5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
гр.София, 07.03.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3152 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 17360/11.06.2018 г. на Г. С. Т. и Т. С. К., представлявани от адв. Р. Д., срещу въззивно решение № 818/08.05.2018 г., постановено по възз.гр.д. №467/2018 г. на Варненския окръжен съд в частта му, с която е отменено решение от 10.11.2017 г. по гр.д. №3962/2017 г. на Районен съд – Варна и вместо това на основание чл.439 вр. с чл.124, ал.1 ГПК е прието за установено, че ищците по предявения за съвместно разглеждане в производството насрещен иск И. Б. И., П. К. С., П. Г. П. и З. Г.И. не дължат на жалбоподателите сумите, предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 20177120400276 по описа на ЧСИ И. С., рег. №712, в общ размер на 22 755.92 лв., поради изтекла погасителна давност на вземането за подобрения, за което е издаден изпълнителен лист във връзка с признато в полза на Г. Т. и Т. К. право на задържане по §4в ПЗР на ЗСПЗЗ вр. с чл.72 ЗС върху недвижим имот – ПИ №… по ПНИ на с.о. „Б. – …” с площ … кв.м., при описани граници. В останалите му части въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд в атакуваната му част е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателите сочат, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и чл.280, ал.2, пр.3-то ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроси, които обобщени от състава на ВКС, се отнасят до: 1/ подаването на молба за издаване на изпълнителен лист по чл.405, вр. с чл.404, т.1 ГПК прекъсва ли давността по чл.117, ал.2 ЗЗД за вземането, признато с влязло в сила съдебно решение; от кой момент и с кои действия следва да се счита прекъсната давността – с подаването на молбата по чл.405 ГПК, с подаването на жалба срещу разпореждането на съда, с което е отказано издаването на изпълнителен лист и откога в тези случаи започва да тече новата давност; 2/ тече ли давност за вземането през времето, когато е висящо производството по молбата за издаване на изпълнителен лист по чл.404, т.1 ГПК, при възникнал спор относно съществуването на правото на кредитора да му бъде издаден поискания изпълнителен лист, удостоверяващ правото му на принудително изпълнение; кога отпадат пречките по чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД – от момента на издаване на изпълнителния лист, или от произнасянето на съда за уважаване на молбата по чл.405 ГПК; 3/ длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички доводи и възражения на страните, както и всички релевантни за спора доказателства.
Касаторите са изложили доводи, че касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по първите два въпроса, а по третия – на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържат още, че въззивното решение е и очевидно неправилно, поради постановяването му в противоречие с императивните норми на чл.115, ал.1, б.”ж” и чл.116 ЗЗД.
Ответните страни по жалбата – И. Б. И., П. К. С., П. Г. П. и З. Г.И., представлявани от адв. М. Д., в писмен отговор оспорват наличието на предпоставки за допускане на касационния контрол и изразяват становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване в атакуваната му част акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивният е приел за установено, че с решение от 14.01.2010 г., постановено по възз.гр.д. № 115/2009г. на ОС – Варна, В. Г.С., Т. С. К. и Г. С. Т. са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на М. П. Т. владението върху ПИ № … по ПНИ на с.о. „Б. – …”, като на същите им е признато на основание §4в ПЗР ЗСПЗЗ, вр. с чл.72 ЗС право на задържане върху имота до заплащането от страна на М. Т. на направените в него подобрения в размер на сумата 19 221 лв. Решението в тази му част е влязло в сила на 22.11.2011 г.
След постановяването на това въззивно решение В. С. е починала, като нейни универсални правоприемници са касаторите. М. Т. също е починала (на 28.08.2013 г.), а ответниците по касационната жалба са нейни наследници по закон.
След приключването на спора между страните, по молба на наследодателката М. Т. са й издадени два изпълнителни листи с дата 22.12.2011 г. – по уважения иск по чл.108 ЗС и по иска по чл.59 ЗЗД за присъдено обезщетение в размер на 2 122 лв., със законната лихва, считано от 05.11.2007 г., за ползването на имота, по които на 27.02.2017 г. е образувано изп.д. № 2017712040238 по описа на ЧСИ Ил.С..
С молба от 20.12.2011 г. касаторите Г. Т. и Т. К. също са поискали издаване на изпълнителен лист по влязлото в сила въззивно решение за присъдените им съдебни разноски и за признатото право да им се заплатят направените в имота подобрения на обща стойност 19 221 лева. Молбата е уважена от първоинстанционния съд и изпълнителен лист е издаден само за разноските, като е отречено правото на страните да се снабдят с изпълнителен лист за вземането за подобрения. Разпореждането за отказ е обжалвано от Г.Т. и Т.К., като с определение от 21.03.2012 г. по възз.ч.гр.д. № 611/2012 г. на ОС – Варна същото е отменено и е разпоредено делото да се върне на РС – Варна за издаване на изпълнителен лист. След връщането на делото, изпълнителният лист е издаден от районния съд на 02.05.2012 г. Въз основа на него, по подадена от Т. и К. молба до ЧСИ, на 09.03.2017 г. е образувано изп.д. № 2017712040276 по описа на ЧСИ Ил.С. и са предприети изпълнителни действия срещу длъжниците И. Б. И., П. К. С., П. Г. П. и З. Г. И. (според размера на наследствената им квота) за принудително събиране на вземанията на взискателите за подобрения и за съдебни разноски.
В настоящото производство ищците по първоначалния иск – Г. Т. и Т. К. са оспорили дължимостта на сумата по издадения срещу тях изпълнителен лист за сумата 2 122 лв., със законната лихва, считано от 05.11.2007 г. (за дължимо обезщетение за ползването на имота), предмет на образуваното на 27.02.2017 г. изп.д. № 2017712040238 по описа на ЧСИ Ил.С., с твърдения, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност. Ответниците по този иск са предявили насрещен иск срещу Г.Т. и Т.К., с който са оспорили дължимостта на сумите, предмет на образуваното изп.д. № 2017712040276 по описа на ЧСИ Ил.С., позовавайки се на изтекъл 5 – годишен давностен срок за вземанията от момента на влизане в сила на решението по възз.гр.д. № 115/2009г. на ОС – Варна – 22.11.2011 г. и към датата на образуване на изпълнителното дело – 09.03.2017 г.
С въззивното решение са уважени първоначалният и насрещният иск, като е прието за установено, че сумите по двете изпълнителни дела не се дължат от длъжниците по същите, поради изтекла погасителна давност за вземанията, предмет на принудително изпълнение.
Предмет на касационното производство е въззивното решение само в частта му, с която е уважен насрещният иск на И. Б. И., П. К. С., П. Г. П. и З. Г. И. и е признато за установено, че същите не дължат на Г. Т. и Т. К. сумите, предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 2017712040276 по описа на ЧСИ Ил.С., рег.№ 712.
За да уважи насрещният иск, въззивният съд е приел, че правото на касаторите да получат стойността на извършените от тях като добросъвестни подобрители подобрения в имота, в размер на сумата 19 221 лева, е установено със сила на пресъдено нещо с решението по възз.гр.д. № 115/2009г. на ОС – Варна, с което е уважено правото им на задържане. Съгласно чл.117, вр. с чл.116 б.“б“ и чл.115 б.“ж“ ЗЗД новият давностен срок за това вземане е започнал да тече от датата на влизане на решението в сила – 22.11.2011 г. С позоваване на разрешенията по т.10 и т.14 от ТР №2/ 26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК, въззивният съд е посочил, че молбата от 20.12.2011 г. за издаване на изпълнителен лист по влязлото в сила съдебно решение не е прекъснала давността, тъй като не съставлява действие по принудително изпълнение. Счетено е още, че не е основание за прекъсване или спиране на давностния срок и упражняването на правото на задържане, в каквато насока са изложили доводи ответниците по насрещния иск, тъй като подобна хипотеза, препятстваща давността, не е уредена в нормите на чл.115 и чл.116 ЗЗД.
На следващо място е посочено, че съгласно чл.115 б.”ж” ЗЗД в периода от 27.12.2011 г., когато с разпореждането на РС е отказано издаването на изпълнителен лист за сумата на подобренията и до произнасянето на въззивния съд с определение от 21.03.2012 г. по възз.ч.гр.д. № 611/2012 г. на ОС – Варна, влязло в сила на същата дата и с което молбата по чл.405 ГПК е уважена, давност не е текла – налице е бил спор относно правото на принудително изпълнение, респ. кредиторите не са имали възможност да действат. Този период, изчислен в размер на 2 месеца и 23 дни, е прибавен към крайната дата на общия 5-годишен давностен срок – 22.11.2016 г., при което е направен извод, че давността за вземането за подобрения е изтекла на 14.02.2017 г. Изпълнителното производство е образувано на 09.03.2017 г., към който момент вземането е било погасено по давност и поради това е недължимо.
При тези решаващи изводи в решението на въззивната инстанция в обжалваната му част, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по първите два изведени правни въпроса. Същите са обуславящи за правния спор, като по отношение на тях е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото липсва създадена практика на ВКС. За възприетите правни разрешения по тези въпроси въззивният съд се е позовал на приетото по т.10 и т.14 от ТР №2/ 26.06.2015 г. на ОСГТК, но тълкувателното решение не съдържа отговор на подобни правни въпроси.
Третият въпрос в изложението, касаещ задълженията на въззивната инстанция като съд по съществото на спора да изложи решаващи мотиви по всички доводи и възражения на страните и да обсъди и анализира всички факти и доказателства по спора, не обуславя селектирането на жалбата. Въпросът касае евентуално допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, които предвид аргументацията в изложението на касаторите, следва да се разгледат в производството по чл.290 ГПК, но не осъществяват предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поддържаното основание по чл.280, ал.2, пр.3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение също не се установява. Доводите на касаторите, с които се обосновава цитираното основание, са аналогични на аргументите за селекция на жалбата в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При установеното от състава на ВКС основание за допускане на касационния контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предвиждащо, че отговорът на значимите за делото правни въпроси ще е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, то основанието по чл.280, ал.2, пр.3-то ГПК -„очевидна неправилност” на решението по същите въпроси, не е налице, щом отговорът им не е „очевиден” за ВКС във фазата по селекцията.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 818 от 08.05.2018 г., постановено по възз.гр.д. №467/2018 г. на Варненския окръжен съд в обжалваната му част.
УКАЗВА на касаторите Г. С. Т. и Т. С. К., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесат по сметката на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на сумата 455.12 лева и да представят платежния документ по делото. В противен случай, производството ще бъде прекратено.
След изтичане на срока и в зависимост от изпълнението на указанията на съда, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване, или на докладчика за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.