О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
гр. София, 26.01.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 1193 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма] с искане за изменение на решение № 200/ 25.11.2016г. по т.д. № 1193/2016г. по описа на ВКС, I ТО чрез намаляване на присъдените в полза на насрещната страна разноски до размера от 32 281,56 лева, евентуално до размера от 43 042,08 лева, съответно до размера от 71 299, 69 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Молителят по чл.248 ГПК поддържа, че приложима при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение е редакцията на Наредба № 1/2004г. на ВАС към датата на постановяване на решението, тъй като „решението регулира спорното правоотношение и то съобразно правилата за темпоралното действие на правните норми”, като правилото за действие на нормативните актове по време е, че те уреждат заварените висящи граждански правоотношение за в бъдеще. Според молителя, в този смисъл е и т.12 от Тълкувателно решение № 1/ 2001г. на ОСГК на ВКС, без да се излагат конкретни съображения за това. На следващо място, се поддържа, че трябва да бъдат приложени разпоредбите за изготвяне на молба за отмяна на влязло в сила решение без процесуално представителство, а не разпоредбите, определящи размера на минималното адвокатско възнаграждение при искови производства.
Ответникът по молбата, [фирма] намира искането за неоснователно. Излагат се съображения, че съдът правилно е приложил при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение действащата към момента на завеждането на исковата молба редакция на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 2004г. на ВАС. Изложени са съображения, че последващото изменение на наредбата е неотносимо, тъй като се касае до материалноправни норми, на които не е придадено обратно действие. Разноските за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство не възникват към датата на постановяване на съдебното решение, като е налице нормативно закрепена презумпция за вече извършено, предварително спрямо този момент тяхно заплащане от страната, представлявана от юрисконсулт, съобразно решение № 10/ 29.09.2016г. по к.д. № 3/ 2016г. на Конституционния съд на Република България. Твърди се, че няма основание за приложението на разпоредбите на наредбата относно молбата за отмяна, тъй като производството е исково.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Молбата е процесуално допустима – подадени е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 200/ 25.11.2016г. по т.д. № 1193/2016г. по описа на ВКС, I ТО са отхвърлени предявените от молителя, [фирма], срещу [фирма] искове с правно основание чл.47, т.2 и т.5 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 08.02.2016г. по в. арб. дело № 420/2014г. на Арбитражния съд при Б., като в полза на ответника по исковете са присъдени разноски в размер на 95066,25 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Спорно между страните в производството по чл.248 ГПК е, дали производството по чл.47 ЗМТА е исково или извънреден способ за отмяна, както и коя е приложимата редакция на Наредба № 1 / 2004г. на ВАС в темпорално отношение.
Съгласно Решение № 9 / 24.10.2002г. по конституционно дело № 15/2002г. на Конституционния съд на Р България, възложената правораздавателна дейност на ВКС по ЗМТА е по разглеждане на искове по чл.47 ЗМТА с тази особеност, че защитата пред държавния съд се реализира само на една инстанция на посочени в чл.47 ЗМТА специфични основания. С решението ВКС се произнася относно наведените от ищеца основания по чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, като спорът за осъществяването на релевираните основания се разрешава със сила на присъдено нещо. Ето защо, настоящият състав на ВКС приема, че производството по чл.47 ЗМТА е исково и за него са приложими разпоредбите на Наредба № 1/ 2004г. на Висшия адвокатски съвет за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение за представителство в първоинстанционно исково производство, а не разпоредбата /чл.9, ал.4/, относима за молби за отмяна на влезли в сила решения на държавния съд.
Неоснователно е и твърдението на молителя, че приложими при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение са разпоредбите на Наредба № 1 / 2004г. на ВАС, действащи към момента на постановяване на решението по спора. Разпоредбите на Наредба №1/2004г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното действие. В тази насока е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК – определение № 782/ 12.12.2014г. по ч.т.д. № 3545/ 2014г. на II ТО на ВКС, определение № 189/ 29.05.2014г. по гр.д. № 1024/2014г. на IV ГО на ВКС и определение № 270/ 24.07.2014г. по гр.д. № 7159/2013г. на IV ГО на ВКС. При юрисконсултско процесуално представителство, за разлика от представителството от адвокат, съгласно трайната задължителна практика на ВКС и решение № 10/ 29.09.2016г. по к.д. № 3/ 2016г. на Конституционния съд на Република България, се презюмира плащане от представляваната страна, без да се доказва пряко направен разход за това. Ето защо, релевантен за извършване на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а от там и за определяне на размера им, е нормативно закрепения минимален размер на адвокатското възнаграждение към момента на представяне на пълномощното на юрисконсулта, извършващ представителство пред съответната инстанция, с което разходът се счита направен. Ирелевантно за размера на разхода е кога са се осъществили останалите предпоставки за ангажиране на отговорността за разноските, вкл. разрешаването на спора с постановеното по делото решение в полза на страната, претендираща разноските.
Даденото в т.12 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС разрешение е неотносимо относно очертаните по-горе спорни въпроси в настоящото производство по чл..248 ГПК.
Предвид изложеното, минималният размер на адвокатското възнаграждение, формиращо размера на юрисконсултското възнаграждение, в конкретния случай се определя съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 2004г. на ВАС в редакцията й към 08.07.2016г. – моментът на депозиране на отговора на исковата молба от юрисконсулта – пълномощник на ответника по исковете, с която именно разпоредба е съобразено и постановеното отхвърлително решение по чл.47 ЗМТА в частта за присъдените разноски – 95066,25 лева юрисконсултско възнаграждение, при безспорен материален интерес по делото от 3 151 208,17 лева. Неприложима за нормативно установения минимум на възнаграждението е следващата редакция на наредбата, обнародвана в ДВ бр. 84/ 25.10.2016г., тъй като към момента на осъществяването на разхода, същата не е в сила, като на изменението на материалноправните норми за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е дадено обратно действие.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 на [фирма].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.