3
определение по гр.д.№ 760 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 15.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 760 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. П. В., К. М. Ц., Й. В. Д. и В. Д. Д. срещу решение № 384 от 08.10.2015 г. по в.гр.д.№ 1471 от 2015 г. на Старозагорския окръжен съд, гражданско отделение, II състав, с което е потвърдено решение № 524 от 30.05.2015 г. по гр.д.№ 5032 от 2013 г. на Старозагорския районен съд за допускане на делба на апартамент № 3, заедно с прилежащите му склад № 6 и № 2, на гараж № 1, на масивна-сграда гараж и на 1/6 ид.ч. от 307/608 кв.м.ид.ч. от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], представляващо имот с идентификатор № 68850.504.5255 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-73 от 19.11.2007 г. на ИД на А..
В жалбата си С. П. В. и К. М. Ц. твърдят, че в частта за допускане до делба на таван от 22,05 кв.м. и на масивен гараж от 23 кв.м. обжалваното решение е недопустимо, а изцяло е и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
В жалбите си Й. В. Д. и В. Д. Д. твърдят, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 06.01.2016 г. ответниците по жалбите Танка А. Д. и С. Д. М. оспорват жалбите. Молят същите да не бъдат допускани до касационно обжалване и да им се присъдят направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Както в първоинстанционното решение, така и във въззивното решение, с което първоинстанционното решение е потвърдено, е прието, че допуснатите до делба имоти /апартамент № 1, склад № 6, склад № 2, гараж № 1, масивен гараж и 1/6 ид.ч. от дворно място/, са били съпружеска имуществена общност между Д. Г. Д. и съделителката Танка А. Д., а след смъртта на Д. Г. Д. на 17.08.2010 г. са станали съсобствени между съпругата му Танка А. Д. и другите наследници по закон на Д. Д.- дъщеря му С. Д. М. и сина му В. Д. Д.. Направеното от ответника В. Д. Д. възражение за придобиване на тези имоти по давност е счетено за неоснователно, тъй като не било доказано В. Д. да е владял процесните имоти за период повече от 10 години съгласно чл.79, ал.1 ЗС. Първоинстанционният съд е приел, че въпреки че било установено, че В. Д. е участвал в строежа на имотите, обитавал ги е и се е афиширал като техен собственик след 1999 г., той не е установил владение върху тях. Действително установено било, че е осъществявал фактическа власт върху имотите, но не е извършил акт, с който недвусмислено да отрече правото на останалите наследници на покойния му баща. В обжалваното въззивно решение е прието, че тъй като В. Д. не е доказал, че единствено и само той е строил процесните имоти, то тези негови действия и последващото осъществяване на фактическа власт върху имотите не представлявали установяване на владение върху тях. Освен това, според съда, представеният по делото предварителен договор за дарение не можел да се приеме като доказателство за начало на давностно владение, тъй като намерението на В. Д. да владее имотите въз основа на този договор не било афиширано пред останалите страни по делото. Не на последно място е прието, че в настоящия случай презумпцията по чл.69 ЗС не намирала приложение, тъй като съсобствеността между страните била възникнала по силата на наследствено правоприемство.
Предвид тези мотиви на обжалваното решение по първия поставен от касатора В. Д. правен въпрос /дали строителството на имот със собствени средства или участието в строителството на имот върху чужда земя, последвано от непрекъснато упражняване на фактическата власт върху имота за повече от 10 години, извършване на довършителни работи и/или подобрения в него, представляват действия по открито и явно владение на имота/ е налице противоречие между приетото в обжалваното решение и в част от посочената от касаторите задължителна практика на ВКС: В Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, което препраща към ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г., е прието, че когато един от съсобствениците установи фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения в нея, е възможно, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си. Щом фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е държател на идеалните части на останалите съсобственици, а техен владелец. В този смисъл от съществено значение при всеки конкретен спор е дали е установено наличие на съсобственост и съвладение или има един единствен владелец на съсобствения имот. В решение № 91 от 02.07.2010 г. по гр.д.№ 713 от 2010 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., постановено по реда на чл.290 и сл.ГПК, е прието, че ако още със сключване на предварителния договор ответниците са се афиширали пред третите лица като купувачи на апартамент, извършили са за своя сметка всички довършителни работи в него, обзавели са го, поддържали са го и са участвали в разноските за общите части на жилищната сграда, те очевидно явно са демонстрирали намерение за своене на този апартамент.
Поради това касационното обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 384 от 08.10.2015 г. по в.гр.д.№ 1471 от 2015 г. на Старозагорския окръжен съд, гражданско отделение, II състав.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите В. Д. Д., Й. В. Д., С. П. В. и К. М. Ц. всеки един от тях да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационните им жалби в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационните жалби ще бъдат върнати, а образуваното по тях гражданско дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.