Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
гр. София, 05.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тридесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4306 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 от ГПК вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 14567 от 06.06.2019 г. на Н. Н. А. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 73/11.03.2019г. по в. гр. д. № 27/2018г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1351/19.11.2018 г. по гр.д. № 1157/2018 г. на Пазарджишки районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. А. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр. за приемане за установено, че ответникът, в нарушение на чл. 4, вр. с чл. 37, ал. 1 от закона, е третирал неравно ищеца на основа лично положение, лишавайки го от възможността да получава писма със съдържание книги и лекарства, и за осъждане ответника да преустанови тези действия.
Молителят твърди, че е бил лишен от възможност да участва във всички фази на съдебното производство, тъй като, поради нередовно извършено уведомяване за постановяването на въззивното съдебно решение, не е могъл своевременно да подаде касационна жалба срещу него. Счита, че препис от решението незаконосъобразно му е бил връчен в лично качество, като страна в производството, като поддържа, че за постановяването на въззивното решение е следвало да бъде уведомен не той лично, а назначеният му по делото процесуален представител /особен представител/, от който момент би започнал да тече срокът за обжалване на въззивния акт. Твърди, че нередовното уведомяване е нарушило правата му да инициира касационно производство, както и да бъде представляван в него от особен представител. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като производството по делото се възобнови от момента на връчване на преписа от постановеното въззивно решение.
Ответникът по молбата Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не подава писмен отговор в законоустановения срок. В проведеното открито съдебно заседание поддържа становище за нейната неоснователност.
Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, като разгледа молбата с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведените отменителни основания, приема следното:
Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънинстанционен контрол на неправилни влезли в сила съдебни актове, като основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК.
Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. При две от горепосочените три хипотези за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, в резултат на нарушение на съдопроизводствени правила, страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана – представлявана е от лице без валидно възникнала представителна власт или от лице с последващо отпаднала, макар валидно възникнала, представителна власт /поради оттегляне, отказ/, в производството в което е постановен актът, подлежащ на отмяна, а при третата хипотеза – въпреки липсата на такова нарушение на съдопроизводствените правила от съда, страната не е могла да участва лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които самата тя или представителят й не са могли да преодолеят /природни бедствия, внезапно заболяване, касатстрофа и др./. Изложените от молителя обстоятелства не осъществяват посочените в нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт поради нарушено право на участие на страна в делото.
Както молителят сам посочва, той е бил редовно уведомен за постановеното по делото въззивно съдебно решение, препис от което му е връчен лично на 13.03.2019г. в мястото на изтърпяваното от него наказание „доживотен затвор“ – затвора в гр. Пазарджик. Връчването е било извършено надлежно, като от този момент е започвал да тече едномесечният срок по чл. 283 ГПК за подаване на касационна жалба срещу постановеното въззивно решение. Несъстоятелни са твърденията на молителя, че препис от съдебния акт е следвало да бъде връчен не лично на него, а на назначения му особен представител по реда на Закона за правната помощ. Упълномощаването, респ. назначаването от страна на съда на процесуален представител по реда на Закона за правната помощ, не представляват процесуална пречка книжата по делото да бъдат връчвани лично на представляваната страна, стига същата да е дееспособна, каквито твърдения в обратната посока липсват по делото. Дезинтересирането на назначения по делото адвокат по Закона за правната помощ, уведомен за постановеното съдебно решение според твърденията на молителя в проведен помежду им телефон разговор, и безрезултатното изтичане на срока за подаване на касационна жалба, не могат да обосноват нередовност на уведомяването, довела до лишаване на страната от възможност да участва в делото.
Не е налице и цифровото посоченото от молителя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, съгласно което, в нарушение на съдопроизводствените правила страната е била или не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. По смисъла на чл. 29 ГПК, особено процесуално представителство е налице в случаите, когато се представлява безвестно изчезнал или обявен за отсъстващ; недееспособно лице, спрямо което трябва да се извършат неотложни действия, без същото да има законен представител или попечител; лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес; лице, чиито интереси са в противоречие с тези на представителя му. От подадената молба за отмяна, а и от материалите по делото, не следва извод за наличието на нито едно от горепосочените обстоятелства, поради което не може да се приеме, че е налице твърдяното основание за отмяна на постановения съдебен акт. Особеното представителство по исковете по ЗЗДискр. е осъществено на основание чл. 94 ГПК вр. с Закона за правната помощ, т.е. то е извън приложното поле на чл. 29 ГПК и на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК.
С оглед отсъствието на релевираните основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, молбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 14567 от 06.06.2019г. на Н. Н. А., за отмяна на влязло в сила решение № 73/11.03.2019г. по в. гр. д. № 27/2018г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1351/19.11.2018г. по гр.д. № 1157/2018г. на Пазарджишки районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. А. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искове с правни основания чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: