Р Е Ш Е Н И Е
№ 171/2016 г.
гр. София, 06.01.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като изслуша докладваното от съдията Николова гр. дело № 3173 по описа за 2016 год., взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 3 и чл. 304 ГПК и е образувано по подадените от И. Б. Ж. и от И. И. Ж., чрез пълномощника им адв. Д. П., молби за отмяна на влязлото в сила решение от 15.05.2015 год. по гр. д. № 120/2014 год. на Русенския районен съд. С него е отхвърлен предявения от И. И. Ж. срещу Ц. И. Р. в производство по чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване вземането му в размер на 900 лв., представляващо наемна цена за стопанската 2012/2013 год. за имот № 006009-нива с площ 19.834 дка в землището на [населено място], Р. област, м. „М. а.”, ведно със законната лихва от 12.11.2013 год. до окончателното изплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7543/2013 год. на Русенския районен съд.
Ответникът по молбите за отмяна – Ц. И. Р., чрез пълномощника му адв. Г. Г., оспорва същите по изложените в писмения отговор съображения. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, ІІ гражданско отделение, в настоящия си състав, като прецени доводите на молителите въз основа данните по делото, намира следното:
Молителката И. Ж. се позовава на основанието по чл. 304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение с твърдението, че имотът е собственост на нея и съпруга й И. Ж. като придобит по време на брака им на основанията, посочени в нот. акт № 148/2007 год. Поради това и влязлото в сила решение накърнява и нейното право да получава гражданските плодове от този имот, като го отдава под аренда, с оглед на което счита, че е следвало да бъде конституирана като страна в производството по иска на втория молител.
Отмяната по реда на чл. 304 ГПК брани неучаствалите в производството трети лица срещу силата на присъдено нещо на решението, която се разпростира и спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, каквато не е настоящата хипотеза. Спорът по приключилото с влязлото в сила решение е за паричното вземане на И. Ж. срещу ответника, при който съпрузите не са необходими другари, тъй като този предмет не налага съвместната им процесуална легитимация за предявяването на иска, за разлика от спор с предмет искове за вещни права върху имота. Влязлото в сила решение по предявения от И. Ж. иск за паричното вземане от наем не преклудира възможността на съпругата му да търси защита на претендирано от нея вземане, тъй като силата на присъдено нещо не я обвързва, в случая не е и налице неделимо вземане с оглед разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ЗЗД. Поради това и релевираното основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 304 ГПК не е налице и молбата на И. Ж. на това основание следва да се остави без уважение.
Второто поддържано основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице по отношение на същата молителка, тъй като тя не е била страна в приключилото производство, с което е отхвърлен иска на И. Ж.. По отношение на същото основание, поддържано и от него в отделно подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение съдът намира следното: Основанието се обосновава с отмяната на решение по делбено производство с участието на молителя И. Ж., по реда на чл. 304 ГПК с решение № 144 от 24.11.2015 год. по гр. д. № 3816/2015 год. на ВКС, ІІ г. о. Отмененото решение по допускане на делбата на имота с участието на И. Ж. при дял 1/3 ид. ч. от съсобствеността е посочено в решението, чиято отмяна се иска, в контекста на определяне припадащата се част от наема на съсобственика, съгласно правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС. То обаче не е обусловило решаващия извод на съда за неоснователност на иска за дължима наемна цена поради липса на доказателства за сключване на договор за наем или аренда за посочения имот между страните по делото, т. е. основанието, на което е предявен иска не е доказано от ищеца. Същият изход би бил налице и при положение, че последният е изключителен собственик на имота, а не съсобственик, каквито са били данните към момента на постановяване на решението. Поради това и последвалата отмяна на решението по делбеното производство не е относимо обстоятелство към приключилия спор по влязлото в сила решение, тъй като то не е основано на него. С оглед на това молбата на И. Ж. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се остави без уважение.
С оглед този изход на делото молителите следва да понесат направените от ответника разноски за настоящето производство в размер на платеното адвокатско възнаграждение 300 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, настоящият състав на ІІ г. о. на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на И. Б. Ж. и на И. И. Ж., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. Д. П., за отмяна на основание чл. 304 и чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК на влязлото в сила решение от 15.05.2015 год. по гр. д. № 120/2014 год. на Русенския районен съд.
Осъжда И. Б. Ж. и И. И. Ж., двамата от [населено място], [улица], № 1, вх. 7, ет. 5, ап. 19 да заплатят на Ц. И. Р. от [населено място], Р. област, [улица] разноски в размер на 300 лв. /триста лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: