Р Е Ш Е Н И Е
№ 171
София, 19.06.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 371 по описа на Трето гражданско отделение за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218и, ал.1 ГПК вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК.
С решение № 1* на Варненски окръжен съд от 31.10.2007 година по гр.д. № 1298/2007 г. е оставено в сила решение № 1* от 18.04.2007 г. по гр.д. № 3177/2006 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Ц. Д. Х. от гр. Т. против С. Х. Х. от гр. В. и Д. Х. Х. от с. С., община Б. за предаване владението на ? ид. част от къща, находяща се в гр. В., ул. „Д” № 37 с площ от 84 кв.м., ведно с ? ид. част от прилежащото избено помещение от 30 кв.м. и 1/8 ид. част от дворното място, върху което е изградена сградата, цялото от 432 кв.м., съставляващо поземлен имот № 109 от четвърти микрорайон на гр. В. и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е отменен нотариален акт № 98, том ІІ-ри, дело № 280/2005 г. на нотариус с район на действие Варненски районен съд.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от Ц. Д. Х. с оплаквания за необоснованост на съдебния акт и за постановяването му в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. „б” и б. “в” от ГПК. Поддържа се, че съдът е формирал необосновани изводи относно правото на собственост на ответниците, тъй като липсват доказателства, че праводателят им е заплатил дължимите суми за уравнение на дяловете при извършената през 1956 година съдебна делба. Поддържа се, че решението за възлагане е обезсилено по право поради липса на доказателства за изплащане на сумите за уравнение на дяловете, както и че имотът е съсобствен между страните по силата на наследствено правоприемство, което обстоятелство не е било съобразено от съда.
Ответниците по касационната жалба С. Х. Х. и Д. Х. Х. не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира касационната жалба за неоснователна с оглед следните съображения:
В решението на Варненски окръжен съд е прието за установено, че с договор, обективиран в нот. акт № 15, том V, дело 906 от 1952 година, Д. Й. Х. и Х. Й. Х. са закупили къща в гр. В., ул. „Д” № 37, със застроена площ от 84 кв.м. и мазе на 30 кв.м., ведно с ? ид. част от дворното място от 432 кв.м., съставляващо парцел **** от кв. 18 по плана на гр. В. имот, идентичен с процесния. През 1956 година, между Д е била извършена съдебна делба – гр.д. № 927/1956 г. на Варненски народен съд, с която имотът е бил поставен в дял на Х. Й. Х. , осъден да заплати за уравнение на дяловете на Д. Й. Х. сумата 15700 лева в шестмесечен срок, считано от 19.10.1960 година. През 1961 година, въз основа на извършената съдебна делба, Х. Й. Х. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху имота – нот. акт № 1* дело № 15415/1997 г. на Варненски нотариус. С нотариален акт № 1* том 56, дело 15415 от 1997 г., Христо Й. Х. и съпругата му М. Д. Х. , в брак от 17.06.1953 г., са дарили процесния имот на синовете си С. Х. Х. и Д. Х. Х. – ответниците по делото. Ищцата Ц. Д. Х. е наследник по закон на Д. Й. Х. С нот. акт № 98, том ІІ, дело 280 от 2005 г. на нотариус с рег. № 127 с район на действие Варненски окръжен съд, ищцата Ц. Д. Х., действайки като пълномощник на сина си Й. Д. Й. си е дарила ? ид. част от процесия недвижим имот.
При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен. Приел е, че праводателите на ответниците са придобили валидно правото на собственост върху процесния имот чрез извършената през 1960 година съдебна делба, съответно – че ответниците се явяват собственици на имота по силата на договора за дарение от 1997 г. Счел е, че не е налице съсобственост с ищцата, тъй като праводателят и е изгубил правото на собственост при поставяне на имота в дял на праводателят на ответниците, а въпросът изплатени ли са суми за уравнение на дяловете е без правно значение с оглед нормативната уредба към момента на извършване на съдебната делба – чл. 288, ал. 2 и сл. ГПК (отм.) в ред. ДВ, бр. 12 от 1952 г., която не е предвиждала обезсилване на решението при неплащане на сумите за уравнение на дяловете.
Решението е правилно.
Правилно, в съответствие със закона и доказателствата по делото е формираният в решението извод, че правото на собственост на ищцата върху процесния имот не е доказано; че ответниците владеят процесната част от имота на правно основание като негови собственици, поради което ревандикационната претенция за предаване на владението на имота е неоснователна. С извършването на съдебната делба по гр.д. № 1* от 1960 година на Варненски народен съд, наследодателят на ищцата Д е изгубил правото на собственост върху имота, който по реда на чл. 288, ал.2 ГПК е възложен в дял на праводателя на ответниците Х. Както правилно е прието в обжалваното въззивно решение, доводът, че решението за възлагане на имота е обезсилено по право е неоснователен, а обстоятелството дали присъдените с решението суми за уравнение на дяловете са били изплатени в определения срок е без правно значение. Хипотезата на обезсилване на възлагателното решение по право е предвидена в чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) в редакция ДВ, бр. 64 от 1999 г., поради което с оглед правилата за действие на процесуалния закон във времето е неприложима към решението за извършване на съдебна делба от 1960 година. Към момента на постановяване на решението на Варненски народен съд за извършване на делбата – решение от 14.04.1960 година по гр.д. № 927/1956 г. и към момента на влизането му в сила с потвърждаването му от Варненски окръжен съд – решение от 19.10.1960 година по гр.д. № 1454/1960 г., приложимият закон е чл. 288 ГПК в редакция ДВ, бр. 12 от 1952 година, който не предвижда обезсилване на решението за възлагане на имота при неплащане на сумите за уравнение на дяловете.редбата на изпълнението на решението в осъдителната му част за изплащане на присъдените за уравнение на дяловете суми е предвиждала принудителното им събиране от кредитора, като санкцията при неплащане е била възможността за насочване на изпълнението върху поставения в дял имот, независимо дали е несеквестируем, т.е. дали е единствено жилище на длъжника и семейството му (чл. 288, ал. 4 ГПК (отм.) е изключвал приложението на чл. 338, б. „в” ГПК (отм.). С възлагането на процесният имот в негов дял при извършване на делбата, съделителят Х е придобил правото на собственост върху имота, което право е преминало валидно върху ответниците по силата на осъществената през 1997 година сделка по нот. акт № 1* том 56, дело 15415 от 1997 г. на нотариус при Варненски районен съд.
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* на Варненски окръжен съд от 31.10.2007 година по гр.д. № 1298/2007 година.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: