3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
гр.София,
29.05. 2018 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 2065 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба от 27.04.2018г., на Г. Т. Й. за отмяна на влязло в сила решение от 29.05.2017г. по гр.д.№252/2017 година на Окръжен съд София, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молителката поддържа, че с представеното с молбата удостоверение №22-00057363/04.04.2018г. на Н. и копие от болничен лист от януари 2016г. се установяват нови обстоятелства от съществено значение за изхода на делото. Моли атакуваното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответната страна – ПГ”В.Л.”-И., чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата е недопустима, тъй като е подадена извън тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, поради което моли същата да се остави без разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С атакуваното решение съставът на Окръжен съд София, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Г. Т. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съставът на Окръжен съд София е приел, че от събраните по делото доказателства било установено, че ПГ „В. Л.” [населено място] и Г. Т. Й. са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, възникнало на основание конкурс, по силата, на което Й. е заемала длъжността „Директор“ на гимназията. Не било спорно, че това трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № РД-12-405/19.11.2015 година на Министъра на образованието и науката, с която на Й., на основание чл. 188, т. 3, във връзка чл. 187, ал. 1, т. 1, 3, 7 и 10 КТ, е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, като заповедта е била връчена на представителя на ищцата- адвокат С. К. на 13.01.2016 година. От представените доказателства съдът е приел, че в периода от 06.07.2015 година до 29.12.2015 година Г. Т. Й. е ползвала отпуск поради временна неработоспособност. Преценявайки въпроса за предварителната закрила при уволнение, с оглед въведеното в исковата молба възражение, че органът на дисциплинарна власт не е спазил разпоредбата на чл. 333 КТ, съставът на Окръжен съд София е намерил, че по делото са налице доказателства за получено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с Й., която се ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и доказателства за получено от Т. при МБАЛ [фирма] [населено място] мнение, необходимо на основание чл. 333, ал. 2 КТ. Констатирано е, че разрешение не било искано за основанието за закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, но задължението такова да е било предварително получено било обвързано с момента на връчване на заповедта, съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 7 КТ. Изложени са съображения за това , че в случая заповедта за уволнение била връчена на 13.01.2016 година, към който момент Й. не ползвала отпуск поради временна неработоспособност или друг законоустановен отпуск, с оглед на което не попадала под закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Съобразявайки, че по делото не били ангажирани доказателства за ползван от Й. законоустановен отпуск към датата на връчване на заповедта за уволнение, въззивният съд е намерил, че тя се ползвала единствено от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, която е обаче е била преодоляна чрез издаденото предварително разрешение от Инспекция по труда и даденото от Т. мнение.
С определение от 27.03.2018г. по гр.д.№3157/2017г. ВКС, състав на ІV г.о., не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и същото е влязло в законна сила.
Молбата за отмяна е подадена от процесуално легитимирано лице, като се поддържа отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което и срокът за подаването й е посоченият в разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тримесечен срок. С молбата за отмяна молителката представя удостоверение №22-00057363/04.04.2018г. на Н. и копие от болничен лист и поддържа, че тези доказателства установяват нови обстоятелства от значение за спора, а именно че същата към момента на уволнението се е ползвала от закрилата предвидена в чл.333, ал.1, т.4 КТ.
С оглед твърденията на молителката следва да се приеме, че искането за отмяна е подадено в тримесечния срок, установен в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същият изтича на 04.07.2018г., а молбата е постъпила в РС Ихтиман на 27.04.2018г. Възражението на ответника, че молителката е могла да се снабди с доказателствата още пред постановяване на атакуваното решение, не е относимо към преценката за допустимостта на молбата за отмяна, а следва да бъде взето предвид при разглеждане на въпроса за нейната основателност. Молбата съдържа посочване на основание за отмяна на влязлото в сила решение, поради което следва да се допусне нейното разглеждане по същество от настоящата инстанция, като страните бъдат призовани за изслушване в открито съдебно заседание.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА до разглеждане пред Върховния касационен съд на молба от 27.04.2018г., на Г. Т. Й., за отмяна на влязло в сила решение от 29.05.2017г. по гр.д.№252/2017 година на Окръжен съд София, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.10.20187г. -10,00 часа, за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: