Р Е Ш Е Н И Е
№ 169
С о ф и я, 05 май 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 а п р и л 2015 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Пенка Маринова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 177/2015 година.
Касационното производство е образувано по жалби от защитниците на подсъдимите М. И. Н. и Р. Л. Н., двамата от [населено място], област В., адв.Т.И. и адв.Г.П. от САК срещу решение № 382 от 07.11.2014 г., постановено по ВНОХД № 465/2014 г. от Софийския апелативен съд, чиято правилност се оспорва с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се отправя искане то да бъде изменено, като чувствително бъде намален, при условията на чл.55, ал.1 от НК, размерът на наложените им наказания.
Представителят на Върховната касационна прокуратура оспорва жалбите и дава заключение те да бъдат оставени без уважение, а атакуваното решение да бъде оставено в сила.
Пълномощникът на гражданския ищец „Първа инвестиционна банка”-АД-София юрисконсулт Т.М. в писмено възражение и в пренията в съдебното заседание пред ВКС също оспорва основателността на жалбите и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Двамата подсъдими М.Н. и Р.Н., редовно уведомени, не вземат участие лично пред настоящата инстанция, като чрез защитниците си съответно адв.Г.П. и адв.Т.И. от САК поддържат жалбите и молят да бъдат уважени по изложените в тях съображения.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 292 от 19.10.2012 г., постановена по НОХД № 2940/2012 г. от Софийския градски съд отговорността на подсъдимите М. И. Н. и Р. Л. Н., двамата от [населено място], област В. е ангажирана за осъществени от тях в периода от 16.11.2007 г. до 18.12.2007 г. в София и В., при условията на продължавано престъпление, Р.Н. като извършител, а М.Н. като негов помагач на три престъпления по чл.249, ал.1 вр.чл.20, ал.2 и 4 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.2, ал.1 от НК, като на М.Н. е наложено общо наказание от 3 години лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години, а на Р.Н. при условията на чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание от 4 години лишаване от свобода, което същият да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
С присъдата подсъдимата М. Н. е призната за виновна и в това през месеците ноември и декември 2007 г. да е съставила неистински частни документи – пълномощни от името на различни лица, които е ползвала за сключване на договори и издаване на кредитни карти от „П.”-АД-София и на основание чл.309, ал.1 от НК и чл.78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност, като са й наложени за трите деяния административни наказания глоба в полза на държавата в размер по 1000 лв.
Уважен е предявеният от увредената банка – „П.”-АД-София граждански иск, като двамата подсъдими са осъдени да й заплатят сумата от 18 280 лв за обезщетяване на причинените й имуществени вреди от деянията, както и 650 лв юрисконсултско възнаграждение.
В тежест на двамата подсъдими са присъдени направените по водене на делото разноски в размер по 244,00 лв за всеки един от тях.
По въззивни жалби от защитниците на двамата подсъдими с оплакване за явна несправедливост на наложените им наказания първоинстанционната присъда е била изменена с решение № 108 от 01.04.2013 г. по ВНОХД № 1243/2012 г. от Софийския апелативен съд, като наложените им наказания лишаване от свобода са заменени с наказание пробация с ангажиране на двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК, както и тази по чл.42а, ал.2, т.6 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото в размер съответно на 250 часа за срок от 1 година за подс.Н. и 300 часа за срок от 1 година за подс.Н., като присъдата е потвърдена в останалата част.
По касационен протест от Софийската апелативна прокуратура за неправилно приложение на материалния закон при определяне санкциите на двамата подсъдими, с решение № 465 от 16.05.2014 г. по н.д.№ 1424/2013 г. ВКС – І н.о. е отменил въззивното решение в частта му относно изменяне на първоинстанционната присъда и в тази част е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
При новото разглеждане по ВНОХД № 465/2014 г. Софийският апелативен съд с решение № 382 от 07.11.2014 г. е изменил присъдата на СГС, като е намалил размерите на отмерените за отделните 3 престъпления по чл.249, ал.1 от НК наказания лишаване от свобода на всеки един от двамата подсъдими и на основание чл.23, ал.1 от НК на подс.М.Н. е наложил общо наказание от 1 година лишаване от свобода, което е отложил за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, а на подс.Р.Н. е наложил общо наказание от 1 година и 10 месеца лишаване от свобода, което е постановил то да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.
Касационните жалби от защитниците на двамата подсъдими, макар в едната от тях да са визирани всички касационни основания, оспорват основно справедливостта на така наложените им наказания с претенцията за значителното намаляване на размерите им от касационната инстанция.
В допълнение към жалбата на жалбоподателя Н. защитникът му адв.Т.И. навежда допълнителни съображения, отричайки тези в самата жалба, но поддържайки основното оплакване във връзка със справедливостта на наложеното му наказание.
Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира касационните жалби за подадени в законоустановения срок, от страни, имащи право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК, поради което са допустими, но разгледани по същество, същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения :
Доколкото деятелността на двамата жалбоподатели е единна, а бланково ангажираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК в жалбата от името на подс.Р.Н. всъщност да визират единствено основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, не налага самостоятелно разглеждане на жалбите.
Основанията за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и неправилното приложение на материалния закон се свързват в допълнението на адв.И. (направено също в срока по чл.421, ал.3 от НПК) с най-общи доводи за неправилно формиране на вътрешното убеждение на двете инстанции по фактите, без каквато и да е конкретика, изводима от доказателствената съвкупност, както и с неправилното, според жалбоподателите, приложение на чл.58а от НК и ръководните указания в ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС. Както още първият състав на ВКС по цитираното наказателно дело е приел, диференцираната процедура по глава 27 от НПК е била проведена правилно, като признатите от подсъдимите факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт са били подкрепени в достатъчна степен от събраните на досъдебното производство доказателствени материали и те (фактите) са били вложени в основата на постановената спрямо тях осъдителна присъда. Друг е въпросът, че правните виждания на прокурора са ограничили възможността отговорността им да бъде ангажирана за по-тежко наказуемо престъпление, както и за постигнатия общ престъпен резултат от деянията, квалифицирани като три отделни престъпления по чл.249, ал.1 от НК, при неправилното приложение на чл.26, ал.1 от НК, което обаче не може да се отстрани поради липсата на инициатива от страна на главния прокурор. От друга страна, при новото разглеждане на делото от апелативния съд са били изпълнени дадените указания в отменителното решение на ВКС по приложението на чл.58а от НК в посочената редакция, поради което не са налични касираните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК за отмяна на въззивното решение.
Не е налице и претендираната явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания. Въззивният съд е определил наказанията им при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под законовия минимум на предвиденото в чл.249, ал.1 от НК, без да са налични многобройни или изключително смекчаващо отговорността им обстоятелства. Отчетени са наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, упоритостта на подсъдимите при осъществяване на деянията, размера на причинените на банката вреди, личната им обществена опасност, миналите осъждания на подс.Н., като не са игнорирани или подценени които и да е от коментираните в жалбите смекчаващи такива (правилно приети за твърде оскъдни), в частност признанието на релевантните за решаване на делото факти във връзка с проведената диференцирана процедура на съкратено съдебно следствие, семейното им положение, извършвайки деянията именно като съпрузи, както и „влошеното им материално състояние” при положение, че с извършеното те престъпно са се облагодетелствали, при данни и за други техни присвоителни престъпления. На този фон наложените им поотделно, а оттам и за съвкупността наказания не се явяват несъответни на обществената опасност на деянията и на дейците и няма основание за проява на по-голямо снизхождение към тях. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за корекция на въззивното решение и то следва да бъде оставено в сила, а жалбите на подсъдимите следва да бъдат оставени без уважение. Няма основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на пълномощника на гражданския ищец, доколкото няма оспорване в тази част на решението.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 382 от 07.11.2014 г., постановено по ВНОХД № 465/2014 г. от Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :