Решение №170 от 28.4.2015 по гр. дело №191/191 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 170

София, 28.04. 2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 191/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. Н. С., чрез пълномощника му адвокат А. и на А. Т. Д., В. В. П. и Д. А. П., чрез пълномощника им адвокат Л. Ч., срещу въззивно решение №1763 от 23.10.2014г. по гр. дело №1861/2014г. на Пловдивския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК В. С. сочи, че въззивното решение е нищожно, тъй като не съдържа разбираеми мотиви по исканията и възраженията на страните, а от диспозитива му не става ясно в коя част се обезсилва първоинстанционното решение и в коя част то се оставя в сила. Поставят се и правни въпроси по приложение разпоредбата на чл.76 ЗН като се твърди противоречие с практиката на ВКС – ТР№1/2004г., ОСГК, ТР№1/2001г., ОСГК. Прилагат се съдебни решения.
А. Т. Д., В. В. П. и Д. А. П. обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд в противоречие с ТР№1/2012г., ОСГК се е произнесъл по въпроса приложима ли е презумпцията на чл.69 ЗС при съсобственост, при която основанието, на което е установена фактическата власт, не сочи съвладение на имота. В противоречие с ТР№11/2012г., ОСГК е решен въпросът следва ли да бъде проведено пълно обратно доказване за оборване доказателствената сила на констативния нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка. В противоречие с ТР№1/2004г., ОСГК, е решен въпросът дали съдът може да обяви относителна недействителност на разпоредителния акт спрямо всички сънаследници в случай на искане по чл.76 ЗН, изходящо само от някои от тях.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е обезсилено № 132/2014г. по гр.д.№533/2013г. на Районен съд – Асеновград в частта, с която е обявена недействителност спрямо П. С. , А. С., Л. С., М. К., Г. К., Е. К., Н. Н., В. Н., Л. Н., Т. Т., Г. Й., М. А. и Г. В. на дарение, обективирано в нотариален акт №139/2002г., по силата на което А. Д. е дарила на В. П. 1/20 ид.ч. от ПИ 99087.9.32 и 99087.8.31 в м.”Двата ореха”, ПИ 99087.19.60 в м.”Арменка” и ПИ 99088.15.67 в м.”Крива нива” и на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 140/2002г. по силата на който А. Д. е продала на В. П. 4/20 ид.ч. от същите четири недвижими имоти.Делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд с конституиране на задължителни другари, приобретатели на имотите в м.”А.” и в м.”П.” Сами И. И. и [фирма]. В останалата част, с която е допусната делба между П. С., А. С., Л. С., М. К, Г. К., Е. К., Н. Н., В. Н., Л. Н., Т. Т., Г. Й., М. А., Г. В. и А. Д. на имоти ПИ 99087.9.32, 99087.8.31, 99087.19.60, 99087.18.40, 99088.15.67, и в частта, с която е отхвърлен искът за делба на същите имоти по отношение на В. П. и Д. П., решението е оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед приетото в т.1 от ТР№1/2009г.,ОСГТК, че ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от посочения от самия касатор, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, то касационно обжалване следва да бъде допуснато и извън хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. В случая обжалването следва да се допусне с оглед евентуална нищожност на решението. При това положение поставените от касаторите правни въпроси, касаещи съществото на спора, не следва да бъдат обсъждани в производството по предварителна селекция на касационните жалби.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1763 от 23.10.2014г. по гр. дело №1861/2014г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по делото.
УКАЗВА на касаторите В. Н. С., А. Т. Д., В. В. П. и Д. А. П. да внесат по сметка на ВКС държавна такса, както следва : В. С. и А. Д. по 25 лева всеки от тях, В. П. и Д. П. в размер на 25 лева общо, и да представят вносния документ в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top