О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 22.02.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1286 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. Т.,Р. И. Т.,Д. Т. Т.,О. Д. Т.,Т. Д. М.,Н. И. И.,Е. И. П. М. ,П. Я. Г. и В. К. И.,подадена на 12.06.2009г. чрез пълномощника им адв. М срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, постановено на 17.04.2009г. по гр.д. №1610/2008г. и по касационна жалба на същите лица, подадена срещу същото въззивно решение на същата дата,но чрез друг пълномощник-адв. К. А. А. ,които следва да бъдат разглеждани общо с оглед идентичността на изложените в тях оплаквания за неправилност на постановеното от въззивния съд решение и на доводите за наличие на основания за допускане на касационното обжалване.
Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа,че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ досежно имоти,в които след отчуждаването са били извършени промени,свързани с функционалното им предназначение,както и по въпроса за доказване на активната материалноправна легитимация на ищец по положителен установителен иск,по който се поддържа,че е налице противоречива практика на съдилищата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба “И”ООД-гр. Ямбол изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е прието за установено по отношение на К. И. П.,Т. П. Д.,Н. А. П.,П. А. М.,Е. И. П.- М. ,Р. А. Ц.,А. Д. Т.,Р. И. Т.,С. П. Т.,Е. П. Т.-Ц. ,Д. Т. Т.,О. Д. Т.,Т. Д. М., В. К. И.,П. Я. Г. и Н. И. И.,че “И”ООД е собственик на дворно място от 7100кв.м. по планоснимачен номер кв.7.ІІІ по н.а. №145,т.І,н.д.430/1993г.,а по действуващия план на гр. Ч. имот с пл. №3647 в УПИ *ФК “М” в кв.7-6550кв.м.,имот с пл. №3647 в УПИ *ж.п.гара в кв.7-90кв.м. и част от имот с пл. №933 в УПИ *ФК”М” в кв.7-460кв.м.,заедно с построените в него мелница-главна сграда с партер и три етажа,напълно еднакви-245кв.м. застроена площ;склад за готова продукция на 3 етажа с бъркачки-65кв.м. застроена площ;склад за готова продукция на 3 етажа-105кв.м. застроена площ;силоз за зърно 800 тона-109.5кв.м. и ж.п. клон с дължина 205 линейни метра и стрелка.
Прието е,че не са налице предпоставките за възстановяване на собствеността върху имота,отчужден по реда на ЗНЧИМП,тъй като отчужденият имот не съществува реално до размерите,в които е бил отчужден по причина,че след национализацията е извършено преустройство на сградите /подмяна на подовата конструкция между етажите от дървена на стоманобетонна;изпълнена от корони,пояси и железобетон плоча;променена е конструкцията от дървена в стоманобетонова плоча,т.е. променена е конструкцията на сградата и нейния вид;извършено е конструктивно преустройство на силоза чрез подмяна на дървените стени и покрива с железобетонна конструкция; променена е подовата конструкция между етажите на склада за храни/, което преустройство понастоящем определя сградите като нови. Прието е, че е налице преизграждане на отчуждения обект ,което макар да е извършено в същия размер,обем и вид представлява нов субстанционално променен недвижим имот,идентичен с одържавения.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че въпросът за предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСВОНШ е решен от въззивния съд в противоречие с дадените в ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС указания.
Действително е налице противоречие по въпроса кога следва да се приеме,че сградите съществуват до размера,в който са отчуждени с оглед даденото в т. А.1 на ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС тълкуване на значението на извършените след отчуждаването на сградите преустройства,поради което по така поставения въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
По въпроса за доказването на активната материалноправна легитимация на ищеца по предявен установителен иск за собственост настоящият състав приема,че касационно обжалване не следва да се допуска,тъй като,този въпрос винаги е свързан с необходимостта от преценка на правните последици на установените по всяко дело конкретни факти и в този смисъл дадените в представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на съдилищата разрешения не могат да обусловят наличие на противоречиво разрешаване на въпроса по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 17.04.2009г. по гр.д. №1610/2008г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Да се изпрати съобщение до касаторите в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 819.30лв.
Председател:
Членове: