ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 168
София, 05 февруари 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6459 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 20.06.2014 г. по гр. д. № 1417/2014, с което е отменено решение № ІІ-56-187/11.11.2013 г. на Софийския районен съд по гр.д. № 23325/2012, като са уважени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], представляван от юрк. С. К., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правомощието на въззивния съд да приеме за доказани различни факти от тези, приети от първоинстанционния съд, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата З. Г. С., представлявана от адв. П. В. от САК я оспорва, като счита, че същата е процесуално недопустима, както повдигнатият правен въпрос „за приложното поле на чл. 193, ал. 2 КТ при условията на отказ на служителя да получи искане за писмени обяснения и доказването на обстоятелството за връчване при отказ” е неясен и общ и няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „специалист обслужване на корпоративни клиенти” по безсрочен трудов договор. На ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед № 10/28.20.2012 за неизпълнението на заявка от корпоративен клиент до изтичането на срока на промоцията и за предоставянето на услуги на друг корпоративен клиент без да провери, че той е класифициран като рисков. Съдът е приел, че уволнението е незаконно, тъй като от събраните доказателства по делото не е доказано преди уволнението на ищцата да е връчено искане за писмени обяснения. Представеният протокол, подписан от трима свидетели за връчване на искането при отказ е частен свидетелсващ документ, неподписан от ищцата, а свидетелят Ч. е заявил при разпита: „Връчвал съм заповед за искане на писмени обяснения”.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос обуславя решението и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 20.06.2014 г. по гр. д. № 1417/2014.
Указва на касатора [фирма] и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 90,00 лева като представи документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.