3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
[населено място], 10.02. 2016 г.
Върховният касационен съд, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. гр.д. N 6287 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. Ф. и В. К. С. срещу въззивно решение № 8072 от 23.11.2015 г. по гр.д. № 13849/2013 г. на Софийски градски съд, с което решение № І-34-67 от 11.06.2013 по гр.д. № 11219/2012 г. на Софийски районен съд е обезсилено, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по предявените искове.
Ответниците по касационната жалба К. Х. Грудков и Б. Х. Грудков изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендират присъждане на разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като се е произнесъл по непредявен иск. Посочил е, че, видно от фактическите твърдения в исковата молба и уточнителната молба от 2.10.2014 г. ищците оспорват извършеното от наследодателя им упълномощаване при твърдения, че поради изключително влошеното му здравословно състояние последният не е могъл изобщо да волеобразува, т.е. да формира и изявява воля. Като причина за това посочват наличие на сериозни заболявания, които са го лишили от възможността да формира правно валидна воля, като заявяват, че не е страдал от слабоумие или душевна болест, за да бъде поставен под запрещение. При така наведените обстоятелства, формулиращи основанието на исковата претенция досежно упълномощителната сделка, въззивният съд е приел, че недействителността на същата е предявена при твърдения за порок, който води до нищожност, а не до унищожаемост. Приел е, че поставената от първоинстанционния съд квалификация на иска по чл.31, ал.1 ЗЗД е неправилна, като наред с това е приел, че съдът се е произнесъл по иск, с какъвто не е бил сезиран. Въз основа на това е приел, че предмета на делото е определен не съобразно твърденията на ищците, а въз основа на обстоятелства, които не са релевирани, поради което решението е недопустимо, доколкото със същото е разгледан и разрешен иск на непредявено основание. С тези мотиви въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, като недопустимо, и е върнал делото за ново разглеждане.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса: кое определя един иск като допустим – обстоятелствата, които са изложени в исковата молба, и които определят с достатъчна яснота правната фигура, съответстващата на предмета на делото, или определената от съда правна квалификация, и когато квалификацията е грешна какви са правомощията на въззивния съд в този случай. Поддържа се, че даденото разрешение от въззивния съд е в противоречие със задължителната практика на ВКС, като поставения въпрос е и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Съгласно същата съдът определя приложимата правна норма с оглед изложените от ищеца обстоятелства като основание на предявения иск, независимо от дадената от самия ищец правна квалификация на претенцията. Когато въззивният съд е приел за неправилна дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, той трябва да реши спора при дадената от него правилна такава. В случая съдът е процедирал в противоречие със задължителната практика. С оглед на изложеното по посочения правен въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
На жалбоподателите следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 165.42 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8072 от 23.11.2015 г. по гр.д. № 13849/2013 г. на Софийски градски съд .
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 165.42 лв. и да представят доказателства за това , като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на ІІІ гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: