Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
София, 11.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 659 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Х. А. и Н. Ю. А. срещу решение № 149 от 27.11.2017 г. по в. гр. д. № 183/2017 г. на Кърджалийския окръжен съд.
Жалбоподателите считат, че е налице противоречие между събраните по делото гласни доказателства и заключението на вещото лице. Въпреки направеното оспорване и искане за допускане на тройна експертиза, първоинстанционният съд не уважил това искане и постановил решение по делото при неизяснена фактическа обстановка, а въззивният съд не отстранил този порок, въпреки направеното оплакване във въззивната жалба.
Ответниците Ш. Ю. Х. и А. Я. Х. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна, тъй като въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения при постановяване на решението си.
С определение № 432 от 15.09.2018 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса длъжен ли е въззивният съд да допусне експертиза, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.
Положителен отговор на поставения въпрос е даден в т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В него е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.
Обжалваното въззивно решение не е съобразено с това тълкувателно решение, което намира приложение и в настоящия случай. Това налага отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, което да е съобразено с тълкувателното решение.
По съществото на касационната жалба:
С обжалваното решение състав на Кърджалийския окръжен съд е потвърдил решение № 51 от 27.06.2017 г. по гр. д. № 295/2016 г. на Момчилградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Х. А. и Н. Ю. А. срещу Ш. Ю. Х. и А. Я. Х. иск по чл.108 ЗС за установяване собствеността и предаване владението на реална част с площ от 800 кв. м. от нерегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на [населено място], община Джебел, целият с площ от 1300 кв. м., за който праводателите на ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.
Въззивният съд е приел, че страните по делото се легитимират с нотариални актове от 2014 г. като собственици на съседни нерегулирани поземлени имоти в урбанизираната територия на [населено място]: ищците са собственици на дворно място от 402 кв. м., а ответниците – на дворно място от 1130 кв. м., ведно с построената в него едноетажна масивна сграда. Според тези документи спорната площ попада в имота на ответниците. В населеното място няма действащ кадастрален и регулационен план. Имотите на страните за първи път са нанесени в геодезическите снимки, издадени през 2014 г. при снабдяването им с нотариалните актове за собственост. Според част от разпитаните по делото свидетели имотът на ищците при закупуването му през 1951 г. е граничел с малко дере, в което се събирала вода при валежи, като спорната площ, граничеща с това дере, е попадала в имота на ищците, а понастоящем е включена в имота на ответниците. За да отхвърли предявения иск за собственост на спорната реална част, очертана от вещото лице съобразно твърденията на ищците, съдът се е позовал на даденото от него заключение, според което в имота на ответниците няма никакво дере. Съществуващата оградата между двата имота е поставена в съответствие с описанието им в нотариалните актове, като спорната площ попада в имота на ответниците. Не се установява от доказателствата по делото тази площ да е попадала в имота на ищците при закупуването му с частен писмен договор от 1951 г. и те да са я владели като своя.
Решението е неправилно.
По въпроса дали в имота на ответниците понастоящем се намира малко дере са събрани противоречиви доказателства. От една страна всички свидетели по делото говорят за наличието на малко дере, малка рекичка, или място, където се събира дъждовна вода и което е било укрепено с подпорна стена, впоследствие съборена. Според свидетелите М. Р. М., А. А. Ю. и С. М. М. именно това малко дере е било реалната граница между имота на ищците и имота на ответниците, но впоследствие част от имота на ищците е оградена от ответниците и е присъединена към техния имот. Същият извод може да се направи и от показанията на останалите свидетели. В приетата по делото експертиза на вещото лице инж. В. В. Д. обаче се сочи, че в имота на ответниците няма никакво дере, като на приложената скица тя е очертала това „предполагаемо“ дере според данните, които ищецът е дал за него.
Въпреки своевременното оспорване на заключението на вещото лице и направеното искане за разширяване на експертизата, първоинстанционният съд не е уважил това искане и е постановил решение, основано изцяло на приетото заключение. Приел е, че реалната граница между двата имота съвпада с тази, която е означена на скиците при геодезическото заснемане и трасирана на място, поради което искът за собственост на спорната реална част е неоснователен.
Във въззивната жалба на ищците се съдържа оплакване за необоснованост на фактическите изводи на първата инстанция по въпроса за наличието или липсата на дере между имотите на страните. Изразено е и виждането на въззивниците, че заключението на вещото лице е неправилно и че не е безпристрастно, тъй като при огледа въпросното дере е било показано на вещото лице от разпитаните по делото свидетели. Изложено е и оплакване, че районният съд неоснователно е отхвърлил искането за допускане на разширена експертиза.
При това положение въззивният съд е следвало служебно да допусне експертиза за изясняване на противоречието между свидетелските показания и заключението на вещото лице по фактическия въпрос за наличието или липсата на малко дере или рекичка и евентуално за местоположението им, въпреки че в жалбата не се съдържа такова искане. Този пропуск на съда следва да бъде отстранен, като след отмяна на обжалваното решение делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се допусне тройна експертиза със задача вещите лица да изяснят дали в настоящия имот на ответниците попада малко дере или рекичка с дъждовна вода, за които говорят разпитаните по делото свидетели и евентуално да нанесат на скица местоположението на въпросното дере.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 149 от 27.11.2017 г. по в. гр. д. № 183/2017 г. на Кърджалийския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: