О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№171
гр. София, 08.04.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 4773 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 4104 от 07.09.2018г. по гр.д. № 190/2018г. на Благоевградски окръжен съд.
Ж. И. Х., Роза Ж. К. и А. Д. В., чрез пълномощника си адв. Б., обжалват решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 2921 от 02.08.2017г. по гр.д. № 664/2016г. на Гоцеделчевски районен съд за уважаване на предявения от К. Т. В. и В. К. В. срещу касаторите иск по чл. 108 ЗС относно * кв.м., находящи се в южната част на ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], в местн. „К. дере”, с площ на целия имот * кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване: лозе, номер по предходен план **. Твърди се в жалбата, че решението е неправилно, тъй като притежаваният от ищците имот по договора за дарение не се намира там, където е заснет по плана, т.е. налице е грешка в кадастралния план, но наведеното в този смисъл възражение не е разгледано от двете инстанции. За обосноваване достъпа до касационно обжалване касаторите се позовават на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по следните значими за изхода на спора въпроси: 1/ следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и ясни мотиви по тях; 2/ длъжен ли е въззивният съд да обсъди релевираните от въззивника твърдения за допусната грешка при заснемане на имотите; 3/ длъжен ли е съдът в производство по ревандикационен иск при направено възражение за грешка в кадастралната карта да изследва въпроса, ако се установи, че графичното изображение в кадастралната карта не съответства на границите на имотите съобразно правото на собственост; 4/ неправилното отразяване на имота в кадастралния план води ли до придобиване правото на собственост върху грешно заснетата част от имота; 5/ за допустимостта на възражение за грешка в кадастъра при предявен иск за собственост има ли значение дали е провеждана административна процедура по чл. 53, ал.1 ЗКИР или съдебно производство по чл. 53, ал.2 ЗКИР. Посочена е общо съдебна практика, а именно Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК, Решение № 102 от 25.11.2016г. по гр.д. № 1055/2016г. на ІІг.о.; Решение № 63/2015г. по т.д. № 674/2014г. на ІІт.о.; Решение № 186/2015г. по гр.д. № 4465/2014г. на ІVг.о.
К. Т. В. и В. К. В. обжалват решението в частта, с която е отменено първоинстанционното решение на Гоцеделчевски районен съд по предявения от тях иск по чл. 59 ЗЗД и е постановено отхвърляне на този иск, предявен против ответниците Ж. И. Х., Р. Ж. К. и А. Д. В. за заплащане на обезщетение за ползване на недвижимия имот за периода 21.03.2014г. до 10.08.2016г. За обосноваване достъпа до касационно обжалване поставят правния въпрос: когато в производството е доказано по категоричен начин основанието на иска, но няма данни за неговия размер, може ли съдът служебно да приложи чл. 162 ГПК. Този въпрос според касаторите е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмения отговор на ответниците по тази жалба, изготвен от адв. Б., се навежда възражение за недопустимост на касационното обжалване предвид цената на предявения иск. Поддържа се и че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими. Вярно е, че искът по чл. 59 ЗЗД е с цена под 5000лв., но тъй като е съединен и е обусловен от иска по чл. 108 ЗС, решението по който подлежи на касационно обжалване, то ограничението по чл. 280, ал.3, т.1 не се прилага. В този смисъл е създадена практика на Върховния касационен съд, включително с която се отменят определения на настоящия състав в обратен смисъл – определение № 207 от 20.12.2018г. по ч.гр.д № 3450/2018г. на І г.о., определение № 216 от 18.05.2018г. по ч.гр.д. № 1702/2018г. на ІІІ г.о., определение № 700 от 18.12.2014г. по ч. гр. д. № 6839/2014 г. на І г.о. Поради това в случая следва да се приеме, че е допустима жалбата на ищците срещу отхвърлянето на иска им за заплащане на обезщетение за ползване на имота, чиято собственост претендират.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд установи следното:
Ищците К. Т. В. и В. К. В. се легитимират като собственици на лозе в местност „К. дере”в [населено място], съставляващо ПИ с идентификатор *** с площ * кв.м., като 1/4 ид.ч. е придобита от първия ищец с договор за дарение, а 3/4 ид.ч. – с договор за продажба, сключен през 2012г. по време на брака им. Твърдят, че ответниците притежават съседни имоти, но от 2014г. са се самонастанили и владеят част от техния имот, а именно площ от * кв.м. от южната страна на терена.
Установено е от писмените доказателства, че ответникът Ж. Х. е придобил през 2014г. от [община] ПИ *** с площ * кв.м.; същата година е продал имота на сина си П. Ж. Х.; последният е закупил от друго физическо лице ПИ ***, и двата съседни на имота на ищците. Ответникът А. В. не е представил документ за собственост на притежавания от него имот. Той заявява, че границите на лозята са запазени отпреди образуването на ТКЗС; неговият баща и дядото на ответника са братя и са обработвали съседни лозя; това продължило и от наследниците им, като ищецът К. през 2012г. е разработвал и облагородил именно мястото, на което преди това са били праводателите му. Споровете възникнали през 2014г. след като ответниците Х. разработили съседното място, пустеещо до момента.
Защитната теза на ответниците е именно в тази насока – че всеки от тях владее своя имот, без да навлиза в този на ищците. Изтъкват, че между овощната градина на ответника А., лозето на ищците и разчистеното от ответниците Ж. и Роза разорано място има обособени граници на място, които не са променяни от много години /преди реституцията на земята/, но тези граници не съвпадат с границите на имотите по кадастралната карта. Следователно според тях, има погрешно нанасяне на имотите в кадастралната карта, за което са поискали пред първата инстанция извършване на оглед на място, както и експертизата да заснеме ползваните от всички тях имоти, а не само имотът на ищците, за да се установи, че ищците ползват полагащата им се площ, но тя не е в границите на нанесения в кадастралната карта ПИ *. Първоинстанционният съд е намерил искането за нетносимо и не го е допуснал.
Приетата техническа експертиза е установила, че ответниците Ж. Х. и Р. К. ползват част от имота на ищците с площ 539 кв.м., а А. В. – 223 кв.м. Тези части са отразени на скица.
При тези данни въззивният съд е приел, че ищците са доказали правото си на собственост с двата нотариални акта, а фактът, че ответниците държат частта от 700 кв.м. е установен от експертизата, а и не се оспорва от ответниците. Изтъкнал е, че представените от ответниците договор за покупко-продажба от общината и два нотариални акта за продажба касаят поземлени имоти с идентификатори /*** и ПИ **, но не и процесния имот № *, така че ответниците не доказват никакви права върху имота на ищците. Затова е счел, че първата инстанция правилно е уважила иска по чл.108 ЗС. В решението не са коментирани изложените във въззивната жалба доводи за допусната грешка при заснемането на имотите и границите им.
Искът по чл. 59 ЗЗД въззивният съд е отхвърлил по съображения, че не са ангажирани доказателства за размера, с който са се обогатили ответниците, ползвайки имота на ищците. Размерът е определен от районния съд по реда на чл. 162 ГПК в размер на 70 лв. за квадратен метър, но според решаващия съд е следвало да се назначи експертиза за средния пазарен наем.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
По жалбата на ответниците по иска по чл. 108 ЗС Ж. И. Х., Р. Ж. К. и А. Д. В..
Предвид пълното игнориране от страна на съда на наведените от въззивниците възражения за допусната грешка при отразяването в кадастралната карта на имота на ищците, а и на техните /съседни нему/ имоти, то е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия, втория и третия въпрос, които могат да се обединят така: при наведено от ответниците по иск за собственост възражение за допусната грешка в кадастралната карта, длъжен ли е съдът да изследва дали нанесените в кадастралната карта граници на имотите съответстват на границите според правото на собственост. С неразглеждането на възраженията на въззивниците, поддържани от тях в цялото развитие на процеса, въззивният съд се е отклонил от постановките в Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК и т.19 на Тълкувателно решение № 1/2000г. от 04.01.2001г. на ОСГК, които изискват мотивите на въззивното решение да отразяват решаващата дейност на въззивния съд, в рамките на наведените оплаквания, а тази дейност включва обсъждане на доводите и възраженията на страните от значение за спорното право. Конкретно относно възраженията за неправилно нанасяне на имотите в кадастралната карта, съдът не е съобразил даденото в Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК разрешение, че в производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.
По жалбата на ищците К. Т. В. и В. К. В. срещу отхвърлянето на иска по чл. 59 ЗЗД. Формулираният от тях правен въпрос: когато в производството е доказано по категоричен начин основанието на иска, но няма данни за неговия размер, може ли съдът служебно да приложи чл. 162 ГПК действително е определящ за изхода на производството по иска по чл. 59 ЗЗД. По този въпрос е създадена съдебна практика на Върховния касационен съд, според която правилото на чл. 162 ГПК е императивно, така че съдът не може да отхвърли иск, доказан по своето основание, а следва да пристъпи към една от алтернативите на чл. 162 ГПК – сам, по своя преценка да определи размера или да допусне експертиза за определянето му. В този смисъл са: Решение № 175 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1242/2010г., III г.о., Решение № 164 от 20.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7672/2013г., IV г.о., Решение № 91 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5023/2014 г., III г.о. Обжалваният акт не съответства на тази практика, при което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Предвид горното касационно обжалване следва да бъде допуснато и по двете жалби.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4104 от 07.09.2018г. по гр.д. № 190/2018г. на Благоевградски окръжен съд по касационната жалба на Ж. И. Х., Р. Ж. К. и А. Д. В. в частта по уважения срещу тях иск по чл. 108 ЗС, както и по касационната жалба на К. Т. В. и В. К. В. срещу отхвърлянето на иска по чл. 59 ЗЗД
УКАЗВА на жалбоподателите Ж. И. Х., Р. Ж. К. и А. Д. В. в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 75/ седемдесет и пет/ лв.
УКАЗВА на жалбоподателите К. Т. В. и В. К. В. в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 56/петдесет и шест/лв.
При неизпълнение в срок касационните жалби ще бъдат върнати.
При постъпване на доказателства за внасяне на сумата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: