О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
гр.София, 08.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на четвърти февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 99/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на С. „С” – гр. Я. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 405/ 31.07.2009 г. по гр.д. № 659/ 2009 г. С посоченото решение е оставено в сила решение на Разложки районен съд по гр.д. № 101/ 2009 г. в частта, в която е признато за незаконно и е отменено на уволнението на А. К. А., извършено със заповед на директора на училището от 12.12.2008 г. и в която А. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „помощник-директор по административно стопанската дейност”. С обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение е отменен първоинстанционният с. акт в частта, в която е отхвърлен предявения от А. К. А. против С. „С” – гр. Я. за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за период от шест месеца за разликата над 2 682,72 лв, след което въззивният съд е постановил ново решение по същество, с което искът е уважен в пълния предявен размер.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателят, че въззивният съд се е произнесъл по значим процесуалноправен въпрос – трябва ли да се отложи делото при наличие на внезапна пречка за явяване в насроченото заседание на страната и на процесуалният й представител – в разрез с практиката на ВКС. Цитирано е решение № 421 от 10.01.2006 г. по гр.д. № 495/ 2005 г., 5 чл. с-в на ВКС. В обжалваното въззивно решение не се съдържало произнасяне по наведените от касатора (въззивник в производството пред окръжния съд) доводи, а тъй като нямало практика по това нарушение на чл.260 и чл.266 ал.3 от ГПК, но на това основание също следвало да се допусне касационно обжалване на въззивното решение – с цел да бъде създадена такава практика. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответникът по касация А. К. А. оспорва жалбата и моли атакуваното решение да не се допуска до касационно обжалване, евентуално, в случай че бъде допуснато, моли то да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за основателно.
Цитираното в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване решение на ВКС не е от кръга на тези, които са задължителни за съдилищата или тези, постановени за уеднаквяване на практиката и осигуряване на точното прилагане на закона по действащия ГПК. То е решение по конкретен казус и даденото в него разрешение не е задължително. Така че соченото от касатора основание за допускане на обжалването не е по т.1, а следва да се квалифицира по т.2 на ал.1 на чл.280 от ГПК.
Доводът за наличието му е основателен, тъй като във влязлото в сила решение № 421 от 10.01.2006 г. по гр.д. № 495/ 2005 г. съдът е приел, че неотстранимото препятствие като пречка за явяване на страната по делото и основание за отлагането му трябва да съществува както за повереника на страната, така и за самата нея. Обратното е приел въззивният съд, за да постанови обжалваното решение. Следователно налице е твърдяното основание за допускане на обжалването.
Като училище на държавна издръжка касаторът не дължи внасяне на държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 405/ 31.07.2009 г. по гр.д. № 659/ 2009 г.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: