О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София, 21.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№961 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №118 от 29.03.2010г. по гр.д.№111/10г. на Р. окръжен съд е отменено решение №167 от 23.12.2009г. по гр.д.№3232/08г. на Р. районен съд и е уважен предявеният положителен установителен иск за собственост – признато е за установено по отношение на ответниците П. Г. Д., И. П. Д., З. М. С., Р. Л. П. и А. Р. П., че правото на собственост върху склад с площ от 513 кв.м., находящ се в[населено място], [община] поле, област Р., местност “Юнук орман”, закупен от ликвидационния съвет на ЗПК[населено място] е както следва: за П. Г. Д. – 20,91%; за З. С. – 9,80%; за С. Й. – 9,80%; за Я. С. – 4,88%; за С. К. – 4,89%; за В. В. – 23,52 %; за Р. М. – 0,79%; за Д. Д. – 1,24%; за И. П. – 8,31%; за Д. Е. – 14,79% и за Р. Л. П. и А. Р. П. – 0,54%.
Въззивният съд е приел, че процесната сграда е продадена на търг от ликвидационния съвет на организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, търгът е спечелен от ответника П. Г. Д. и на негово име е издадена фактурата за закупуване на имота. На гърба на тази фактура обаче са вписани имената на още 10 лица, които са притежавали дялов капитал от организацията по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като стойността на закупената сграда е формирана от стойността на дяловете на тези лица, записана на гърба на фактурата. Направен е извод, че ответникът П. Д. е закупил сградата не лично, а за себе си и за останалите лица, посочени на гърба на фактурата, които са страни по предявения иск за собственост, а част от тях са наследници на тези лица. Ето защо сградата е съсобствена и въз основа на притежаваните дялове от имуществото на организацията по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ са определени квотите на съсобственост, вписани в диспозитива на съдебното решение. Изложен е мотив, че ответникът П. Д. не е ползвал еднолично сградата след закупуването и, не е демонстрирал по отношение на останалите съсобственици, че владее само за себе си и не е придобил сградата по давност.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците П. Г. Д. и И. П. Д.. Те поддържат основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпросите: 1.допустим ли е положителен установителен иск при твърдението, че страната притежава документ за собственост – фактура; 2.доказателствената сила за установяване на придобивно основание на запис върху фактура; 3.следва ли съдът да се произнася по друго основание, което не е заявено в петитума на исковата молба и не е направено изменение на иска в хода на процеса и 4.за начина на придобиване на право на собственост върху имуществото на организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ответниците в производството не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че основният въпрос, който на първо място обуславя крайния резултат по делото, е въпросът следва ли съдът да се произнася по друго основание, което не е заявено в петитума на исковата молба и не е направено изменение на иска в хода на процеса. Този въпрос е свързан с допустимостта на въззивното решение и може да бъде поставен и служебно от ВКС, съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. По този въпрос въззивното решение не противоречи на посоченото от жалбоподателите решение №220 от 26.05.09г. по гр.д.№287/08г. на ІV ГО на ВКС, ІV ГО, което е постановено при други обстоятелства, а на утвърдената практика на ВКС, израз на която е например решение №612/17.10.1995г. по гр.д.№390/1995г. на 5 чл. с-в.
Другият въпрос, свързан с допустимостта на установителен иск за собственост, когато е предявен срещу лицето, което владее имота, не следва да се поставя. По този въпрос вече има формирана практика на тричленни състави на ВКС в производство по чл.290 от ГПК, която е задължителна, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – например решение №665/12.10.2010г. по гр.д.№1921/09г. на ВКС, І ГО, в което се приема, че е налице правен интерес от установителен иск за собственост и тогава, когато ищецът може да предяви осъдителен иск. Посоченото от жалбоподателите ТР №178 от 30.06.86г. по гр.д.№150/1985г. на ОСГК на ВС, в което се приема обратното, е израз на една изоставена съдебна практика, която не е задължителна, съгласно посоченото в т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Другите два въпроса, свързани с правилността на въззивното решение, са преждевременно поставени и не следва да се разглеждат, преди да се изясни въпросът с допустимостта на решението. Ето защо по тях не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №118 от 29.03.2010г. по гр.д.№111/10г. на Р. окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите да внесат в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. и да представят вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: