О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 170
София, 16. 02. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА.
След като изслуша докладваното от съдията Керелска гр.д.№ 2682/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адв. П. В. против решение от 09.12.2013 год. по гр.д. №1725/2013 год. на Бургаския окръжен съд , с което след като е отменено решението по гр.д. №1101/2012 год. на РС Несебър в частта, в която предявените от П. И. П. срещу [фирма], [населено място] искове за неимуществени и имуществени вреди по чл. 200 КТ са отхвърлени съответно до размер на 8000 лв. – искът за неимуществени вреди и до размер на 303,11 лв. – искът за имуществени вреди, е постановено ново решение , с което дружеството е осъдено да заплати на П. И. П. сума в размер на 8 000 лв. , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди , вследствие трудова злополука и 303,11 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудовата злополука.
В останалата част, в която исковете са отхвърлени до пълния претендиран размер от 20 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, 2 200 лв. обезщетение за имуществени вреди и 100 лв. лихва за забава в плащането на обезщетението за неимуществени вреди, решението е потвърдено. Присъдени са разноски.
Касаторът прави оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение.
Моли същото да бъде обезсилено и производството по делото прекратено като недопустимо или да бъде отменено като неправилно. Претендират се разноски.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация П. И. П. от [населено място] чрез адв. Р. Д. оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е процесуално недопустима в частта срещу въззивното решение, с което съдът е присъдил обезщетение за имуществени вреди в размер на 303,11 лв. Цената на този иск е 2 200 лв./ виж исковата молба/, поради което решението в тази част не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 280,ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. С оглед на това в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
В останалата част касационната жалба като подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и срещу съдебен акт , който подлежи на касационно обжалване е процесуално допустима.
С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал 8 / осем/ правни въпроса. По отношение на въпроси №1,2 счита, че е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК доколкото с обжалваното решение те са разрешени в противоречие с Определение № 318/01.06.2010 год. по т.д. № 1133/2009 год. По отношение на останалите въпроси , според касатора е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК – същите са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Въпросите от № 1 до №3 вкл. са във връзка с въведените от касатора доводи за недопустимост на постановеното решение, развити и в касационната жалба.
Евентуалната недопустимост, респ.нищожност на обжалваното решение са изведени като самостоятелни основания за допустимост на касационното обжалване , извън законоустановените по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК по тълкувателен път с ТР №1/.19.02.2010 год. постановено по ТД №1/2009 год., за които съдът следи служебно. В случая касаторът изрично се позовава на недопустимост на съдебното решение.
Решението е допустимо : На първо място всички доводи за недопустимост на съдебното решение, в това число и поставените в тази връзка въпроси, се предпоставени от твърдението , че ответното дружество е обявено в несъстоятелност , което не отговаря на действителното фактическо положение: С решение на Софийският апелативен съд , ТО, VІ състав, постановено по т.д.н.№4887/2011 год., е обезсилено решението от 05.12.2011 год. по т.д. н. №4887/2011 год. на СГС , с което на осн. член 630,ал.2ТЗ е обявена неплатежоспособността на [фирма] [населено място] с начална дата 31.12.2003 год., дружеството е обявено в несъстоятелност и дейността му е прекратена, за временен синдик е назначен В. П. М., постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника и е насрочено първо общо събрание на кредиторите на 28.02.2012 год. от 11.00 часа, като делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявеното искане с пр.осн. чл. чл. 630,ал.1ТЗ. Това обстоятелство е отчетено с обжалваното въззивно решение. Дори да се приеме обратното, решението не е недопустимо поради това, че искът е предявен след открито производство по несъстоятелност на ответника . Съгласно чл. 637,ал.6,т.2 ТЗ, след откриване на производство по несъстоятелност на ответника няма пречка да се образува съдебно производство по трудов спор , какъвто безспорно е настоящия. /отговор на въпрос № 1/. Предявяването на вземането по реда на чл. 685 и чл. 688 ТЗ в производството по несъстоятелност не съставлява положителна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на предявения иск. Същевременно няма пречка при откриване на производството по несъстоятелност вземането на ищеца по делото да бъде предявено в това производство по предвидения в ТЗ ред. Обстоятелството, че за присъденото вземане по делото ищецът не би могъл да проведе индивидуално принудително изпълнение , а може да получи удовлетворение в рамките на универсалното изпълнително производство по несъстоятелност, също не определя липса на правен интерес от воденето на иска / отговор по на въпрос №2 и 3 /.
Независимо от казаното следва да се посочи, че определение по чл. 288 ГПК, какъвто характер има Определение № 318/01.06.2010 год. по т.д. № 1133/2009 год. , на което касаторът се позовава, не съставлява съдебна практика , с която може да се обоснове основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК .
По отношение на останалите правни въпроси:
Въпрос № 4,така както е формулиран, не е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение. По делото е установено и съдът е приел , че настъпилото ПТП, при което ищецът е пострадал, не е в причинна връзка с някое от другите заболявания на ищеца . С оглед на това съдът е приел, че това обстоятелство не се отразява на отговорността на ответника за претърпените вреди в резултат на злополуката.
Съобразно това въпросът няма характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК и не следва да бъде преценяван във връзка със соченото допълнително основание за допустимост на касационното обжалване.
По въпросите, касаещи грубата небрежност и кога може да се приеме, че същата е налице, има многобройна съдебна практика, която е трайна и не се налага да бъде изменяна или изоставяна. С оглед на това критерия по чл. 280,ал.1т.3 ГПК не е изпълнен. Освен липса на съдебна практика касаторът не обосновава по друг начин изпълнението на този критерий.
С оглед на горното не са изпълнени изискванията , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
Ответникът по касация не е представил доказателства за разноски направени в настоящото производство, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 09.12.2013 год. по гр.д. №1725/2013 год. на Бургаския окръжен съд , в частта в която след частична отмяна на решението на гр.д. №1101/2012 год. на РС Несебър, е постановено ново решение , с което дружеството е осъдено да заплати на П. И. П. сумата 303,11 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудовата злополука.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.12.2013 год. по гр.д. №1725/2013 год. на Бургаския окръжен съд , с което след като частично е отменено решението на гр.д. №1101/2012 год. на РС Несебър е постановено ново решение , с което [фирма],гр. София е осъден да заплати на П. И. П. сума в размер на 8 000 лв. , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди , вследствие трудова злополука.
Определението подлежи на обжалване в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг състав на ВКС.
В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: