5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
С., 24.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1556/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 834 от 22.12.2014 г. по гр.д. № 1151/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №363 от 16.08.2013 г. по т.д. № 392/ 2011 г. на ОС – Ст.З., с което е отхвърлен искът, предявен от [фирма]- [населено място] срещу [фирма] – [населено място], [община], обл. Ст.З.; Р. Х. Т., Запрян Н. З. и Д. Начева Т. – тримата от [населено място] за признаване за установено вземане на ищеца солидарно срещу [фирма] и срещу Р. Х. Т., Запрян Н. З. и Д. Начева Т. – тримата, като наследници на Н. З. Т. за сумата 30 353.52 евро – част от вземане по запис на заповед, издаден на 30.06. 2008 г. за 96 921.68 евро от [фирма], авалиран от Н. З. Т., със законната лихва от 28.12.2010 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№40/2011 г. на РС – Стара Загора, с оплакване за неправилност.
В Изложение на касационни основания жалбоподателят сочи решените правни въпроси: предявяването на записа на заповед има ли значение за изискуемостта на вземането; къде следва да се предяви за плащане записа на заповед – на адреса на управление на издателя и на адреса на авалиста или в мястото на плащане; когато ответникът твърди липса на каузално отношение, във връзка с което да е издаде записът на заповед, негова ли е доказателствената тежест. По първия въпрос поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като въпросът е решен в противоречие с т.3 от ТР №1/28.12.2005 г. на ВКС, ОСТК и Р.№1/01.03.2010 г. по т.д.№520/2009 г. на ВКС,ІІ т.о. По втория въпрос поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, доколкото в чл. 491 и сл. ТЗ не е уреден въпросът къде следва да се предяви записът на заповед, когато това става чрез покана, а въпросът е с голямо практическо значение и решаването му ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По третия въпрос поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК по съображения, съдържащи се в т.17 от ТР №4/18.06. 2014 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК и сочи, че съдът, като е приел, че вземането не е станало изискуемо, не е изследвал въпроса дали записът на заповед е издаден във връзка с договора за финансов лизинг, но като е потвърдил първоинстанционното решение, в което е прието, че е недоказана връзката между твърдяното от ищеца каузално отношение и записа на заповед, поради което искът за установяване на вземането подлежи на отхвърляне, без да са налице релативни възражения на ответниците, въззивният съд е дал различен отговор на въпроса от този в посоченото ТР.
Ответниците по касационната жалба [фирма] – [населено място], [община], обл. Стара З.; Р. Х. Т., Запрян Н. З. и Д. Начева Т. – тримата от [населено място] по подробните съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват основателността на касационната жалба, както и основателността на искането за допускане на касационно обжалване,тъй като са решени в съответствие с посочената съдебна практика всеки от поставените от жалбоподателя въпроси.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен иск за установяване на вземане по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен искът по реда но чл. 422 ал. 1 ГПК, предявен от ищеца срещу [фирма] и наследниците на Н. З. Т.: Р. Х. Т., Запрян Н. З., Д. Начева Т. за признаване за установено вземане 30 353.52 евро по запис на заповед от 30.06.2008 г., издаден за 96 921.68 евро с издател [фирма] и авалист Н. З. Т., б.ж. на гр. Ст.З., починал на 05.08.2011 г., със законната лихва от 28.12.2010 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, въззивният съд е изложил, че предмет на иска е установяване съществуването на вземането, като [фирма] отговаря като издател на записа на заповед, а Н. З. Т. е отговарял като авалист. По съображения, че записът на заповед има реквизитите по чл. 535 ТЗ, поради което задължението е въз основа на валиден менителничен ефект, който е с падеж на предявяване не по-късно от 10.09.2013 г., съдът е на основание чл. 487 ал. 1 ТЗ е счел, че вземането става изискуемо при редовно предявяване за плащане на записа на заповед, което може да се удостовери и с нотариална покана. Изложил е съображения за нередовно връчена на издателя [фирма] нотариална покана (л.19) с отбелязване, че е получена от Мария Д. Ж. – родител на управителя на дружеството, която обяснява, че това е домашен адрес, и на него няма служител, на който поканата да се връчи, като съдът е аргументирал, че съгласно чл. 50 ЗННД и чл. 37 – чл. 58 ГПК, за юридическо лице връчването следва да стане при условията на чл. 50 ал. 1 ГПК, в случая няма данни търговецът да е напуснал адреса по търговската регистрация и да не е изпълнил задължението да впише нов адрес, за да се приеме, че връчването е редовно, съгласно чл. 50 ал. 2 ГПК, както и че връчване е извършено на майката на управителя. Счел е, че при посочено в записа на заповед място на плащане: [населено място], бул. ”Ц. „Освободител”№14, на този адрес поемателят е следвало да предяви за плащане записа на заповед, а не на адреса на управление на издателя в [населено място]. По отношение на авалиста са изложени съображения за нередовност на връчването на нотариалната покана (л.22), като от отбелязването ”чрез уведомление” не е ясно дали това е станало чрез залепване на уведомление или същото е пуснато в пощенската кутия, като са повторени и съображенията, че при посочено в записа на заповед място на плащане: [населено място], бул.”Ц. „Освободител”№14, на този адрес поемателят е следвало да го предяви за плащане на авалиста. Като е заключил, че поради неизвършено предявяване на записа на заповед, което прави неизискуемо задължението по него, съдът е приел, че искът по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК е неоснователен, затова не трябва да се изследва въпроса дали записът на заповед обезпечава каузално отношение по договор за финансов лизинг.
С оглед изложеното, от посочените от жалбоподателя правни въпроси, релевантни са за делото въпросите, които са включени в предмета на спора и са формирали основните изводи на въззивния съд: 1. За необходимостта от предявяване на запис на заповед с падеж на предявяване, когато искът по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК е за установяване на вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед с падеж на предявяване, 2. Къде следва да се предяви за плащане запис на заповед с падеж на предявяване на издател – юридическо лице, когато това се извършва с нотариална покана: на адреса на управление на издателя или в мястото на плащане.
Въпросът: когато ищецът сочи каузално отношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, как следва да се разпредели между страните доказателствената тежест, с оглед приетото в т.17 от ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК, не е разгледан от въззивния съд, затова не е релевантен за спора – този въпрос би се поставил за разглеждане в случай, че е настъпила изискуемост на вземането по записа на заповед с падеж на предявяване. Не е релевантен и въпросът: къде следва да се предяви за плащане на авалиста запис на заповед с падеж на предявяване – на адреса на авалиста или в мястото на плащане. По въпроса относно необходимостта от предявяване на авалиста на запис на заповед с падеж на предявяване, е постановено от ВКС на основание чл.290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Р.№206/06.04. 2015г. по т.д.№3701/2013 г.на ВКС,ІІ т.о.,съгласно което предявяването на записа на заповед на издателя, е условие за настъпване изискуемост на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници – издател и авалист, авалистът отговаря като длъжника, считано от момента на изискуемост на задължението, противопоставим на длъжника, а това е моментът на предявяване на записа на заповед за плащане на длъжника. В този смисъл са и постановените от ВКС по чл. 274 ал. 3 ГПК:Опр.№349/04.05.2012 г. по ч.т.д.№135/2011 г. на ВКС,ІІ т.о. и Опр. №45/13.01.2014 г. по ч.д.№ 2880/2013 г. на І т.о., в които е прието, че за да се търси отговорност на авалиста, е необходимо да е настъпила изискуемостта на вземането – запис на заповед с падеж на предявяване трябва да е предявен за плащане на издателя, тъй като отговорността на авалиста е производна от тази на издателя, и като не е предявен на длъжника, предявяване само на авалиста или непредявяване на авалиста, не обуславят настъпване изискуемост на задължението за плащане на авалиста. С оглед изложеното без значение е дали записът на заповед с падеж на предявяване, е предявен на авалиста – както и да се реши този въпрос, това не се отразява на изискуемостта на вземането, която настъпва при редовно връчен на длъжника запис на заповед с падеж на предявяване.
По първия въпрос е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Записът на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение, е с падеж на предявяване, поради което предявяването за плащане има значението на условие за настъпване на изискуемостта на вземането. Неправилно жалбоподателят се позовава на указанията, дадени в ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк.д.№ 1/ 2004 г. на ВКС, ОСТК, които се отнасят за запис на заповед, който не е с падеж на предявяване и които указания нямат отношение към запис на заповед с падеж на предявяване. В този смисъл е постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Р.№162/ 02.11.2012 г. по т.д. № 1126/ 2011 г. на ІІ т.о., съгласно което запис на заповед с падеж на предявяване, е следвало да бъде предявен в срока по чл. 487 ал.1 ТЗ, както и постановените от ВКС по чл. 274 ал. 3 ГПК:Опр.№861/03.12.2010 по ч.т.д.№899/2010 г. на ІІ т.о.,Опр.№776/ 05.11.2010 г. по ч.т.д.№733/2010 г. на ІІ т.о.,Опр.№813/30.12.2009 по ч.т.д.№868/09 г. на І т.о.,Опр.№52/17.01.2011 г. по ч.т.д.№852/2010 г. на ІІ т.о., в които е прието, че когато записът на заповед е с падеж на предявяване, за да настъпи падежът на вземането и същото да стане изискуемо, записът на заповед трябва да се предяви за плащане.
По въпроса: къде следва поемателят да предяви за плащане на издателя записа на заповед с падеж на предявяване: в мястото на плащане, посочено в записа на заповед (на адреса на управление на издателя) или на адреса за управление на издателя – юридическо лице, е основателно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, доколкото в чл. 491 и сл. ТЗ не е уреден въпросът къде следва да се предяви запис на заповед с падеж на предявяване, когато това става чрез изпращане на нотариална покана. Няма и съдебна практика в смисъл, че на посоченото в записа на заповед място на плащане (което е адреса на управление на поемателя), поемателят трябва да предяви на длъжника за плащане запис на заповед с падеж на предявяване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 834 от 22.12. 2014 г. по гр.д. № 1151/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса 1187 лв. на основание чл.18 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, в противен случай делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: