Р Е Ш Е Н И Е
№ 171
Гр. София, 06 декември 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр.отделение, в публичното заседание на 31.10.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря В. Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3945/17 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на Е. Т. – М. срещу въззивното решение на Градски съд София/ГС/ по гр.д. №2463/17 г. в частта по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК / ред. ДВ бр.47/09 г./ по правните въпроси от предмета на спора: Кой е началният момент, от който започва да тече срокът по чл.345, ал.1 КТ? Знанието за решението с оглед спецификата на казуса, замества ли съобщението по чл.345, ал.1 КТ и по какъв начин законодателят е указал в специалната материалноправна норма, че преклузивният 14 дневен срок тече за този работник/ служител от датата на въпросното узнаване, че съдебното решение е влязло в сила? Налице ли е посредством депозиране в регистратурата на молба за издаване на препис от съдебно решение и съобщение по чл.345, ал.1 КТ признание на неизгоден за страната факт по см. на чл.175 ГПК и респективно от датата на депозиране на молбата ли тече срокът по чл.345, ал.1 КТ? Може ли да се приеме, че е спазена процедурата по връчване на съобщение по чл.345, ал.1 КТ с депозиране на молбата за издаване на препис от съдебното решение и съобщението по чл.345, ал.1 КТ и съответно от тази дата ли тече срокът по чл.345, ал.1 КТ за страната? Налице ли са самостоятелни мотиви в обжалвания съдебен акт с оглед цитираните в изложението две решения на СГС и копирането на един и същи текст за правни изводи, без значение кои са страните и какви са доказателствата и доводите им?
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение – осн. по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на ново решение, с което исковете по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ да бъдат уважени.
Ответникът по жалба [фирма] я оспорва като неоснователна с искане да бъде оставено в сила въззивното решение.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
С обжалваното въззивно решение са отхвърлени исковете на Е. Т. М. срещу [фирма] с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „специалист продажба Б. ваучери – Централа, [населено място]”, извършено на осн. чл.325, ал.1,т.2 КТ, със заповед от 13.06.12 г. Прието е, че съществено правнорелевантно обстоятелство за започване отброяването на срока по чл.345, ал.1 КТ е достигането на официалното удостоверително изявление на съда, че решението, с което незаконно уволненият работник е възстановен на работа, е влязло в законна сила, до знанието на неговия адресат – възстановения работник. Без правно значение е обстоятелството дали съдът изрично му е указал, че има право да се яви на работа в 2-седмичен срок от получаване на съобщението, за да я заеме, като по този начин занапред ще се възстанови незаконно прекратеното от работодателя трудово правоотношение. В този смисъл недобросъвестно би било поведението на възстановения работник, ако след получаване на документ, съставен от съда, в който е удостоверен по официален ред моментът на влизане в сила на съдебното решение, с което е възстановен на предишната работа, не се яви на работа в 2-седмичен срок от този момент, а изчаква нарочно съобщение от съда по реда на чл. 345, ал. 1 КТ – с указание, че може да упражни правото си да бъде възстановено занапред прекратеното трудово правоотношение. ГС не е възприел поддържаната от ищцата теза, че единствено моментът на връчване на съобщението на съда до незаконно уволнения работник по чл. 345, ал. 1 КТ е релевантен като начален момент, от който започва да тече уреденият в тази правна норма 2-седмичен преклузивен срок за заемане на предишната работа, на която работникът е бил незаконно уволнен. Според въззивния съд, за да се достигне до нормативния смисъл, до действителната воля на законодателя, изразена в правната норма на чл. 345, ал. 1 КТ, следва да се извърши логическо, систематическо и телеологическо тълкуване по правилата на чл. 46, ал. 1 ЗНА. Съгласно чл. 8, ал. 1 КТ трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите, като в чл. 8, ал. 2 КТ е уредена оборима презумпция за добросъвестност при упражняване на трудовите права и изпълнението на трудовите задължения от страните по трудовото правоотношение. За да се охранят интересите и на двете страни по трудовото правоотношение и да се създаде яснота относно техните намерения при отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на незаконно уволнения работник, законодателят в разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ е уредил 2-седмичен преклузивен срок за възстановяване занапред на прекратеното трудово правоотношение съобразно неговото предметно съдържание преди уволнението. Срокът тече от момента на официалното удостоверяване от съда на правнорелевантното обстоятелство, че решението, с което незаконно уволненият работник или служител е възстановен на предишната работа, е влязло в законна сила. Но това официално удостоверително изявление на съда може да бъде обективирано в различни документи и по различен начин, извън нарочното съобщение по реда на чл. 345, ал. 1 КТ. Според въззивния съд, от представените по делото доказателства се установява, че в молбата си от 29.05.2012 г. ищцата лично е поискала да бъде издадено съдебно уведомление по чл. 345, ал. 1 КТ, като е посочила, че решението, постановено по гр. дело № 14981 по описа за 2010 г. е влязло в сила. Посоченото от ищцата представлява извънсъдебно признание на неизгоден за нея факт, което ценено по реда на чл. 175 ГПК в съвкупност със събраните по делото доказателства удостоверява, че при подаването на молбата от 29.05.2012 г. ищцата е знаела, че решението, по силата на което е възстановена на работа, е влязло в сила. В проведеното производство пред двете инстанции ищцата не е оспорила обстоятелството, че същата е узнала за решението на посочената дата, а единствено, че узнаването не е правнорелевантният момент, от който започва да тече срокът по чл. 345, ал. 1 КТ. Освен това в приложеното по делото решение от 05.01.2016 г., постановено по н.ч.х.д. № 5303 по описа за 2014 г. на СГС, НО, ІV въззивен състав, с което е потвърдена присъда, постановено от СРС, НО, 98-ми състав на 14.04.2014 г. по н.ч.х.д. № 22378 по описа за 2012 г. е прието, че управителите на дружеството не са извършили повдигнатото им престъпление по чл. 172, ал. 2 НК, като недопускането до работа на ищцата е било правомерно.
По въпросите, по които е допуснато обжалването:
В цитираните при допускане на обжалването решения на ВКС и съдилищата е прието, че от доказателствата по делото следва да е установено по безсъмнен начин, че работникът е узнал за решението, с което е възстановен на работа – тогава независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление от съда за възстановяването му на работа, срокът по чл.345, ал.1 КТ, съобразно правилото на чл. 8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването / р. по гр.д. №537/09 г. на четвърто г.о./. За несъмнено е прието узнаването за решението от страна на работника при възлагане воденето на изпълнителен процес / р. по гр.д. №105/12 г. на трето г.о. на ВКС/, при получаване на препис от решението и изпълнителен лист / р. по гр.д. №7263/13 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №4647/14 г. на СГС и по гр.д. №14873/16 г. на СГС/. Не представлява несъмнено узнаване получаването на суми по банкова сметка и заплащане на такси – р. по гр.д. №946/15 г. на трето г.о., получаването на обявление без препис от решението – р. по гр.д. №633/11 г. на трето г.о. на ВКС.
Съгласно последователната, трайно установена практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът постановява решението си въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото; при спор относно фактите, в мотивите към решението си съдът обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост – р. по гр.д. №4971/17 г. на четвърто г.о. на ВКС. Въззивният съд следва да установи истинността на фактическите твърдения на страните, чрез преценка на доказателствата и да подведе установените факти под приложимата правна норма. Той прави свои фактически и правни изводи, които отразява в мотивите си и те рефлектират върху крайния резултат – р. по гр.д. №4478/13 г. на трето г.о. на ВКС.
Цитираната по –горе практика се споделя напълно от настоящия състав на ВКС.
По същество на жалбата:
Правните изводи на въззивния съд принципно съответстват на закона и практиката по прилагането му, но нормата на чл.325, т.2 КТ, вр. с чл.345, ал.1 КТ не е приложена точно към установените по делото релевантни за спорното право факти. По настоящото дело въззивният съд принципно е приел, както е прието и в цитираните по –горе решения, че срокът по чл.345, ал.1 КТ тече от момента на официалното удостоверяване от съда на правнорелевантното обстоятелство, че решението, с което незаконно уволненият работник или служител е възстановен на предишната работа, е влязло в законна сила. Това официално удостоверително изявление на съда може да бъде обективирано в различни документи и по различен начин, извън нарочното съобщение по реда на чл. 345, ал. 1 КТ. Не е отчел обаче, че на 29.05.12 г. ищцата е подала своя молба за препис от влязлото в сила решение и към този момент няма данни да й е връчен и тя да е разполагала със заверен препис от решението с официално удостоверяване на влизането му в сила. Затова соченото в молбата, че решението е влязло в сила е само нейно твърдение, което към момента на подаване на молбата не е скрепено с официално удостоверително изявление на съда. Заверен препис от решението с официално удостоверяване на влизането му в сила, изпълнителен лист и уведомление по чл.345, ал.1 КТ ищцата е получила на 11.06.12 г., видно от удостовереното от нея върху молбата до СРС. Подала е заявление вх. №236/13.06.12 г. до работодателя за възстановяване на работа, с приложени заверени преписи от постановените по делото решения / със заверка за влизане в сила върху това на СРС/ и определението на ВКС по чл.288 ГПК. По делото е прието за безспорно, че на 13.06.12 г. ищцата се е явила, за да заеме работата, на която е възстановена. На същата дата й е връчена и заповедта за прекратяване на тр. правоотношение по чл.325,ал.1,т.2 КТ, видно от съставения и приложен констативен протокол на работодателя.
Уволнението е незаконно – срокът по чл.345, ал.1 КТ тече от момента на несъмнено узнаване на влязлото в сила решение от ищцата. В случая несъмненото узнаване е с получаване на заверения препис от решението с официално удостоверяване на влизането му в сила – или на 11.06.12 г. Затова към момента на явяването на ищцата на работа, за да я заеме, срокът по чл.345, ал.1 КТ не е изтекъл и с това не са налице предвидените в чл.325, т.2 КТ предпоставки за уволнение на това основание.
Във връзка с позоваването на ответника на вл. в сила присъда, с която управителят и прокуристът на работодателя са оправдани по обвинение в престъпление по чл.172, ал.2, вр. с чл.20 НК , ВКС намира, че установеното с нея няма отношение към трудовия спор по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ. В първоинстанционното и въззивно определение за спиране на производството до постановяване на присъдата по посоченото н.ч.х.д. е прието, че присъдата има значение за правилното решаване на спора по чл.225, ал.3 КТ, поради тъждество в предмета му с този на обвинението. По настоящото дело касационната жалба срещу решението на ГС в частта по този иск е оставена без разглеждане с вл. в сила определение.
Искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и следва да се уважи като уволнението на ищцата със заповед от 13.06.12 г. бъде признато за незаконно и отменено. Основателен е и акцесорният иск по чл.344, ал.1,т.2 КТ – за възстановяване на предишната работа. По иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.3 КТ доказателствената тежест е разпределена неправилно от първоинстанционния съд в опр. от 1.02.13 г., като е указано, че в тежест на ищеца е да докаже, че уволнението е незаконно и размерът на брутното му тр. възнаграждение, а в тежест на ответника е да докаже, че ищецът е започнал работа през процесния период, в противоречие с приетото по-късно в ТР №6/13 г. ОСГК.. Този порок обаче не може да се отстрани, тъй като не е релевиран от ответника пред въззивния съд. В ТР №1/13 г. ОСГТК, т.2 е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба / или отговора на въззивната жалба, според приетото в мотивите/ съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Затова искът следва да се уважи като основателен за целия исков период / съобр. разпределената от първоинст. съд доказателствена тежест/ и на база брутно трудово възнаграждение от 1093,44 лв., според констатацията по тр. книжка на ищцата в съд.з. от 13.03.2016 г.
Въззивното решение, с което исковете са отхвърлени, е неправилно – незаконосъобразно и необосновано по съображенията, изложени по –горе. Затова следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, за уважаване на исковете по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №2463/17 г. от 7.06.17 г. по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ и за разноските и вместо него в тази част постановява:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на осн. чл.344, ал.1,т.1 КТ, уволнението на Е. Е. Т. – М., извършено със заповед от 13.06.12 г. на прокуриста на [фирма], [населено място], на осн. чл.325, ал.1,т.2 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на осн. чл.344, ал.1,т.2 КТ Е. Е. Т. – М. на предишната работа „ специалист продажба Б. ваучери” в ответното дружество.
ОСЪЖДА на осн. чл.344, ал.1,т.3 КТ [фирма] да заплати на Е. Е. Т. – М. обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 13.06.12 г. до 13.12.12 г. в размер на 6 560,64 лв./ шест хил. петстотин и шестдесет лв.,64 ст./, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.07.12 г.
ОСЪЖДА Е. Е. Т. да заплати на [фирма] разноски по компенсация в размер на 77 / седемдесет и седем/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: