2
ДОПЪЛНИТЕЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 168
София, 19.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………..…………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 1487 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 3582 от 8.ІV.2013 г. на Г. Р. Г. от [населено място], действащ в процесуалното си качество на „евентуален ответник” /пряк делинквент в пр-во по съединени под условието на евентуалност искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ и съответно по чл. 45 ЗЗД/, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-Варна. Неин предмет е искането му за допълване на определение № 230/28.ІІІ.2013 г. по настоящето дело, посредством осъждане на ответното застрахователно д-во [фирма]-София да му заплати разноски и за първоинстанционното пр-во пред Варненски ОС, ТК, по т. д. № 749/2012 г. в размер на сумата от 1 550 лв. (хиляда петстотин и петдесет лева).
Застрахователят ответник по тази молба [фирма]-София не е ангажирал становище на свой представител в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК
При произнасянето си по молбата на Г. за допълване на предходното свое определение от 28.ІІІ.2013 г. ВКС, ТК, Първо отделение, съобрази следното:
Настоящата молба е заведена в канцеларията на ТК на ВКС на датата 8 април 2013 г., т.е. 11 дни след постановяването на предходното определение за разноски, чието допълване се претендира. Следователно тя е била подадена в пределите на едномесечния преклузивен срок по първата алинея на чл. 248 ГПК и затова ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази молба е основателна.
Видно от петитумната част на подадената от евентуалния ответник /пряк делинквент/ Г. Р. Г. частна касационна жалба с вх. № 6253/11.ХІІ.2012 г. е, че той е претендирал отменяване на решение № 34/5.ХІІ.2012 г. на Варненския апелативен съд, постановено по т. д. № 504/2012 г. в частта му за разноските и присъждане на сторените такива „както по т. д. № 749/2012 г. по описа на Варненския ОС, ТО, така и по в. т. д. № 504/2012 г. по описа на Варненския апелативен съд”.
С постановеното по настоящето ч. т. дело определение № 230/28.ІІІ.2013 г. на Г. са били присъдени разноски в размер на сумата 1 550 лв. но само за въззивното производство. Видно е обаче от приложения в първоинстанционното дело договор за правна защита и съдействие № В-176149/2012 г., че за осъщественото по т. д. № 749/2012 г. по описа на Варненския ОС процесуално представителство той е заплатил на адв. Б. Д. от АК-Варна хонорар в размер на сумата от 1 550 лв. (хиляда петстотин и петдесет лева). Ето защо, съобразно крайния резултат от делото, застрахователят [фирма]-София му дължи възстановяване на тази сума, изчерпваща направените от този евентуален ответник /пряк делинквент/ пред първостепенния съд деловодни разноски.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 230/28.ІІІ.2013 г., постановено по настоящето дело, КАТО:
О С Ъ Ж Д А застрахователното дружество [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 6 ГПК, да заплати на Г. Р. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], бл. 74 СУМА в размер на 1 550 лв. /хиляда петстотин и петдесет лева/, представляваща направени от него разноски по делото за възнаграждение на един адвокат по предявен срещу него от Л. Ив. И. от [населено място] евентуален иск за вреди от ПТП, настъпило на 20.І.2008 г. в [населено място], ЗА ПЪРВОИНСТАНЦИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД Варненския ОС, ТК, по т. д. № 749/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2