1
7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
гр.София, 28.02.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3619 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 18.05.2017г. по гр.д.№129/2017г. на АС Варна, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.45 и 86 ЗЗД.
Жалбоподателят – М. И. Д., чрез процесуалния си представите поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответниците П. С. Х., К. Т. М. и Д. Р. Д., чрез процесуалните си представители поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е обезсилил решение № 50/17.01.2017 г., постановено по гр.д. № 1840/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която П. Х., Д. Д. и К. Т., при участието на [фирма] в качеството на трето лице помагач на страната са осъдени солидарно да заплатят на М. И. обезщетение за нанесени й имуществени вреди от извършена на 21.08.2009 г. оперативна намеса върху ляво око в Очно отделение на МБАЛ [фирма] [населено място], за горницата над сумата от 4 292,12 лв. до 4 575,97 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба 04.08.2014 г. до окончателното заплащане е прекратил производството по делото в тази част. Със същото решение е отменил първоинстанционното решение в частта, с която П. Х., Д. Д. и К. Т., при участието на [фирма] в качеството на трето лице помагач на страната , са осъдени солидарно да заплатят на М. И. сумата от 64 292,12 лв., от които 4 292,12 лв, представляващи обезщетение за нанесени имуществени и 60 000 лева, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди вследствие на извършена на 21.08.2009 г. оперативна намеса върху ляво око в Очно отделение на МБАЛ [фирма] [населено място] и е отхвърлил, предявените от М. Д. срещу П. Х., Д. Д. и К. Т., при участието на [фирма] с ЕИК[ЕИК] в качеството на трето лице помагач, искове по чл.45 ЗЗД за солидарното им осъждане за заплащане на сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и емоционални страдания и за заплащане на сумата от 4 292,12 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за оперативна интервенция и лечение, консумативи, вътреочна леща, медикаметозно лечение, консултации и прегледи, всички вреди претърпени вследствие извършената от ответниците – лекари, на 21.08.2009 г. в МБАЛ [фирма] [населено място], операция на катаракта на лявото й око с имплантация на вътреочна леща, ведно със законните лихви от датата на подаване на исковата молба от 04.08.2014 г. до окончателното им изплащане.
Установено е по делото, че ищцата – жалбоподател в настоящето производство, е виждала лошо с лявото си око от детска възраст, като няма никакви медицински документни, а и тя не е твърдяла да е била преглеждана от очен лекар преди периода, предхождащ осъществената й операция. Установено е, че през 2009 г., когато тя вече е била на 47 години, се е консултирала с офталмолог (различен от ответниците по делото), който й поставил диагноза „перде“ на лявото око и предложил оперативно лечение. Констатирано е , че след извършване на предварителните общи медицински изследвания и изчисляване на оптичната мощ на импланта, подписване на необходимите информирани съгласия за анестезията, за рисковете от оперативната интервенция, на 21.08.2009 г. в МБАЛ „Д-р И. С.“ в [населено място], на ищцата е била направена операция „факоемулсификация с имплантация на вътреочна леща“ от екип с участието на тримата ответници по делото – д-р Д. Д. е завеждал отделението в клиниката, като той е лекуващия лекар на ищцата – поставил е диагнозата преди операцията, взел е решението за операция чрез факотехника с имплатация на вътреочна леща, осъществил е необходимите предварителни медицински процедури и изследвания, направил е необходимите изследвания на очите, изчислилил е мощта на импланта, участвал е в операцията като оператор и е бил наблюдаващия лекар в следоперативния период, д-р П. Х. е бил консултант към болницата и като специалист в операции за катаракта чрез факотехника с имплантация на изкуствени вътреочни лещи, е участвал в операцията като консултант – оператор, като той е извършил манипулацията по имплантация на вътреочната леща на 21.08.2009 г., д-р К. Т. е участвал в операцията като асистент и е подготвил оперативното поле. Конкретното участие на всеки от тримата ответници е установено по делото от съвкупния анализ на медицинските документи (история на заболяването, документите от извършените изследвания на очите, оперативния протокол, предоперативната и окончателната епикриза, листове за анестезия, информираните съгласия и др.), от показанията на разпитаните по делото свидетелки П. Ж. – старша сестра в отделението и Р. Д. – операционна сестра, както и от обясненията на ответниците, съвпадащи с твърденията на ищцата в тази връзка. Установено е, че ищцана е била приета за операция със зрителна острота на лявото око от 0,05, като след проведената операция, която е протекла без усложнения, е изписана с подобрение – зрителна острота от 0,08 и центрирана вътреочна леща.
От медицинската документация по делото е прието за установено, че първият преглед след операцията е осъществен при д-р С. от [населено място] в края на месец ноември 2009 г., с оплаквания, че след операцията болната продължава да не вижда с лявото око, като прегледите при същата лекарка са продължили през м. януари, февруари, март, юли 2010 г. и през месеците юли и октомври 2011г. , а през 2010 г. ищцата е посетила и д-р В. в [населено място] и от средата на месец септември 2010г. е започнала да посещава и клиниката МЦ „Св. П.“ във [населено място], където е лекувана и към 2014 г. от д-р Б. и консултирана от д-р М. и където на 02.01.2014 г. й е направена операция за глаукома на лявото око. От придставен по делото документ от 18.07.2011 г. е установено един преглед в Очен медицински цинтър „С. Н. Чудотворец“ в [населено място], без данни за лекуващ лекар, както и документи за периодични диспансерни прегледи от 2010 г. при д-р С. Е.. Констатирано е, че при прегледите в годините са били констатирани оток на роговицата, повишаване на вътреочното налягане, заболяване от кератоконюктивит, децентрация на вътреочната леща, глаукома и др., като ищцата е инвалидизирана на 15.04.2010 г. с 26,5 % трайно намалена работоспособност, първоначално с водещо заболяване „други видове катаракта“, през 2011 г. преосвидетелствана със 50,5 % т.н.р. с водеща диагноза „глаукома“, и през 2014 г. и 2015 г. – преосвидетелствана с 54 % т.н.р. с водеща диагноза „вторична глаукома, дължаща се на други болести на окото“, без необходимост от чужда помощ и с посочване, че същата може да работи като продавач-консултант.
Съдът е съобразил заключението на приетите по делото експертизи, според които зрението на лявото око преди операцията е било 0,05, като непосредствено след операцията при изписването й от болницата, пациентката е била със зрителна острота 0,08, като в продължение на четири години (до 2013 г.), зрението на лявото око е било по-добро от предоперативното. Посочено е, че зрението на лявото око се е влошило след 2013 г. (0,1 на 21.10.2013 г.; 0,05 и 0,02-0,03 през 2014 г., 0,01 към 07.11.2016 г. (датата на изготвяне на второто заключение). Направен е извод, че до края на първата година ищцатае получила 30-40, а в някой документи и до 50% зрение, което за перде (вродено или от ранна детска възраст) е едно много добро зрение , поради което операцията е успешна защото целта й е подобряване на зрението и то е било по-добро до 2013 г.
Взето е предвид и заключението на вещото лице д-р В. З., която е посочила, че по данни на наличната медицинска документация и постигнатия зрителен резултат след операцията, няма данни за небрежно проведена интервенция или неправилно трасплантирана вътреочна леща, като няма нарушени правила на медицинската практика, а вещите лица, д-р И. П. и д-р В. Д., изготвили повторната експертиза също са посочили (отговор на трети въпрос), че според представената документация, операцията е извършена според правилата на възприетата медицинска практика. Според същите вещи лица усложнията оток на роговицата и повишено вътреочноналягане са едни от най-честите усложнения след операция от катаракта и те са включени в информацията, която се дава на пациентите предоперативно, като в тази връзка е и подписаното от ищцата информирано съгласие за извършване на операцията на л. 241 от делото и за поетите от пациента обичайни рискове. Според същите експерти, покачването на вътреочното налягане е започнало през октомври 2010 г. (когато е било със стойност 28) и пациентката е провела терапия с антиглаукомни капки. След това за известно време налягането е било компенсирано, докато през есента на 2013 г. то е стигнало до много високи стойности и през януари 2014 г. ищцата е била оперирана от глаукома. Предвид, че вътреочното налягане се е повишило през месец октомври 2010 г., а операцията за катаракта е от август 2009 г., не може да се твърди някаква пряка връзка между тях. Такава връзка, според същите вещи лица, не може да се твърди и поради обстоятелството, че няма медицинска документация в дългосрочен период преди операцията, за да се знае какво е било наляганета и предвид вероятна комбинирана патология на очите в случай на вродена катаракта. Повишеното очно налягане години след операцията може да се свърже с много неща –възпалителен процес, наложен от вирусна инфекция или нещо друго, някакъв друг увреждащ фактор или самата вродена катаракта. Според експретите, в началото е установен постоперативен едем, който е лекуван и е отзвучал. В първата година след операцията ищцата е подобрила зрението си с 40 процента, което сочи, че постоперативният оток е намалявал или изчезвал напълно. По отоношение на твърдяното нараняване на роговицата на окото, вследствие на операцията, вещите лица са посочили, че ако има някакво нараняване негативните последици ще се маркират с роговичен оток и няма да има подобрение на зрението, ще се задълбочи и влоши състоянието, а в случая не е така, защото зрението на пациента се е подобрило. Дори да е имало някаква постоперативна ерозия, тя е преминала в първите няколко дни, седмици след операцията и след това са се насложили другите неща, които са много по-късно след операцията и не са свързани с нея (л.673 и сл. при изслушване на вещите лица в съдебно заседание).
По отношение на твърдението, че е поставен неподходящ имплант вещите лица са посочили, че няма данни поставеният имплант да е неподходящ, като вида на избрания имплант не е довел до последвалите усложнения, а ако той е бил неподходящ е нямало да се постигне установената след операцията зрителна острота (отговорите на вещите лица по т.4 от заключенията). Посочили са, че конкретната леща е съобразена и с възрастта на пациентката и с възможността тя да вижда и на близо и надалеч .
Във връзка с твърдението за вреди от децентрация на лещат съдът е взел предвид заключението на вещото лице З., където е посочено, че вътреочната леща е била коректно позиционирана непосредствено след операцията и дълго време след това, като възможна причина за разместването на лещата би могло да бъде травма или фимоза (контракция на капсулния сак), в какъвто смисъл са дали заключение и вещите лица д-р И. П. и д-р В. Д., а именно, че при изписването на болната е отбелязана добра позиция на вътреочната леща. Същите вещи лица са посочили, че децентрацията не представлява проблем и фактът, че ищцета е виждала 30-40 процента с едно амблиопично око говори, че това не е нещото, което нарушава нейното зрение, както и че децентрацията на лещата няма връзка и с установеното заболяване от кератопатия (помътняване на роговицата). При тези данни съдът е приел, че децентрацията на лещата да е настъпила поради неправилното й позициониране при операцията (разместването, видно от медицинските документи) е установено за пръв път при преглед от 06.10.2010 г.), а освен това и децентрирането на лещата не е довело до твърдяните вреди.
Преценявайки всички доказателства съдът е счел, че операцията не е била ненужна и не е била небрежно извършена от лекарския екип, състоящ се от тримата ответници и от действията на никой от тях не са последвали твърдяните от ищцата вреди, за които се търси обезщетение, поради което не са налице елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – противоправно действие на ответниците, вреди и причинна връзка между тях, поради което и предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени и за имуществени вреди са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да направи самостоятелна преценка на всички доводи и възражения, като обсъди всички доказателства, за задължението на съда да изложи собствени мотиви, за задължението на съда да посочи защо приема или защо отхвърля определени свидетелски показания, за задължението на съда да направи преценка за заинтересованост на свидетеля, за точното приложение на разпоредбите на чл.195 и 202 ГПК относно преценката на експертизите , приети по делото, както и когато се допусне нарушение от лекуващия лекар на добрите практики или утвърдени медицински стандарти следва ли извод за противоправност в поведението му. Поддържа, че са налице основания по основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК /ред Дв.в.бр.47/2009г./ за допускане на касационно обжалване. Позовава се на решения на състави на ВКС, които не са приложени към изложението.
Върховният касационен съд състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателката въпроси и на сочените от нея основания. В съответствие с практиката на ВКС е даден отговор и на въпросите относими към предпоставките за възникване отговорност на възложителя на една работа. Отговор на тези въпроси е даден в трайната практика на ВКС – постановленията № 7/58 г., 7/59 г., 4/61 г. и 17/63 г. Пленумът на Върховния съд изясни редица въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане. В съответствие с практиката на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001год. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 год., по гр.д.№ 1413/ 2009 год. на IV-то г.о., от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 47/2009 год., от 12.10.2010 год., по гр. д. № 1246/2009 год. на IV-то г.о. и от 08.11.2011 год., по т. д.№ 823/2010 год. на II т.о. и др., съдът в мотивите си е обсъдил всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните. В трайната практика на ВКС се приема, че отговорността при непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, т. е. при установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането. Посочва се, че останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца , който следва да установи наличие на противоправно действие или бездействие, както и че то е причинило вреда и да установи причинна връзка между противоправно действие или бездействие на дееца и вредоносния резултат. Приема се също така, че причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана. При липсата на който и да било от тези елементи не се носи отговорност за деликт , като от тях само вината се предполага до доказване на противното по силата на чл.45, ал.2 ЗЗД. В този смисъл е и даденото разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 10.06.2011г. по гр.д.№1398/2013г., ІІІ г.о. на ВКС. За да отхвърли иска въззивният съд , в съответствие с тази практика, е приел, че след като не е налице деянието, от което жалбоподателката твърди, че търпи вреди, то не може да бъде ангажирана отговорността на ответниците по жалба.
Съществуваща практика не е неправилна и не следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ ред.Дв.в.бр.47 от 2009г./ основание за допускане на касационното обжалване.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.05.2017г. по гр.д.№129/2017г. на АС Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: