О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
С., 02.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 156 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място] против разпореждане № 442 от 29.12.2008г., постановено по гр.д.№ 614 по описа за 2008г. на Бургаски окръжен съд, с което на основание чл. 280, ал.2 от ГПК е върната касационната жалба против въззивното решение, постановено по същото дело поради това, че цената на иска била под 1000 лв.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните норми на действащия ГПК относно това, че допустимостта на касационната жалба следва да се преценява от ВКС и че обжалваемия интерес не следва да се определя по данъчната оценка.
Ответницата по жалбата С. П. Д. оспорва частната жалба и моли да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г. Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 от ГПК, тъй като частната жалба се разглежда по реда за обжалване на определенията по чл. 274, ал.1 от същия кодекс за първи път и няма характера на касационна частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че обжалваемимят интерес съставлява цената на иска, която се определя от данъчната оценка, разделена на четири. Така, въззивният съд е приел, че обжалваемият интерес е 35,73 лв., при предмет на делото иск за собственост за 317 кв.м. от имот, целия с площ 5116 кв.м.
Определението е неправилно.
Неоснователен е доводът, че въззивният съд няма компетентност да преценява допустимостта на касационната жалба и да я връща. Това правомощие му е дадено изрично с нормата на чл. 286, ал.1 т.3 от новия ГПК, включително и в хипотезата на чл. 280, ал.2 от ГПК.
Законодателното ограничение на достъпа до касационно обжалване, въведено с нормата на чл. 280, ал.2 от ГПК въвежда като безусловен критерий за допустимост обжалваемия интерес. Това понятие е ново, а вложеният в него смисъл е различен от цена на иска. Съгласно чл. 69, ал.1 от новия ГПК, цената на иска за парични вземания е сумата, която се претендира, а по искове за собственост – данъчната оценка /не ? от нея/, а ако няма такава – по пазарната цена на вещното право. Цената на иска обаче е определяща за държавната такса, съгласно чл. 71 от ГПК и за подсъдността – чл. 104 от ГПК. При определяне на критерия за допустимост на касационно обжалване законодателят е изоставил като такъв цената на иска, както бе в отменения ГПК и си служи с ново понятие “обжалваем интерес”. В новия ГПК няма текстове, които да правят връзка между обжалваемия интерес и данъчната оценка. Това понятие е употребено само в текстовете, уреждащи допустимостта до касационно обжалване на определенията – 274, ал.4 и на въззивните решения – чл.280, ал.2 от новия ГПК, които не съдържат препращане към текстовете, уреждащи цената на иска и определянето й по данъчна оценка.
Понятието “обжалваем интерес” не е дефинирано в закона, но безспорно съставлява оценка на материалното благо, което е предмет на обжалваното решение, респективно на обжалваната част от него. Ако при парични вземания тази част има точен размер, то при исковете за собственост той не може да бъде точно фиксиран. Интересът на обжалващата страна не може да се покрие с определената данъчна оценка, която има основно фискално предназначение както по данъчните закони, така и с оглед заплащане на държавна такса по новия ГПК. Интересът на обжалващия обаче, когато се касае за недвижим имот е размера на неговата действителна стойност. Тя не може точно да се определи, но пазарната цена е най-близо до нея. Затова съдът приема, че размерът на обжалваемия интерес следва да се посочи и докаже от жалбоподателя когато по делото има съмнение, че е под законово определения по чл. 280, ла.2 от ГПК.
Предявеният иск по чл. 108 от ЗС е за част от нива с площ 317 кв.м. в землището на [населено място], за който данъчната оценка е 576 лв. Действителната стойност на този имот, находящ се в селище на Ч. крайбрежие, която съставлява обжалваемият интерес за касаторите е много над тази стойност и е над 1000 лв., което обуславя неприложимостта на чл. 280, ал.2 от ГПК. Правото на обжалване не може да зависи от данъчната оценка на имота, определена от държавен орган в друго време, за други нужди и по други критерий, различни от действителната стойност на имота, съставляваща субективния интерес на обжалващия.
С обжалваното разпореждане, въззивният съд неправилно е приложил процесуалния закон по изложените по-горе съображения, поради което то следва да се отмени, а делото да се върне за администриране на касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 442 от 29.12.2008г., постановено по гр.д.№ 614 по описа за 2008г. на Бургаски окръжен съд, с което на основание чл. 280, ал.2 от ГПК е върната касационната жалба против въззивното решение, постановено по същото дело
Връща делото на Бургаски окръжен съд за администриране на касационната жалба.
ПРЕЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: