Р Е Ш Е Н И Е
№ 170/2016 г.
гр. София, 18.01.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като изслуша докладваното от съдията Николова гр. дело № 3300 по описа за 2016 год., взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. т. 1, 2 и 4 ГПК.
Образувано е по постъпилите от А. Н. З. от [населено място] молби за отмяна на влязлото в сила решение № 385 от 16.07.2015 год. по гр. д. № 277/2015 год. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 141 от 21.04.2015 год. по гр. д. № 766/2014 год. на Смолянския районен съд. С него са отхвърлени предявените от молителя срещу Л. Х. З., М. Я. З. и С. Я. З. иск за признаване за установено, че същият е собственик на 1/3 ид. ч. от имоти с идентификатори 67653.916.361 и 67653.916.360 по кадастралната карта на [населено място], и от построените в тях сгради, както и искът му за установяване, че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място] е допусната грешка в имотната граница между горните два имота и този с идентификатор 67653.916.362, като вярната такава преминава по регулационната линия по плана на града от 1983 год., преди изменението му със заповед № 48/18.08.86 год.
Молителят сочи като основание за отмяна наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за делото – основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представя скица-проект за промяна на граница на собствения му поземлен имот с идентификатор 67653.916.362 и записка за вписване № 25 от 27.07.43 год. на договор от 1935 год. за продажба на недвижим имот, придобит от наследодателя на страните Н. М. З., който според молителя е от съществено значение за делото с оглед установяване придобиването на имот със значително по-голяма площ /3 дка/. С допълнителна молба е представено и извлечение от решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ на поземлената комисия [населено място] с данни за признати за възстановяване на наследниците на Н. М. З. земеделски имоти. Молителят счита това доказателство да има значение за делото с оглед обема на запазеното право на собственост върху спорния по настоящето дело имот.
Поддържа се от молителя и наличието на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК с твърдението за установената в хода на производството по делото неистинност на оспорените от него две съобщения от 1987 год. и от 1988 год. в процедурата по обособяването на двата парцела, както и наличието на решение по делбеното производство, с което е признато наличието на съсобствеността на страните върху тях. Според молителя решението, което се атакува с настоящите молби за отмяна, противоречи на решението по гр. д. № 372/89 год. на Смолянския районен съд, поради което и иска отмяната на първото, евентуално на постановеното в делбеното производство, или на двете, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.
Релевираните в подадените две молби за отмяна и уточнителните такива към нея основания се поддържат и от процесуалния представител на молителя адв. Ф. Р. в съдебното заседание.
Ответниците по молбите за отмяна М. Я. З., С. Я. З. и Л. Х. З. оспорват същите като неоснователни по изложените в писмена защита съображения.
Върховният касационен съд, ІІ гражданско отделение, в настоящия си състав, като прецени доводите на страните, въз основа на данните по делото, намира следното:
Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 1.02.2016 год. с постановяване на определението на ВКС по чл. 288 ГПК по гр. д. № 5109/2015 год., с което не е допуснато касационното му обжалване.
С него е потвърдено първоинстанционното решение, с което исковете на молителя са отхвърлени, като въззивният съд е зачел правните последици на решението по приключилата делба между молителя и наследодателите на ответниците, негови братя, с което спорните два имота, обособени в два отделни парцела по регулационния план са поставени в дял на последните, а на молителя е присъдено парично обезщетение за дела му. Поддържаните от последния доводи за допуснати процесуални нарушения в делбеното производство, както и за нищожност на делбата поради твърдението му да не е участвал в нея, са намерени за неоснователни, както и тези във връзка с извършената процедура по изменение на регулационния план по обособяването на делбените парцели с промяна на границите между тях и парцела, собственост на молителя по договора му с наследодателя по нот. акт № 98 от 1972 год. Като нерелевирани по съответния ред за осъществяване на съдебен контрол на решението по делбата, респ. на заповедта за промяна на регулацията, същите не могат да обосноват твърдяната в настоящето производство нищожност, респ. незаконосъобразност на извършената с влязлото в сила решение по гр. д. № 372/1989 год. СмРС съдебна делба, въз основа на която двата спорни имота са поставени в дял на наследодателите на ответниците. Отделно от това съдът приел да е налице и давностно владение по отношение на имотите, считано от извършване на делбата, осъществявано от наследодателите на ответниците, поради което и предявеният установителен иск за собственост на 1/3 ид. ч. от тях е неоснователен. Такъв е и искът по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /след. изм. с ДВ бр. 49/2014 год. чл. 54, ал. 2/, тъй като не е установено наличието на грешка в имотните граници между трите имота.
Следователно, представените с молбата писмени доказателства – скица-проект за промяна на границата и записка за вписване от 1943 год. с данни от решение за възстановяване на земеделски имоти по ЗСПЗЗ не са от съществено значение за делото, дори и да се приемат като нови писмени доказателства, поради непредставянето им в хода на производството по делото /отделно от това страната е могла да се снабди своевременно както със записката, така и с решението на поземлената комисия/. Тези доказателства не са относими към предмета на спора, при разглеждането на който регулационният статут на имотите е изяснен с помощта на техническа експертиза, както и към релевираните от ищеца, сега молител, доводи относно претендираното право на собственост върху идеална част от тях на основание наследствено правоприемство. Обстоятелството дали същите са част от придобития от наследодателя на страните през 1935 год. по-голям имот и дали част от него е бил предмет на кооперативно земеползване, чиято собственост е възстановена по реда на чл. ЗСПЗЗ, което се цели да бъде установено с представените нови доказателства, е ирелевантно за спора. Същото важи и за представената от молителя скица-проект за промяна на границата на неговия имот, което не би променило извода по спора за собствеността на процесните два имота, съседни на неговия, а и не се установява твърдението, че е налице грешка в кадастъра. Последното е предмет на разглеждането по същество на предявения от него иск, при което са обсъдени представените доказателства, въз основа на които е обоснован направения извод за липса на такава. Представянето на изготвена скица-проект за друго разположение на границата не представлява такова доказателство относно този извод, поради същността му на предложен от страната проект, който би могъл да бъде предмет на обсъждане извън спора за собственост към миналия момент, предмет на делото.
Тъй като изводът на съда за неоснователност на иска за собственост на 1/3 ид. ч. от спорните два имота е обоснован от извършената съдебна делба, по силата на която същите представляват изключителна собственост на братята на молителя, а изводът за липса на грешка в одобрената кадастрална карта – поради съвпадане на имотните граници с тези по плана от 1983 год. между старите имоти 1996 и 1997, то представените с молбата за отмяна писмени доказателства не могат да обосноват поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице и поддържаното такова по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не са налице предвидените в тази разпоредба предпоставки – по надлежния съдебен ред да е установена неистинността на документа, върху който според молителя е основано решението. Тези документи според молителя са цитираните в молбата съобщения от 1987 год. и 1989 год. относно процедурата по обособяването на двата парцела, които според молителя не са подписвани от него и това било установено от приетата графологическа експертиза. Това съображение всъщност представляват оплакване срещу направения от въззивния съд извод за неоснователност на поддържания в хода на производството по спора довод за опорочаване на процедурата по обособяване на отделните парцели със заповедта от 1988 год., което не може да обоснове наличие на отменителното основание, нито може да се обсъжда в настоящето производство.
Производството за отмяна на влязло в сила неправилно решение е извънредно, извънинстанционно средство за защита, което може да се развие само при изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. В него е недопустимо да се обсъждат оплаквания за неправилност на изводите, при липса на поддържаните основания – нито това по чл. 303, ал. 1, т. 2, нито това по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице. Нито се твърди, нито се представя от молителя влязла в сила присъда, респ. решение на граждански съд по чл. 124, ал. 5 ГПК с предмет установяване неистинността на документа, нито е налице влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, постановено преди решението, чиято отмяна се иска, което му противоречи. Решението по приключилата през 1989 год. съдебна делба не представлява такова решение, тъй като то е постановено на друго основание и по друго искане – делба на съсобствен имот.
С оглед горните съображения молбите за отмяна на релевираните в тях основания следва да се оставят без уважение, водим от което настоящият състав на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадените от А. Н. З. от [населено място] на 11.03.2016 год. с вх. № 2003 и на 28.03.2016 год. с вх. № 2486 молби за отмяна на влязлото в сила решение № 385 от 16.07.2015 год. по гр. д. № 277/2015 год. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 141 от 21.04.2015 год. по гр. д. № 766/2014 год. на Смолянския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: