О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
гр. София, 29.03.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4029 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 17.07.2017 год. по гр. д. № 308/2017 год. Сливенският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение № 418 от 17.05.2017 год. и това с № 490 от 7.06.2017 год., постановени по гр. д. № 4648/2016 год. на Сливенския районен съд, с които е отхвърлен предявения от М. Н. Г. против [община] установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ ПИ № 67338.538.143 по КК на [населено място], на [улица], с площ 354 кв. м., при описаните граници, с построените в него полумасивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 48 кв. м., с идентификатор 67338.538.143.1, полумасивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 6 кв. м., с идентификатор 67338.538.143.2, паянтова жилищна сграда на един етаж със застроена площ 10 кв. м., с идентификатор 67338.538.143.3, масивна стопанска града на един етаж със застроена площ 20 кв. м., с идентификатор 67338.538.143.4, паянтова стопанска сграда на един етаж със застроена площ 13 кв. м., с идентификатор 67338.538.143.5 и паянтова стопанска сграда на един етаж със застроена площ 18 кв. м., с идентификатор 67338.538.143.6; уважен е насрещния иск за собственост на [община], като е признато за установено по отношение на М. Н. Г., че [община] е собственик на горния имот и ответницата по него М. Г. е осъдена да предаде владението му на общината.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ищцата, чрез пълномощника й адв. Р. Г., с оплаквания за неговата недопустимост, респ. неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Иска отмяната му в частта по първоначалния иск за собственост, както и по насрещния такъв и вместо това първият бъде уважен, вторият отхвърлен, а в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по допускане на ОФГ въззивното решение бъде обезсилено с връщане на въззивния съд за произнасяне. Касаторката претендира присъждане на направените разноски за всички инстанции.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Първото е обосновано с твърдението на касаторката за противоречие с практиката на ВКС в произнасянето на въззивния съд по въпроса за доказателствената сила на актовете за държавна и общинска собственост, като се позовава на ТР № 11 от 21.03.2013 год. по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС и Р № 67 от 16.06.2017 год. по гр. д. № 3533/2016 год. на II г. о. ВКС. Поддържа довод, че по въпроса за материалната доказателствена сила на тези актове следва да се приложи цитираното тълкувателно решение с разясненията му относно тази доказателствена сила на нотариалните актове и оспорването им, както и липсата на легитимиращо действие на същите при липса на посочено придобивно основание. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано с поставянето на конкретни въпроси и довод за значението на същите за точното прилагане на закона, без излагане на други съображения. Въпросите са: 1. Какво е доказателственото значение на влязъл в сила кадастрален план и разписен лист към него при провеждане на доказване на право на собственост върху конкретен имот, при положение, че липсва титул за собственост и посочено в плана правно основание? 2. При предявен иск за собственост от страна на държавата или община, за доказването му достатъчно ли е позоваването на съответния акт за държавна или общинска собственост, в който не са посочени конкретни придобивни основания за собственост, при наличието на спор за правото на собственост /имплицитно е включен в поставения правен въпрос по релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ и 3. При положение, че фактическото владение и своене на недвижим имот се предава от поколение на поколение и началото му е назад във времето, трябва ли изследването му, респ. доказването му да обхваща и конкретно лице, срещу което това владение е насочено?
Ответната [община], чрез пълномощника й адв.Д. Д., в представения писмен отговор оспорва наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с довод, че не са налице правни въпроси по смисъла на закона. Изложени са съображения и за неоснователност на подадената касационна жалба с искане да не се допуска касационно обжалване на решението, а при допускането му – същото да се потвърди, с присъждане на разноските по делото.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и въз основа на данните по делото, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен установителният иск за собственост на основание придобивна давност, въззивният съд приел, че владение преди 1.06.1996 год. относно държавен или общински имот не може да се зачете като годно основание за придобиване на вещно право, а след тази дата изискуемият се срок по чл. 79, ал. 1 ЗС не е изтекъл с оглед постановеното му спиране с параграф 1 от ЗДЗС от 2006 год. Изложени са съображения за приложението на чл. 86 ЗС, в редакцията му до 1996 год. относно забраната за придобиване по давност на държавна, респ. общинска собственост, поради което и независимо от упражняваната фактическа власт върху имота, както и независимо от периода на осъществяването й, нито ищцата, нито нейните наследодатели са могли да придобият имота по давностно владение.
Въззивният съд приел, че поддържаната от общината теза, че имотът е държавен от 1964 год., респ. общински впоследствие, не е опровергана от събраните доказателства. АОбС е официален свидетелстващ документ, който удостоверява, че записванията действително са извършени на посоченото в него основание и при спор за собственост, в тежест на ищеца, претендиращ правото на собственост, е да установи същото, оборвайки придобивното основание на държавата, респ. общината, отразено в съставените актове. Тъй като това не е сторено, общината се легитимира като собственик на имота и предявеният от нея насрещен иск за ревандикация на същия е уважен.
Следователно поставеният в изложението на касаторката въпрос за доказателствената сила на актовете за държавна и общинска собственост и легитимиращото им действие в хипотеза на конкуриращи се права е обуславящ изводите във въззивното решение, като произнасянето по същите противоречи на сочената от касаторката задължителна съдебна практика – ТР № 11 от 21.03.2013 год. по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС и Р № 67 от 16.06.2017 год. по гр. д. № 3533/2016 год. на II г. о. ВКС, в която разрешението е в друг смисъл. С оглед на това е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция до изм. с ДВ бр. 86/2017 год./ за допускане на касационното обжалване, при който извод настоящият състав счита, че не следва да се произнася по второто релевирано основание за това.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 114 от 17.07.2017 год. по гр. д. № 308/2017 год. на Сливенския окръжен съд по подадената от М. Н. Г., чрез адв. Р. Г., касационна жалба.
Указва на касаторката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 91.66 лв. и представи вносния документ в същия срок, след което делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: