О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 06.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 5028 /2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение от 03.01.2008г., постановено по гр.д. № 4857/2003г. на СГС е отменено частично решение № на СРС от 16.06.2003г. по гр.д. № 13299/2002г. и вместо това е уважен иска за собственост, предявен от Е. Д. Т. и Т. Д. И., като е признато за установено по отношение на ответниците А. Ефтимова Г. и Р. Ефтимова С. , че ищците, като наследници на Д. И. Г. са собственици на част от УПИ * от кв. 44 по плана на гр. С., кв. Бистрица, вилна зона “К” м.”С”, целият с площ 630 кв.м., която част е с площ 289 кв.м., очертана между б. А,Б,В,Г по комбинираната скица на в.л. В. Г. , неразделна част към решението и за тази площ ответниците са осъдени да предадат владението на ищците. В останалата част, с която е отхвърлен иска за разликата до цялата площ на УПИ * от кв. 44, решението на СРС е оставено в сила.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че е неправилен изводът на РС относно нищожността на решението на ПК № 2002/10.12..1996г., с което е възстановено правото на собственост на ищците, като наследници на Д. И. Г. /Дръндов/ в съществуващи реални граници върху част от имот 513 с площ 2486 кв.м. по кадастралния план на Б. от 1954г. Прието е, че аерофото снимката на тази местност от 1954г., въз основа на която е изготвен и приет стар кадастър с протокол от 21.03.1995г. на регионалната служба “К” гр. С. е годно доказателство за установяване възстановими на терена реални граници, съгласно чл. 188а и чл. 18б от ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че искът за собственост е неоснователен за частта от УПИ * от кв. 44, идентичен с парцел **** от кв.44 по плана от 1988г., която попада извън очертанията на възстановения имот 513, защото за тази площ, съставляваща предаваемо по регулация место не се установява да е била приложена регулацията до влизане в сила на ЗУТ, или след това в сроковете по пар.6 от ЗУТ и при условията на пар.8 от същия закон.
Постъпили са касационни жалби и от двете страни.
Ищците Е. Д. Т. и Т. Д. И. обжалват решението в частта, с която е потвърдено решението на СРС, с която е отхвърлен иска за разликата до пълната площ на парцела. Считат, че решението е неправилно поради неправилно приложение на пар.6 и 8 от ЗУТ В изложението към касационната жалба формулират следния основен материално правен въпрос – лигитимират ли се ищците като собственици на придаваемото по регулация место предвид отчуждителното действие на дворищната регулация по чл. 110 от ЗТСУ и обстоятелството, че тази площ е оградена заедно с останалата площ, а ответниците, които владеят целия парцел ****е са собственици. Обосновават допускането до касация с това, че разрешаването на този съществен материално правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което е основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответникът по касация А. Ефтимова Г. и Р. Ефтимова С. също обжалват решението в частта, с която е уважен против тях предявения иск. Основните им доводи са свързани с това, че СГС е тълкувал и неправилно приложил чл. 18б от ППЗСПЗЗ, като не е съобразил действието на предходната редакция на този текст, която не допускала идентифициране на възстановими на терена реални граници по аерофотоснимки. Обосновава допускането до касация с основанието по чл. 280, ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, като се позовава обаче на решения № 10092/18.10.2006г. по адм.д. № 650/2006г. и решение № 1681/25.02.2004г. по адм.д. № 9397/2003г. и двете на ВАС.
Ищците оспорват допускането до касация на жалбата на ответниците поради това, че нормата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК се отнася само за практика на гражданските съдилища по граждански дела, а не по административни на административните съдилища.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационните жалби и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба на ищците материално правен въпрос е съществен, тъй като от разрешаването му зависи крайният изход по спора за частта от парцела, която се предава по регулация към възстановената площ от него на ищците по ЗСПЗЗ след извършеното трасиране на границите и попълване на кадастралната основа към действащия регулационен план.. Разрешаването на този въпрос изисква тълкуване на пар.6 и пар.8 от ЗУТ. Този закон е относително нов, а по приложението на тези две норми няма достатъчно съдебна практика. За разясняване на точния смисъл на тези разпоредби, вложен от законодателя в духа на новите положения по ЗУТ с оглед точното им прилагане и за развитието на правото, съдът намира, че касационната жалба на ищците следва да се допусне до разглеждане.
Повдигнатият с касационната жалба на ответниците съществен материално правен въпрос е по приложението на чл. 18б от ППЗСПЗЗ в предходните му редакции преди публикуваната ДВ бр. 122/19.12.1997г., които според тези касатори допуска установяване на възстановими реални граници само въз основа на кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен план преди образуването на ТКЗС и ДЗС, при действието на която е постановено решението на ПК, на което се позовават ищците. Касаторите твърдят, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в нарушение на практиката на ВАС. Тази практика не обуславя наличието на основанието по чл. 280, ал.1 т.1, или т.2 от ГПК, тъй като този текст има предвид само практиката на гражданските съдилища по граждански дела ВКС не разглежда административни дела и не може да влияе върху оеднаквяване на практиката по административното правосъдие, поради което и противоречията в нея не са основания за допускане до касация. Затова с представените решения на ВАС, касаторите не доказват наличие на основание за допускане до касация.
Касаторите сочат и второ основание за допускане до обжалване – че повдигнатият въпрос по приложението на чл. 18б от ППЗСПЗЗ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание е налице, тъй като по приложението на тази норма във времето няма съдебна практика и нормата се нуждае от тълкуване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че възивното решение следва да се допусне до касация и по двете касационни жалби.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.01.2008г., постановено по гр.д. № 4857/2003г. на Софийски градски съд по касационни жалби, подадени от ищците Е. Д. Т. и Т. Д. И. и от ответниците А
Указва на касаторите–ищци Е. Д. Т. и Т. Д. И. и на касаторите-ответниците А. Ефтимова Г. и Р. Ефтимова С. да внесат в едноседмичен срок от съобщението по 25 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество на основание т.18, ал.2 т.2 във вр. с т.1 от Тарифата за държавните такси, които събират съдилищата по ГПК и да представят квитанциите по делото. При неизпълнение, касационната жалба, за която не е платена държавна такса ще се върне.
След внасяне на дължимите държавни такси, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: