2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 172
София, 15.01. 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 3825/2018година
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 351 от 02.05.2019г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3ГПК касационно обжалване по касационна жалба с вх. № 35172/12.03.2018 г. на Медицински университет /МУ/ – София, подадена чрез юрисконсулт Р. А., на въззивно решение № 734/02.02.2018 г. по възз.гр.д. № 9228/2017 г. по описа на Софийски градски съд. С това решение е потвърдено решение № 97/23.11.2015г. постановено по гр.д. № 60780/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно извършеното със заповед № 232/11.09.2014 г. на Ректора на МУ-София уволнение на Б. Д. А. на основание чл. 334, ал. 1 КТ от длъжността „доцент, висше училище“ в катедра по „Офталмология“ на Медицински факултет при МУ – София, отменено е извършеното уволнение, Б. Д. А. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и МУ – София е осъден да заплати Б. Д. А. сумата от 1015, 53 лв., ведно със законна лихва от 07.11.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение в периода от 03.10.2014 до 16.12.2014 г., а решението на първостепенния съд в частта, с която искът на Б. Д. А. е отхвърлен до пълния предявен размер от 2 352 лв., е отменено и МУ – София е осъден да заплати на Б. Д. А. сумата от още 1 336, 47 лв., ведно със законна лихва от 07.11.2014 г. до окончателното изплащане на вземането.
В касационната жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т.3 ГПК. Искането е за отмяната му и отхвърляне на предявените искове.
Ответната страна Б. Д. А. в открито съдебно заседание чрез адв. Г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски за настоящото производство.
С цитираното по-горе определение № 351 от 02.05.2019г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос за приложението на чл.59 ЗВО.
Настоящият съдебен състав намира, че по отношение освобождаването от длъжност на членовете на академичния състав и преподаватели във висшите учебни заведения са налице два паралелни режима – единият, уреден в разпоредбите на чл. 58 от Закона за висшето образование, а другият в разпоредбите на чл. 35 ЗРАСРБ. Последният, както е прието с решението на предходния състав на ВКС, е неотносим към процесния случай. Законът за висшето образование с нормите на чл. 58 и чл.58а създава специални основания за прекратяване на трудовите правоотношения с тези лица предвид специфичната преподавателска дейност – например при доказано по установения начин плагиатство, отнемане на научното звание и научната степен, две последователни отрицателни атестации, при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление, когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина, след решение на съвета на основното звено и/или на филиала и пр. Тези специални основания за освобождаване от длъжност обаче не изключват общите основания за прекратяване на трудовото правоотношение по КТ, когато те са осъществени. Както изрично е посочено в чл. 59 ЗВО , за неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на КТ. Очевидно трудовото правоотношение с преподавателите във висшите училища може да бъде прекратено и на някое от предвидените в КТ общи основания. Въпросът за съотношението на посочените текстове от ЗВО с разпоредбите на КТ за дисциплинарните нарушения и наказания е разрешен именно с разпоредбата на чл. 59 от ЗВО, съгласно която за неуредените в тази глава от закона въпроси се прилагат разпоредбите на КТ. Последната е ясна и не се нуждае от тълкуване, а във връзка с нея е налице и съдебна практика (макар и незадължителна), изразена в решение № 190/13.02.2001г., постановено по гр. д. № 1205/2000 г. и решение № 1725/07.01.2004 г., постановено по гр. д. № 1032/2002 г., двете по описа на ВКС, ГК, III г. о. С първото е прието, че специалните основания за освобождаване от длъжност на преподавателите във висшите училища по ЗВО не изключват общите основания за прекратяване на трудовото правоотношение по КТ, когато те са осъществени, а с второто, че по отношение на преподавателите във висшите учебни заведения кодексът на труда намира субсидиарно приложение – само за неуредените в закона въпроси. В обобщение нормите на КТ са приложими само когато липсват специални норми в ЗВО.
В случая Софийски градски съд се е произнесъл като въззивна инстанция, при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК, по предявените от Б. Д. А. против МУ-София обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 225 КТ. Установено е от фактическа страна, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор за допълнителен труд, сключен на основание чл. 111 КТ /външно съвместителство/ и чл. 73 ЗЛЗ, като с допълнително споразумение № 309/22.06.2007 г. към него, сключено на основание чл. 119 КТ и свидетелство за присъдено научно звание на ВАК при МС, ищецът е преназначен от длъжност „гл.асистент“ на длъжност „доцент“ в катедра „Офталмология“ в МУ-София. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 232/11.09.2014 г. на основание чл. 334, ал. 1 КТ. В изпълнение на указанията на ВКС, дадени с решение 96/14.07.2017 г. по гр.д. № 3150/2016 г., са събрани доказателства, че преди прекратяването на договора ищецът е изпълнявал преподавателска и научно-изследователска дейност.
Спорен по делото е бил въпросът относно законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение за допълнителен труд. СГС е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО. Въззивният съд е установил, че на Б. Д. А. са били зачислени докторанти, поради което той е осъществявал функции, свързани с преподавателска дейност, макар и не в същинския ? вид – лекционен курс. Посочил е, че основанието по чл. 334 КТ е неприложимо в случаите, когато служителят е извършвал научно-преподавателска дейност, поради което е достигнал до крайното си разрешение, че извършеното уволнение на основание чл.334 КТ, а не при хипотезата на специалната норма – чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО, е незаконосъобразно.
По делото безспорно е установено, че ищецът е заемал длъжност „доцент“ в катедра „Офталмология“ в МУ-София по силата на трудов договор за допълнителен труд. На същия са били зачислени докторанти, поради което той е осъществявал функции, свързани с преподавателска дейност, макар и не в същинския ? вид – лекционен курс. Самият касатор не оспорва, дори и в касационната жалба, че на преподавателя не може да се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществува възможност за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина, като изтъква като причина прекратяването на основното му трудово правоотношение.
При така установените факти, съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, както и приложимия закон, при съобразяване и на отговора по поставения правен въпрос, намира , че правилно, в съответствие с доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че специалната норма от ЗВО дерогира приложението на общата по чл.334 КТ и уволнението е незаконосъобразно.
Решението е валидно, допустимо и правилно и не страда от пороците, визирани в касационната жалба. Същото е постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и е обосновано, поради което и не са налице основания за отмяната му.
При този изход разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по жалбата своевременно претендираните и надлежно удостоверени такива в размер 400лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 734/02.02.2018 г. на Софийски градски съд, постановено по възз.гр.д. № 9228/2017 г.
ОСЪЖДА Медицински университет – София, да заплати на Б. Д. А. деловодните разноски за настоящата инстанция в размер 400лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: