О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
[населено място] ,13,04,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на единадесети април ,през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 564 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 вр. с чл.245 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Г. С. против определение № 10013/11.01.2016 год. по ч.т.д. № 16 765/2015 год. на Софийски градски съд, в частта му в която със същото е потвърдено определение от 12.10.2015 год. по гр.д.№ 1779/2015 год. на Софийски районен съд,в частта му за оставяне без уважение молбата на жалбоподателката, за издаване на обратен изпълнителен лист срещу [фирма], за сумата от 1 805,75 лева – заплатени от същата разноски, по образуваното срещу нея изпълнително производство, на основание издадена в полза на [фирма] заповед за незабавно изпълнение. Обратния изпълнителен лист се претендира като последица от отхвърляне иска на взискателя, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК, след възражение на длъжника по чл.414 ГПК.Жалбоподателят счита, че определението на въззивния съд противоречи на утвърдената и безпротиворечива практика на състави на ВКС / цитирана / , според която нормата на чл.245 ал.3 ГПК намира приложение не само досежно междувременно събрани, в полза на взискателя с последващо отречено вземане, суми за които е бил издаден изпълнителния лист в полза на същия, но и за събраните суми от разноски, в обслужване на изпълнителното производство, независимо от превеждането им по сметка на съдебния изпълнител, респ. непостъпването им в патримониума на взискателя. Страната се обосновава с дължимостта на разноските от взискателя, при отречено му със сила на пресъдено нещо вземане спрямо длъжника, в съответствие с общия правен принцип,че следва да се понесат от виновната за воденето на материално незаконосъобразното производство страна. Излага съображения за неотносимост към конкретната хипотеза, на цитираното от въззивния състав ТР № 4/2013 год. по тълк. дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС .
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба,вкл. обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, позовавайки се на неформулиран правен въпрос, извън въпроса по правилността на въззивното определение, както и на необоснованост на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради непредставяне на задължителна съдебна практика по смисъла на т.1 от ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт,предвид следното :
Въззивното определение не е от категорията обжалваеми, съгласно чл.274 ал.3 т.1 и т.2 ГПК,съдебни актове.Със същото не е отказано разглеждане на частната жалба срещу първоинстанционния акт, за оставяне молбата за издаване на обратен изпълнителен лист без уважение, поради което не е преграждащо за развитието на производството по чл.407 ал.1 ГПК пред въззивна инстанция,при изрично уредената от нормата обжалваемост на първоинстанционния акт.Чл.407 ал.1 ГПК е норма идентична по съдържание на чл.244 ГПК /отм./, при действието на която, с разрешението в т.6 на ТР № 1/17.01.2001 год. на ОСГК на ВКС бе прието, че пред ВКС подлежи на обжалване по реда на частните жалби разпореждането за издаване на изпълнителен лист, когато за първи път е постановено от въззивен съд , от което следва, че контролът по отношение разпореждане на първоинстанционния съд се развива в рамките на две съдебни инстанции, а ВКС се произнася по такива жалби само когато съдебният акт е постановен за първи път от въззивен съд, какъвто не е настоящия случай. Предвид идентичността на разпоредбите това разрешение не е изгубило приложимост.В полза на даденото със същото тълкуване е и изричната норма на чл.407 ал.3 ГПК, визираща обжалваемост по общия ред, но само в хипотезите на изпълнителен лист издаден на основание чл.406 ал.2 вр. с чл.404 т.2 и т.3 ГПК. Разрешението следва да се приеме приложимо и в конкретната хипотеза,независимо че предмет е проверка на законосъобразността по издаване на обратен – в полза на длъжника,а не на изпълнителен лист в полза на кредитора, взискател в предварително образувано изпълнително производство,поради липса на специфика, налагаща различно третиране в защитата на страните.В този смисъл е налице и еднозначна и непротиворечива съдебна практика: опр.№ 431 по т.д.№ 1419/2015 год. на ІІ т.о., опр.№ 278 по ч.гр.д.№ 2188 / 2015 год. на ІІІ г.о. , опр.№ 330 по ч.т.д. № 2817 / 2014 год. на ІІ т.о. / и цитирани в същото определения / на ВКС.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. С. Г. против определение № 10013/11.01.2016 год. по ч.т.д. № 16 765/2015 год. на Софийски градски съд, в частта му в която със същото е потвърдено определение от 12.10.2015 год. по гр.д.№ 1779 / 2015 год. на Софийски районен съд,в частта му за оставяне без уважение молбата на М. Г., за издаване на обратен изпълнителен лист срещу [фирма], за сумата от 1 805,75 лева. Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховен касационен съд, с частна жалба, в едноседмичен срок от уведомяване на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :