Решение №169 от 2.7.2018 по гр. дело №916/916 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 169

гр.София, 02.07.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Б. Илиев
Димитър Димитров

при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Б. Илиев гр.д.№ 916/ 2018 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на В. Г. К. за отмяна на влязлото в сила от 13.04.2016 г. решение на Благоевградски районен съд № 2387 от 24.03.2016 г. по гр.д.№ 2128/ 2015 г., с което по иска на С. М. Н. и М. С. Н. против А. С. Н. е развален сключеният между тях на 29.05.2007 г. с нотариален акт № **, т.***, рег.№ ****, н.д.№ 424/ 2007 г. на нотариус рег.№ ***, договор за покупко – продажба на недвижим имот. С този договор С. М. Н. и М. С. Н. продали на А. С. Н. поземлен имот с идентификатор *****.***.* по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес „П.”, с площ на имота 2,001 дка, за сумата 266,70 лв.
С. М. Н. и М. С. Н. са починали след влизане на решението в сила и като ответни по молбата на В. К. страни са конституирани правоприемниците им В. С. Н., А. С. Н. и Г. С. Н..
Молителката твърди, че разваленият с влязлото в сила решение договор за покупко-продажба е сключен по времето, когато е била в брак с ответника А. С. Н.. Поради това, че сделката е възмездна, прехвърленият имот е придобит от нея и бившия й съпруг при условията на съпружеска имуществена общност (СИО). Молителката поддържа, че при този режим на общност тя е следвало да бъде конституирана като страна по делото, образувано по иска за разваляне на договора. Тъй като това не било сторено, а постановеното решение има сила и за нея, моли то да бъде отменено на основание чл.304 ГПК.
Ответната страна В. С. Н. оспорва молбата за отмяна с доводи, че влязлото в сила решение е правилно, а молителката няма интерес да иска отмяната му, нито от молбата й става ясно какво е претендираното основание за отмяна.
Ответните страни А. С. Н. и Г. С. Н. не вземат становище по молбата.
Върховният касационен съд намира подадената молба за отмяна за допустима, а разгледана по същество – и за основателна.
Гр.д.№ 2128/ 2015 г. по описа на Благоевградски районен съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. М. Н. и М. С. Н. против сина им А. С. Н., предявен е конститутивен иск за разваляне на договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен на 29.05.2007 г. с нотариален акт № **, т.***, рег.№ ****, н.д.№ 424/ 2007 г. на нотариус рег.№ ***. Ищците са изложили твърдения, че в качеството си на продавачи по този договор са имали право да получат, но не са получили от ответника – купувач продажната цена за имота в размер 266,70 лв. С отговора срещу исковата молба ответникът не е оспорил фактическите твърдения на ищците, признал е иска и е посочил, че същият следва да бъде уважен. Съдът е постановил решение при признание на иска, с което е развалил договора.
От представеното към молбата за отмяна решение на Благоевградски районен съд по гр.д.№ 1175/ 2013 г. се установява, че сключеният на 06.07.1977 г. брак между А. С. Н. и В. Г. К. – Н. е прекратен с развод, като след прекратяването съпругата е възстановила предбрачното си фамилно име – К.. Решението е влязло в сила на 26.04.2013 г.
Видно от изложеното, към момента на сключване на договора за покупко-продажба с нотариален акт № **, т.***, рег.№ ****, н.д.№ 424/ 2007 г. на нотариус рег.№ ***, купувачът по този договор е бил в брак с молителката. Въз основа на договора той е придобил собственост върху недвижим имот и доколкото придобиването е възмездно, В. К. също е станала негов собственик при условията на СИО, независимо че не е страна по сделката. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. на ВКС по т.д.№ 3/ 2016 г., ОСГК, по предявени от или срещу съпрузи искове за собственост върху вещи и имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, другарството на съпрузите е необходимо по смисъла на чл.216 ал.2 ГПК, тъй като естеството на спорното правоотношение налага решението на съда да бъде еднакво по отношение на двамата. Няма основание за различно тълкуване в случаите, когато бракът между съпрузите е прекратен и е предявен конститутивен иск, с който се претендира заличаване на последиците от договор с вещноправен ефект, сключен през време на брака им. И в този случай бившите съпрузи са необходими другари, тъй като развалянето има обратна сила и последицата от уважаване на иска е загуба на собственост. Затова като ответни страни по иска за разваляне на договора е следвало да бъдат посочени двамата съпрузи. Постановеното само с участието на единия съпруг решение има сила и за другия, съгласно чл.216 ал.2 ГПК, но неучаствалият в делото съпруг има право да поиска същото да бъде отменено, съгласно чл.304 ГПК, за да бъде разрешен спорът при неговото участие като страна в производството.
По изложените съображения Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ на основание чл.304 ГПК по молба на В. Г. К. влязлото в сила решение на Благоевградски районен съд № 2387 от 24.03.2016 г. по гр.д.№ 2128/ 2015 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top