2
РЕШЕНИЕ
№ 171
София, 27.12.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. N 3015/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т.т. 5 и 6 ГПК.
Подадена е от [фирма] [населено място] /в несъстоятелност/ молба вх. № 5040196 от 12.03.2018 за отмяна на влязлото в сила решение № 6370 от 27.07.2016 г. по гр. д. № 6950/2015 г. на Софийския градски съд. Молителят твърди, че вследствие на нарушаване на съответните правила не е бил надлежно представляван, съответно – при нарушаване на съответните правила е бил представляван от лице по чл. 29, поради което иска отмяна на влязлото в сила решение.
Ответникът по молбата [фирма] [населено място] счита молбата за отмяна за неоснователна, ответниците К. Д. В., Ч. К. А., [фирма] [населено място] и държавата не са взели становища.
С определение № 198 от 14.09.2018 г. молбата за отмяна е приета за допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Производството пред инстанциите по същество се е развило по реда на ГПК от 1952 г. /отм./.
С решение № 6370/27.07.2016 г. по гр. д. № 6950/2015 г. на Софийския градски съд /което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 322/11.07.2017 г. по гр. д. № 5171/2016 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о./ в сила е оставено решение от 05.09.2013 г., поправено по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ с решение от 26.01.2015 г., по гр. д. № 1045/2006 г. на Софийския районен съд, с което са уважени два отрицателни установителни иска и един положителен установителен иск за собственост на недвижими имоти, предявени от [фирма] срещу [фирма], държавата и физическите лица /ответници/.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач [фирма] /в несъстоятелност/. Управител на дружеството до смъртта си на 10.09.2013 г. е била Е. Г. Н..
По въззивната жалба, подадена на 27.09.2013 г. след смъртта на управителя, чиято органна представителна власт е била прекратена с посоченото събитие, с разпореждане № 25763/09.06.2015 г. въззивният съд разпоредил съдебните книжа да се връчат на едноличния собственик на капитала [фирма], който чрез своя управител управлява и представлява дружеството; указал на представителя в 7-дневен срок от получаване на препис от разпореждането да представи доказателства за надлежно учредена представителна власт на подалата въззивната жалба адвокат Л., респ. в същия срок да се потвърдят извършените от нея без представителна власт процесуални действия по делото, включително надлежен органен или доброволен представител да приподпише въззивната жалба.
С пълномощно от 04.02.2014 г. Г. Г., в качеството си на директор и представляващ „Астимал” С. А., като едноличен собственик на капитала на [фирма] упълномощил Адвокатско дружество „К. и съдружници” да осъществява процесуално представителство на дружеството пред българските съдилища, частните и държавни съдебни изпълнители по всички заведени от и срещу дружеството лица. С пълномощно от 30.09.2015 г. Я. К. – управляващ съдружник в Адвокатско дружество „К. и съдружници” и като пълномощник на [фирма], преупълномощил адвокат Й. В. Т. да осъществява процесуално представителство на дружеството по гр. д. № 6950/2015 г. по описа на Софийския градски съд. С пълномощно без дата Я. К. определил адвокати от адвокатското дружество, които заедно и поотделно да упражняват правата по възложеното процесуално представителство по гр. д. № 6950/2015 г. по описа на Софийския градски съд, сред които е адвокат Д. Х. П..
В съдебното заседание на 30.10.2015 г., когато не е даден ход на делото, дружеството е представлявано от адвокат Т., но въззивният съд приел, че призоваването му не е редовно и същото не се представлява редовно. Изложил съображения, че при предвиденото в чл. 147, ал. 1 ТЗ алтернативно представителство на еднолично търговско дружество, с определянето на управител едноличният собственик на капитала се е лишил от правото си да управлява едноличното търговско дружество, поради което и не може валидно и надлежно да упълномощи процесуален представител на жалбоподателя [фирма]; към момента на съдебното заседание същият не се е възползвал от правната възможност, с която разполага, неговият ръководител или определено от него лице да бъде вписано в търговския регистър като законен представител на едноличното дружество и да го управлява. За релевантно съдът счел изнесеното от адв. Т. обстоятелство за инициирано производство по чл. 155, т. 3 ТЗ /т. д. № 4049/2015 г. на Софийския градски съд/, с оглед установяване дали в това производство е назначен ликвидатор на дружеството, и дал указания на страните да представят доказателства в тази насока.
Следващото съдебно заседание е проведено на 29.01.2016 г., когато дружеството е било представлявано от адвокат Д. П.. По изложените в предходното съдебно заседание съображения вззивният съд приел, че въззивникът не е редовно призован и не се представлява надлежно, поради което не дал ход на делото. Изискал информация относно предмета и етапа, на който се намира производството по т. д. № 4049/2015 г. на Софийския градски съд. Изпратено е писмо вх. № 19613/12.02.2016 г., видно от което делото е с предмет чл. 155, т. 3 ТЗ, според която дружеството се прекратява по решение на съда по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца няма вписан управител, и е на фаза предоставена правна помощ на ответника на основание чл. 29, ал. 2 ГПК.
С определение, постановено в закрито заседание на 08.03.2016 г., въззивният съд приел, че е налице невъзможност да бъде формирано решение за дружеството [фирма], тъй като вписаният в търговския регистър управител е починал, а към момента не е назначен ликвидатор на същото в производството по чл. 155, т. 3 ТЗ. С оглед на това е приел наличие на противоречие в интересите на представляван и представител по смисъла на чл. 16, ал. 6 ГПК /отм./, приложим на основание пар. 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК, по отношение на [фирма], поради което на същото следва да се назначи особен представител. Противното би довело до неоправдано забавяне на производството в нарушение на чл. 13 ГПК. По тези съображения съдът допуснал предоставянето на правна помощ, която да се осъществи от особен представител /назначен на разноски на ищеца/, определен от С. адвокатска колегия.
С определение от закрито заседание на 15.03.2016 г. въззивният съд назначил адвокат Х. А. Н.-Й. за особен представител на [фирма] до определяне на законен представител на дружеството в рамките на производството по чл. 155, т. 3 ТЗ по т. д. № 4049/2015 г. на Софийския градски съд.
С молба вх. № 48002/07.04.2016 г. адвокат Н.-Й. заявила, че поддържа въззивната жалба, депозирана от името на [фирма], както и че няма да сочи нови доказателства и няма доказателствени искания.
В откритото съдебно заседание на 13.05.2016 г. [фирма] е представлявано от адв. Н.-Й., която отново е заявила, че поддържа въззивната жалба, както и че няма доказателствени искания и няма да сочи нови доказателства. В това заседание разглеждането на делото е приключено, в рамките на дадения й двуседмичен срок адвокат Н.-Й. е представила писмена защита, след което е постановено въззивното решение № 6370 от 27.07.2016 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 6950/2015 г., предмет на подадената молба за отмяна.
Решението на Софийския градски съд по гр. д. № 4049/2015 г., с което е прекратено дружеството [фирма], е влязло в сила на 13.07.2016 г., което обстоятелство е вписано на 20.07.2016 г.
Към датата на постановяване на въззивното решение № 6370 от 27.07.2016 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 6950/2015 г. дружеството [фирма] е с вписан ликвидатор в лицето на Авета М. Ч..
С касационна жалба вх. № 117103/15.09.2016 г. [фирма] е обжалвало, чрез адв. П., въззивното решение. Касационна жалба вх. № 117043, от същата дата, е подадена и чрез особения представител адв. Н.-Й.. Съставът на ВКС, II-ро г. о., по гр. д. № 5171/2016 г. оставил първата без разглеждане, приемайки, че едноличният собственик на капитала не може да упълномощава надлежно адвокат, тъй като подписалият пълномощното Г. Г. не е вписан в търговския регистър, а другата жалба приел за допустима, стъпвайки на определенията на градския съд за назначаването на особен представител.
Производството по несъстоятелност е открито на 05.04.2017 г.
При така установените факти, молбата се явява основателна.
Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден извънинстанционен способ за защита срещу неправилността на влезли в сила съдебни решения, ползващи се сила на пресъдено нещо, но само на посочените в закона изчерпателно основания.
В случая наведените от молителя оплаквания кореспондират с основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 2-ро и т. 6 ГПК.
Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 2-ро ГПК – страната вследствие на нарушаване на съотвените правила не е била надлежно представлявана, е налице, когато са били нарушени правилата за призоваване на юридическото лице, както и тези, касаещи органното представителство и представителството по пълномощие в процеса. Молителят е обосновал наличието на това основание с твърдението, че адвокатите, упълномощени от едноличния собственик на капитала – едноличното търговско дружество, са разполагали с надлежно учредена представителна власт.
Тези доводи не се споделят от настоящия състав на ВКС. Едноличният собственик на капитала, в лицето на своя управител, не е бил органен представител на [фирма], защото в партидата на последното в търговския регистър това обстоятелство не е било вписано.
С разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ТЗ за едноличния собственик на капитала на търговско дружество е предвидена възможност или той да управлява и представлява дружеството лично /респ. чрез съответния му ръководител, когато е юридическо лице или чрез определено от него физическо лице/, или да назначи изрично управител. Това правомощие се упражнява чрез решение на едноличния собственик на капитала, обективирано в съответен протокол, и това решение в отношенията между едноличния собственик на капитала и търговското дружество има незабавно действие. В отношенията между самото дружество и третите лица обаче /включително и спрямо съда/ действието му настъпва от момента на вписване на решението, като с нормата на чл. 140, ал. 4 ТЗ на вписването на избора на управител е придаден конститутивен характер. Това означава в случая, че след като едноличният собственик на капитала на [фирма] не е вписал в търговския регистър решението си кой да управлява дружеството след смъртта на предишния му управител, то дружеството е било без надлежен органен представител до вписването на първия ликвидатор. Липсата на такъв прави ненадлежно упълномощаването на адвокатското дружество „К. и съдружници” от представляващия едноличния собственик „Астимал” С. А., поради което правилно съдът е отказал да го зачете. В случай, че бе процедирал в обратния смисъл, би била налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 2-ро ГПК, която в конкретния случай се явява неприложима.
Налице е обаче основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК – страната при нарушаване на съответните правила е била представлявана или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК /респективно по чл. 16, ал. 6 ГПК – отм./. Това основание е налице, както когато страната е представлявана от назначен от съда особен представител, но при липса на предвидените в закона предпоставки за това, така и когато не й е назначен особен представител, въпреки че предпоставките за това са били налице. Назначаването на особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК, респективно чл. 16, ал. 6 ГПК /отм./, е предвидено в процесуалния закон като правен способ за преодоляване на противоречия между интересите на представляван и представител за целите на конкретно производство. Според възприетото в практиката на ВКС разрешение противоречие в интересите по смисъла на чл. 29, ал. 4 ГПК е налице, когато представителят действа от името на представлявания и от свое или чуждо име в един и същ процес и интересите им са насрещни, т. е. представляван и представител са насрещни страни по материалноправния спор, предмет на делото, или двете насрещни страни се представляват от едно и също лице. В случая не е налице такава хипотеза, защото от момента на подаване на въззивната жалба до вписването на първия ликвидатор в партидата на дружеството по търговския регистър същото, както вече бе посочено, е било без лице, което съгласно Търговския закон може да го представялява като органен представител, респективно може надлежно да упълномощава трети лица, които да представляват дружеството пред съда. Освен това обективно не е била налице и невъзможност да се вземе решение кой ще представлява като органен представител търговското дружество. Напротив, по делото са налице индиции, че такова решение евентуално е било взето, но се установява, че то не е било вписано. Ето защо са липсвали предпоставките по чл. 16, ал. 6 ГПК /отм./ за назначаването на особен представител. Бездействието на едноличния собственик на капитала в един продължителен период от време във връзка с представителството също не обосновава хипотеза на противоречие в интересите между представляван и представител. Софийският градски съд е следвало, вместо да назначава особен представител по реда на чл. 16, ал. 6 ГПК /отм./, да отложи или да спре делото до вписването на ликвидатор на търговското дружество, което към момента на назначаването на адв. Н.-Й. е било в процедура по ликвидация. Съгласно чл. 269, ал. 1 ТЗ лицето, вписано като ликвидатор, представлява дружеството и има правата и задълженията на изпълнителния му орган.
Изложеното, като обосновава извод за основателност на молбата за отмяна, налага влязлото в сила решение да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от етапа на проверка на редовността на подадената от [фирма] въззивна жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 6370 от 27.07.2016 г. по гр. д. № 6950/2015 г. на Софийския градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав от етапа на проверка на редовността на подадената от [фирма] [населено място] /в несъстоятелност/ въззивна жалба.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: