Р Е Ш Е Н И Е
№ 168
С. 07.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1817 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор И., чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Ч. против въззивно решение № 21 от 22.01.2016г. по в.гр.д.№ 824/2015г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 947 от 1.10.2015г. по гр.д.№ 1743/2015г. на Районен съд Перник в обжалваната част, с която е уважен обратния иск на [община] срещу [фирма] за сумата от 7 000лв., обезщетение за неимуществени вреди на Л. К. В., причинени на 17.01.2015г. в [населено място] при подхлъзване и падане на непочистена, заледена и неравна настилка на тротоара, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2015г., както и 53лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2015г. и 1281.59лв.разноски, ведно с присъждане на разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Ищцата Л. К. В. е предявила срещу [община] иск за 10 000лв., обезщетение за причинени й неимуществени вреди от получено увреждане на 17.01.2015г., фрактура на дясна лакетна става, довело до временната й нетрудоспособност за срок от 50 дни, в резултат на падане след подхлъзване заради непочистена, заледена и неравна настилка на тротоара на [улица]в [населено място], както и за 53лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва.
[община] е оспорила както механизма на злополуката, така и размера на претендираните вреди. Възразила е, че не отговаря за конкретния участък и че е налице съпричиняване от пострадалата. С отговора си е поискала привличане на дружеството [фирма] като трето лице помагач, срещу когото е предявила обратен иск за процесната сума от 10 000лв. Твърденията на ответника са, че по надлежния ред е било възложено на третото лице да извършва необходимите действия по „почистване и опесъчаване на общинската пътна мрежа”, част от която е тротоара на [улица].
При тези факти, въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния, че деликтът е резултат от наличието на необезопасен и неподдържан тротоар, като част от пътната инфраструктура на общината, без обозначение за извършване на ремонт или забрана за ползване, което да позволи на ищцата да възприеме и избегне опасността, поради което отговорността, на основание чл.49 ЗЗД, е на общината. Проявено е бездействие, изразяващо се в неосъществен контрол и неизпълнение на задълженията й за поддръжка и обезопасяване на тротоара, което е в пряка връзка с причинения вредоносен резултат. В. съд е възприел и извода на първата инстанция, че представените по делото заповед № 1830 от 27.11.2014г., с която кметът еднолично е възложил на [фирма] „със специализирани снегопочистващи машини, опесъчители, работници и друга специализирана техника да извършва почистване и опесъчаване на общинската пътна мрежа” и сключеното въз основа на нея споразумение са достатъчни, за да се приеме, че дружеството следва да отговаря във всички случаи, в които е налице отговорност на общината за неизпълнение на задълженията й в тази връзка. С извода, че общината е възложила на З.” АД изпълнението на дейностите по почистване на тротоарите, за които тя носи отговорност по чл.49 ЗЗД, съдът е уважил предявения обратен иск. Допълнително въззивният съд е посочил, че в случая задължението за почистване и опесъчаване на тротоарите е възникнало освен въз основа на посочената заповед, още и по силата на чл.65 ал.2 т.5 от Закона за защита при бедствия, без да е необходимо сключването на допълнително двустранно споразумение.
При тези мотиви на въззивния съд, касационното обжалване е допуснато с определение № 495 от 31.05.2016г., на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса: нормата на чл.65 ал.2 т.5 от Закона за защита при бедствия /З./ дава ли основание на кмета на общината, принудително /със заповед/ да налага на търговско дружество, извършването на услуги и от значение ли е дали лицето, чиято помощ е привлечена по реда на З. има наличната възможност да извърши услугата, както дали е необходимо неговото съгласие?
По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:
Законът за защита при бедствия, съгласно чл.1, урежда обществени отношения, свързани с осигуряването на защитата на живота и здравето на населението, опазването на околната среда и имуществото при бедствия. В чл.2 е дадено определение на понятието „бедствие”, като изрично са посочени компетентните органи – на национално, областно и общинско ниво, на които са възложени функции в подобна ситуация. Касае се за правомощия, предоставени при обявено бедствено положение, което законодателят е регламентирал в чл.48 като: „режим, който се въвежда в зоната на бедствието от определените в закона органи, свързан с налагането на мерки за определен период от време с цел овладяване на бедствието и провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи”. Посочено е, че на общинско ниво – бедственото положение се определя със заповед на кмета на общината, в която се определя и конкретната му територия /чл.49/. В цитираната норма на чл.65 ал.2 т.5 от Закона е посочено, че при възникване на бедствие на територията на общината, кметът може да „привлича физически или юридически лица за предоставяне на лична или материална помощ в съответствие с възможностите им”. Касае се за възможност /не задължение/, предвидена в законово определена ситуация /на бедствие/, при обявен по определен в закона ред режим /бедствено положение/. Само в тази изключителна ситуация, нормата на чл.65 ал.2 т.5 от Закона за защита при бедствия /З./ дава основание на кмета на общината, да привлича /но не и да налага принудително/ търговско дружество, за да извърши услуга, като вид лична или материална помощ, при това в съответствие с възможностите му.
Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира постановеният въззивен акт за неправилен. В конкретния случай – позоваването на нормата на чл.65 ал.2 т.5 от Закона за защита при бедствия е неправилно, защото по делото нито е било прието за безспорно, нито е установено /с надлежно представени доказателства/ наличие на обявено по съответния ред /със заповед на кмета на общината/ бедствено положение за територията, включваща мястото, където е осъществен процесния деликт и за датата, на която той е осъществен. Липсата на установяване на тези обстоятелства прави неоснователен довода на въззивния съд, че задължението за почистване и опесъчаване на тротоарите е възникнало по силата на чл.65 ал.2 т.5 от Закона за защита при бедствия в тежест на [фирма].
Неправилен е извода на въззивният съд, че отговорността на третото лице [фирма] по чл.49 ЗЗД е възникнала по силата заповед № 1830 от 27.11.2014г. на кмета и споразумение, поради следните три съображения:
Относно заповед № 1830:
Първо – издаването й е мотивирано с чл.65 ал.2 т.5,9 и 10 от Закона за защита при бедствия и със заповед № 1829 от 27.11.2014г. на кмета на общината. За чл.65 З. вече беше посочено, че не е установено да е приложим, а заповед № 1829 не е налична по делото.
Второ – заповед № 1830 не съдържа текст, задължаващ осъществяване на дейност по почистване на тротоарите. С нея е възложено на [фирма] „със специализирани снегопочистващи машини, опесъчители, работници и др. специализирана техника да извършва почистване и обесъчаване на общинската пътна мрежа”. Възлагането е за конкретни действия /почистване и обесъчаване/, по точно определен начин /със специализирани снегопочистващи машини, опесъчители, работници и др. специализирана техника/, на конкретно определена територия /общинската пътна мрежа/. Видът, обхватът, техническите изисквания, норми и правила и периодичността на работите по поддържане и текущ ремонт на пътищата, както и изискванията към организацията и технологията за тяхното изпълнение се уреждат с Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В нея, досежно зимното поддържане на пътищата /вж. глава четвърта и техническите изисквания в Преходните и заключителни разпоредби/, се визират само пътните платна, но не и тротоарите /ясно е че специализираните снегопочистващи машини не се предназначени за тротоари/. Определението за тротоар, дадено в § 6 от Преходните и заключителни разпореди на Закона за движение по пътищата е : „изградена, оградена ли очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци”. Съгласно чл.30 ал.4 ат Закона за пътищата – задължението за поддържане на тротоарите е на общината. При констатирано неизпълнение, за да се освободи от отговорност, тя трябва да докаже, че е възложила изпълнението му на друг. Възлагането трябва да е изрично и недвусмислено.
Трето – заповед № 1830 е издадена на 27.11.2014г., без в нея да е посочен краен срок. Посочено е, че „срокът за снегопочистване е до отпадане на необходимостта”. В конкретния случай по делото не са представени доказателства дали конкретната дата на деликта 17.01.2015г. попада в срока й на действие.
Относно подписаното между страните споразумение:
Издадено е съгласно заповед № 1830 и въз основа на „представена Калкулация за механично почистване от сняг на улични платна и площади” и с него е съгласувана цена за заплащане на зимно поддържане на декар. /Посочено е че при средна работна скорост от 12км./ч. ширина на обхвата 2 400мм., средна производителност 28 800 м2/ч, тя е 32лв. без ДДС/. Следователно, от съдържанието му не можа да се направи извод за постигнато съгласие между подписалите го за възлагане и приемане на осъществяване на дейност по почистване на тротоари.
Гореизложеното, мотивира настоящият съдебен състав да приеме за недоказан предявения от общината обратен иск срещу третото лице помагач /по който производството е висящо до уважения размер от 7 000лв./. Изводът, че общината не е доказала възлагане на изпълнението на дължимите от нея функции по почистване на процесния участък от тротоара, находящ се на [улица]в [населено място], на посочената дата на [фирма], налага отмяна на постановения въззивен акт, в който е прието обратното.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.8 ГПК, в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски в общ размер от 1028лв., включващи 197лв. държавна такса и юрисконсулско възнаграждение от 831лв., определен по реда на чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 21 от 22.01.2016г. по в.гр.д.№ 824/2015г. на Пернишки окръжен съд и потвърденото с него решение № 947 от 1.10.2015г. по гр.д.№ 1743/2015г. на Районен съд Перник в обжалваната част, с която е уважен предявения обратен иск до размер на 7 000лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения обратен иск от [община], представлявана от кмета Ц., [населено място] пл.”Св.И. Р.” № 1А против [фирма] ЕИК[ЕИК], [населено място][жк] [улица] за заплащане на сумата от 7 000лв., дължимо обезщетение за неимуществени вреди на Л. К. В., причинени на 17.01.2015г. в [населено място] при подхлъзване и падане на непочистена, заледена и неравна настилка на тротоара, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2015г.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК], [населено място][жк] [улица], представлявано от изпълнителния директор И. сумата от 1 028лв. /хиляда двадесет и осем лева/, направени разноски в касационното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.