Р Е Ш Е Н И Е
№ 169
София, 19.05.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 566/2008г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ вр. § 2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Н. и А. М. Н. и двамата от гр. Р., срещу въззивно решение № 180 от15.11.2007г. по гр.д. № 237/2007г. на Разградския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Сочи се, че извършената преценка на доказателствата за плащане цената на придаваемото по регулация място е в нарушение на процесуалните правила. Въззивният съд незаконосъобразно е приел, че внасянето за сметка на някого, означава плащане на същия. Доказателствената сила на протокол на комисията по §85 ППЗПИНМ от 09.08.1963г. не е преценена съгласно ГПК. Решението се основава на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗТСУ- предпоставка за прилагане на регулацията е алтернативно – или заплащане на цената на придаваемото място, или заемането на придаваемата част и нейното владение, но и двете не са налице.
Ответниците по касационната жалба В. Н. Н., Д. М. Н. и К. Н. К., оспорват жалбата като неоснователна.
Ответникът по касация С. М. Н. не изразява становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
С решение от 12.06.2007г. на ВКС, V г.о. по гр.д. № 1166/2006г. е отменено решение № 155 от 29.05.2006г. по гр.д. № 205/2006г. на Разградския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
С обжалваното решение Разградският окръжен съд е отменил решение № 16/16.02.2006г. по гр.д. №607/2005г. на Разградския районен съд. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е признал за установено по отношение на М. Н. , А. Н. и С. Н. на основание чл.53, ал.2 ЗКИР, че В. Н. , Д. Н. и К. К. са собственици на празно дворно място, придадено по регулация към парцел ****, кв.24 по плана на Разград от 1960г., разположено между погрешната кадастрална граница, нанесена между У кв.169 по сега действащия план на гр. Р. от 1996г. и регулационната линия по приложената регулация по плана на Разград от 1960г. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че в случая е налице влязъл в сила дворищнорегулационен план от 1960г., регулацията е приложена със заплащането на придаващите се места от наследодателя на ищците, поради което искът е основателен. От фактическа страна въззивният съд е приел, че страните по спора са собственици на съседни имоти, закупени от тях през 1959г. при действието на кадастралния и регулационния план от 1923г. През 1960г. е влязъл в сила нов регулационен план на гр. Р., съгласно който от съседен на двата имота бивш парцел **** към имота на ищците са придадени 220 кв.м., а към имота на ответниците – кв.м. За двата имота са отредени нови номера – парцел **** за ищците и ІV-2223 за ответниците. Границата между двата имота също е преместена – имотът на ищците на запад е навлязъл в имота на ответниците с 44 кв.м. Така в резултат на измененията в регулационния план на града от 1960г. за парцела на ищците е отредена площ от 566 кв.м., а на ответниците 345 кв.м. По новия ЗРП на града от 1996г. дворищнорегулационната линия между двата имота е по границата по плана от 1923г. Придаваемата част от 44 кв.м., с която се е увеличил имотът на ищците на запад за сметка на този на ответниците, е заплатена. Изводът е направен въз основа на протокол на комисия по § 85 ППЗТСУ от 09.08.1963г. за оценка на придаваемото място и определяне на обезщетение, както и служебна бележка от м.август 1966г. за изплащането му. Съдът е приел, че при липса на данни за обжалване на оценката или пък определяне на нова такава, от възпроизвеждане съдържанието на протокола за определянето и в обяснителна записка от 1970г. на ГрОбНС – Разград следва, че обезщетението на правоимащия е внесено. Последното е в размер на 52,80 лева и е определено с протокола от 09.08.1963г., а не с този от 19.05.1967г.
Неоснователни за оплакванията в касационната жалба за допуснати от решаващия съд съществени нарушения на процесуалните правила при формиране на изводите за извършено плащане на определеното на правоимащите обезщетение по §85 ППЗПИНМ. Въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК /отм./, в т.ч. двата протокола на комисията по §85 ППЗПИНМ, служебна бележка от 09.11.1970г. на ГрОбНС и обяснителна записка от същата дата на ГрОбНС – Разград. Неоснователни са доводите на касатора, че служебната бележка не установява плащането, тъй като записаното „за сметка на” означавало, че е платена сума не на правоимащия, а такава, дължима от правоимащия на трето лице. Каса е се за удостоверяване внасянето на паричното обезщетение от 52,80 лева в полза на правоимащия, независимо от записаното „за сметка”, вместо „по сметка” на правоимащия. Няма никакви данни за предназначение на сумата за погасяване на други задължения, в какъвто смисъл са доводите на касатора. Ето защо това удостоверяване, обективирано върху официален документ, установява плащането, както е приел и въззивният съд. Неоснователни са оплакванията и относно приетото от въззивния съд по доказателствената стойност на протокола от 09.08.1963г. на комисията по §85 ППЗСПЗЗ. При преценка на двата протокола по делото, съдът е основал изводите си и на обяснителна записка от 1970г., издадена от ГрОбНС- Разград. Последната е съставена във връзка с издаване на нотариален акт за процесното маломерно място по регулация и възпроизвежда данните от протокола от 1963г. относно обезщетението, както и тези от служебната бележка за внасянето му на разположение на правоимащия. С оглед изложеното законосъобразен е изводът на въззивния съд, че е налице плащане на определеното парично обезщетение за придаваемите се части, съгласно оценката на комисията по §85 ППЗПИНМ в три годишния срок по §89 и §104 ПЗР ППЗПИНМ.
При това положение е законосъобразен изводът на въззивния съд, че по иска с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР ищците са доказали своята материалноправна легитимация. Те са установили, че са собственици на спорното място, разположено между кадастралната граница на имотите на страните по сега действащия план и регулационната линия по плана от 1960г., тъй като дворищната регулация по плана от 1960г. с оглед заплащане на паричното обезщетение за придаваемите се части, е приложена според изискванията на ЗТСУ /отм./. По силата на приложената регулация по плана от 1960г., ищците са собственици на процесната придадена площ от 44 кв.м. към техния парцел.
Въззивният съд е направи анализ на всичски релеванти за спора факти и относими доказателства. Не са налице релевираните основания за касиране на обжалваното решение,поради което и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото касаторите трябва да заплатят на ответниците по касация В. Н. Н., Д. М. Н. и К. Н. К. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на общо 300 лева, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, установяващ изплатено адвокатско възнаграждение в този размер.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 180 от 15.11.2007г. по гр.д. № 237/2007г. на Разградския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. С. Н. и А. М. Н. и двамата от гр. Р., да заплатят на В. Н. Н., Д. М. Н. и К. Н. К. сумата от 300 лева – деловодни разноски за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.