалия-напр. укриването му зад хладилника и др.,поради което и той не е постигнал целта си.Следва да се отбележи ,че изготвянето на веществени доказателствени средства-фотоснимки при провеждане на следствен експеримент изобщо не е задължително.Важни са констатациите ,отразени в съответния протокол и именно въз основа на тях се съди за това дали са допуснати нарушения при провеждането на експеримента и дали той е постигнал целите ,за които е осъществен. Целта на изготвянето на фотоснимки е само онагледяване на резултатите от експеримента, но тези веществени доказателствени средства не могат да заместват, нито да допълват същинското възпроизвеждане на фактическата обстановка или на обстоятелствата от изследваното събитие, които се отразяват в процесуалния документ-протокола за извършен следствен експеримент. В тази насока следва да се отбележи ,че възможността на пострадалия да се скрие зад хладилника се проверява не чрез снимковия материал, а чрез извършване на необходимите опитни действия и се отразява в протокола. След като достоверността на твърдението на пострадалия за това, че се е скрил зад хладилника е проверена чрез съответните опитни действия, онагледяването посредством фотоснимка макар и желателно, не е задължително, още повече, че фотоснимки относно значимите обстоятелства/ разположението на подсъдимия и пострадалия към момента на произвеждането на изстрелите, причинили нараняванията/ ,съобразно твърденията на пострадалия и подсъдимия, са изготвени.
В заключение следва да се отбележи ,че следственият експеримент , макар и не особено прецизно, като цяло е проведен в съответствие с процесуалните правила, поради което резултатите от него могат да бъдат ценени и съобразявани при експертното заключение.
На следващо място е необходимо да се посочи,че апелативната инстанция, извършвайки внимателен анализ на събрания по делото доказателствен обем ,обсъждайки го както по отделно , така и в неговата логическа връзка и съвкупност, е изложила аргументирани съображения по фактите и правото. Били са взети мерки за разкриване на обективната истина, като вътрешното убеждение на ПАС не е изградено на базата на превратна интерпретация на доказателствата, подценяване или надценяване на едни за сметка на други или на оценка на доказателствата не според действителното им съдържание. Оспорваното от защитата авторство на деянието е доказано по несъмнен начин. Съдебният състав на въззивния съд е подходил внимателно при оценката на достоверността на показанията на свидетеля А. П., доколкото той е пострадал от престъплението, като напълно правилно е ценил неговите показания като последователни и в кореспонденция с други доказателствени източници. От съществено значение за преценката дали показанията на пострадалия са обективни или тенденциозни имат резултатите от проведения следствен експеримент, впоследствие интерпретирани от комплексната съдебно-медицинска и балистична експертиза.По отношение на нея ,защитата оспорва факта, че тя е била изготвена от същите вещи лица,които са били изготвили и предходното експертно заключение. По делото липсват каквито и да е било данни за предубеденост на някое от трите вещи лица, същите са специалисти в областта на съдебната медицина и балистика , поради което имат нужната компетентност за изготвяне на експертиза с посочените от съда задачи,а освен това носят и наказателна отговорност за невярно заключение.
На следващо място е необходимо да се отбележи,че данните по делото сочат,че пострадалият и подсъдимият са били почти еднакви на ръст,като в експертното заключение,прието от въззивния съд, вещите лица са посочили на какво разстояние от петата на пострадалия са се намирали нараняванията му при изправено положение на тялото- нараняването в тилната област на главата е на 171 см., в дясното рамо-на 156 см. и в дясната гръдна област- на 143 см., при ръст на пострадалия 188 см.Всички тези данни, наред с данните, касаещи характеристиките на медицинските находки по тялото и главата на пострадалия са били съобразени и при отговорите на въпросите, свързани с позицията на оръжието при възпроизвеждане на изстрелите и механизма на получаване на трите прострелни наранявания от П., поради което и възраженията , направени от защитата в тази насока, са неоснователни.
Напълно правилно е приетото от въззивната инстанция ,че показанията на пострадалия А. П. относно начина и механизма на причиняване на нараняванията му следва да се кредитират и поради обстоятелството,че същите се проверяват от данните ,съдържащи се в изготвената и приета комплексна съдебно медицинска и балистична експертиза.Достоверността на заявеното от него, че при първия изстрел, с който е причинено нараняването му в лявата тилна част на главата ,той е бил наведен над мивката и с гръб към подсъдимия, се потвърждава от обективните медицински находки, а именно, че раната в тилната част на главата е входна рана от директно попадение на проектил и начало на раневи канал с дължина 3,5 см. в доброкачествен тумор от мастна тъкан, изходът е с 0,5 см. по-ниско от входа, като след излизането на проектила по неговата треактория тангенциално е наранил ръба на лявата ушна мида и е отнесъл част от меките тъкани.Съпоставянето на посочените увреждания в тази област установяват посоката на изстрела отзад-напред, малко отгоре- надолу с 5 градуса и малко отдясно- наляво.От приетата във въззивната инстанция експертиза е видно,че раневи канал с посочената по-горе посока може да се получи ,ако пострадалия е леко приведен към чешмата в кухнята, с гръб към подсъдимия, като главата му е леко вдигната нагоре и леко обърната наляво, или ако главата е наведена над мивката ,а подсъдимия е стрелял зад него с пистолет ,вдигнат над гърба му и наведен над главата му ,като вторият механизъм е по-вероятен според вещите лица и той напълно кореспондира със заявеното от св.П. ,че е бил прострелян именно когато е бил наведен над мивката ,за да налее вода.
По отношение на другите две прострелвания-в дясното рамо и в гръдния кош отпред в дясно,в разпита си пострадалият е заявил,че след като се е обърнал с лице към подсъдимия, последният е стрелял по него,като разстоянието е било около 70 см.При проведения следствен експеримент посоченото разстояние се потвърждава- измерено е 60 см. Освен това ,видно от КСМБЕ, раната на дясното рамо е входна, причинена от директно попадение на проектил и начало на раневи канал ,който завършва в меките тъкани на гръдния кош извън гръдната клетка в областта на дясната подмишница, като посоката на изстрела е отгоре –надолу, на 15 градуса от дясно на ляво, преценено при изправено положение на тялото, а раната в гръдния кош отпред в дясно също е входна и е причинена от директно попадение на проектил, като посоката е отгоре-надолу и четири градуса отляво- надясно ,преценено при изправено положение на тялото.При това положение ,вещите лица са направили извод ,че твърденията на П. за разположението на двамата в кухнята към момента на произвеждане на тези два изстрела /двамата са били един срещу друг/ кореспондират с механизма на нараняванията му. Действително експертизата е посочила ,че характеристиката на обсъжданите наранявания сочи на това , че са възможни два варианта- или подсъдимия е стоял по-високо от П., или П. е бил наведен спрямо него. Вярно е ,че в разпита си пострадалият не съобщава подобни факти, като единствено твърди, че е бил обърнат с лице към подсъдимия. Това обаче не компрометира неговите показания, точно обратното, показва добросъвестност, доколкото коментирания експертен извод е бил правен и при приемането на предходни експертни заключения и той е бил известен на П., и независимо от това, свидетелят е останал последователен в твърденията си ,без да ги променя. Не следва да бъде оставено без внимание и обстоятелството,че след произвеждането на първия изстрел , обръщането на пострадалия към подсъдимия и възприемането от страна на П. на насочения срещу него пистолет, факторът изненада и уплаха е бил налице, поради което е напълно обяснима причината, поради която пострадалият не е в състояние да възпроизведе някои детайли от ситуацията, още повече ,че същата се е развила изключително бързо и е била в непрекъсната динамика.
Претенцията на защитата ,че не е проверена версията на подсъдимия, е лишена от основание. Обясненията на Х. са били предмет на проверка при извършения следствен експеримент, след което са били подложени и на интерпретация от Комплексната експертиза. Видно от последната, обясненията на подсъдимия за извиване на лявата ръка на П., държаща зареден пистолет и по този начин прострелване в лявата тилна част на главата ,от експертна гледна точка са неправдоподобни, тъй като посочената част от главата е недостъпна за обективно установеното направление на изстрела. Що се отнася до другите две наранявания, за да бъдат причинени те от самия пострадал е необходимо неговата ръка да е била извита високо над главата му и с цев на оръжието, насочена отгоре- надолу спрямо дясното му рамо, но за такава позиция подсъдимият не е съобщил нито в разпита си ,нито при провеждането на следствения експеримент. При това положение се налага извода,че посоченият механизъм на произвеждане на изстрелите от страна на подсъдимия е неправдоподобен от медицинска и балистична гледна точка, поради което и неговите обяснения за причиняване на нараняванията при боричкане не следва да бъдат кредитирани, така както основателно е сторил и въззивният съд.
Не се споделя и виждането на защитата на подсъдимия ,че съдът е влошил положението на Х. ,като е излязъл извън фактите ,описани в обвинителния акт. Действително въззивната инстанция е приела ,че са били произведени шест изстрела, а не пет ,както са посочени в обвинителния процесуален документ.Това обаче не е довело до нарушаване правата на подсъдимото лице ,тъй като по отношение на съставомерните факти, решаващият съд не е напуснал рамката на обвинението .
Поставят се на вниманието на касационния съд и редица въпроси, свързани с това, защо са почистени следите по оръжието; защо при първия оглед на местопроизшествие никой не е забелязал наличието на следа от изстрел върху хладилника; защо окървавената дреха веднага е изхвърлена; защо „убиецът” е избягал без оръжието си и защо пострадалият не е потърсил съдействие от органите на МВР ,а едва медицинските власти са съобщили за инцидента. В тази насока следва да се отбележи ,че по делото няма данни оръжието да е почиствано, а що се отнася до останалите поставени въпроси, възможни са различни отговори, които са напълно хипотетични и почиват на предположения, поради което и настоящият състав не счита за нужно да ги обсъжда.
Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материално правните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от въззивната инстанция правилно са били подведени под нормата на престъплението по чл. 115 във вр.с чл.18 ал.1 от НК.
Не е налице нападение от страна на пострадалия ,за да може подсъдимият да се позовава на неизбежна отбрана. А щом няма неизбежна отбрана, изобщо не подлежи на обсъждане дали е налице превишаване на нейните предели и дали това е станало поради уплаха или смущение. Приетите от решаващите съдилища факти сочат ,че подсъдимият не е бил нападнат от пострадалия ,точно обратното, първият изстрел,произведен от Х. е в момента ,в който П. е бил обърнат с гръб към стрелящия.
На следващо място защитата оспорва и субективната страна на деянието. Напълно правилно решаващият съд е приел ,че се касае за пряк умисъл за убийство,а не за причиняване на телесна повреда. В принципен план, исканите от дееца обществено опасни последици-да бъде лишен от живот пострадалия,както и причините , поради които това престъпление е останало недовършено следва да бъдат изведени след внимателна преценка на всички събрани доказателства , отнасящи се до средството,с което се действа, насоката на изстрела към уязвимото място на тялото, броя и дистанцията на изстрела и обективните телесни увреждания.В конкретния случай подсъдимият Х. чрез три последователни изстрела , произведени от технически изправно и годно да произведе изстрели огнестрелно оръжие пистолет „марка“, кал.6,35 мм. е причинил три наранявания на пострадалия във важни области на човешкото тяло , каквито са главата и гръдния кош. Независимо, че вещите лица поради липсата на изследвания за наличие на допълнителни фактори на изстрела около първите мишени /дрехите/ не са могли да направят изводи за дистанцията на изстрела, следва да се приеме, че тези изстрели са произведени от недалечна дистанция, предвид размерите на помещението /кухнята/, в което е станало прострелването на пострадалия-2.90х 2.80 метра и разстоянието между двамата към момента на изстрелите, проверено в резултат на следствения експеримент. Независимо ,че причинените увреждания на пострадалия обективно са леки телесни повреди, съвкупната оценка на посочените по-горе обстоятелства сочи на това ,че деецът произвеждайки три изстрела –един към тилната област на главата на подсъдимия и още два ,от които единият е в дясната гръдна област е искал да причини смъртта му. Последващата стрелба по посока на пострадалия /след причиняване на трите наранявания/ също е в подкрепа на горния извод .
По-нататък оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е основателно.
По отношение престъплението по чл.115 във вр.с чл.18 от НК ,правилно решаващия съд е приложил разпоредбата на чл.58 б. „а” във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК, но конкретно отмереното от него наказание от пет години лишаване от свобода е завишено и не е съобразено с обществената опасност на подсъдимия. Той е неосъждан , семейно и трудово ангажиран, с положителни характеристики от кмета на община Садово, в недобро здравословно състояние, като влошено е здравословното състояние и на неговата съпруга. С относително висока тежест към кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства следва да бъдат преценени и характеристиките на причинените телесни увреждания на А. П. , фактът ,че деянието е приключило във фазата на опита и инцидентността на проявата. При това положение адекватното на обществената опасност на деянието и дееца наказание, което би постигнало и целите по чл.36 от НК е лишаването от свобода за срок от четири години, изтърпяно при първоначален общ режим ,в затворническо общежитие от открит тип.
Доколкото касационната инстанция намира ,че наказанието на подсъдимия за извършено от него престъпление по чл.115 във вр.с чл.18 ал.1 от НК следва да бъде намалено на четири години, е необходимо да бъде коригирано и определеното на основание чл.23 от НК общо и най-тежко наказание.
Що се отнася до уважения размер на гражданския иск,касационният съд не намира основания за неговото допълнително намаляване.От решаващите инстанции са съобразени всички обстоятелства ,имащи отношение към справедливото му отмерване. Изложени са подробни съображения, с които ВКС се съгласява, с изключение на едно от тях, а именно, че размера на уважената претенция се съобразява и с имущественото състояние на подсъдимия. Гражданският иск за неимуществени вреди цели да обезщети пострадалия за претърпените от него болки и страдания, виновно причинени от подсъдимия, поради което при определяне на размера ,който следва да бъде уважен, съдът се ръководи от действителния обем на тези болки, действителният времеви интервал, в който са понасяни, прогнозата за тяхното евентуално отшумяване, както и дали те са намерили отражение за в бъдеще върху цялостния физически и психически статус на увредения, като финансовите възможности на подсъдимия за репарирането им, са без значение /за разлика от налагането на наказание глоба/.
Независимо от горното,присъденото на А. П. обезщетение от 10 000 лв. е справедливо ,съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
По изложените съображения и на основание чл.354 ал.2 т.1 във вр.с ал.1 т.3 от НПК,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,трето наказателно отделение
Р Е Ш И :