4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 172
С., 28.10.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София Симеонова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1110/ 2010 година
Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение от 22.VІ.2009 г. по т.д. № 2248/ 2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила Решение от 17.ХІІ.2007 г. по гр.д. № 7558/ 2006 г. на СРС, с което е отхвърлен искът на [фирма] – [населено място] срещу ЗК [фирма] – [населено място] по чл. 402 ал. 1 (отм.) ТЗ за 2597.14 лв. – платено застрахователно обезщетение по застраховка ”Автокаско” и за 1012.88 лв. – обезщетение за забавено плащане, с оплакване за неправилност на решението. Жалбоподатeлят излага, че решаващите мотиви са за преценката възникнало ли е валидно правоотношение по договор за цесия с [фирма], като съдът неправилно е приел, че цедентът [фирма] не е уведомил редовно длъжника [фирма] за прехвърлянето на вземането и за новия кредитор, въпреки Уведомление от 27.VІІ.2005 г., изходящо от цедента, който извод е необоснован и в нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят сочи, че съдът не е обсъдил настъпилия в хода на процеса факт на получаване от ответника на Уведомлението на цедента, което е от значение за спорното право и което съдът следва да съобрази, съгласно чл. 188 ал. 3 ГПК (отм.). Иска решението да се отмени и да се постанови друго, с което исковете да се уважат.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] – [населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното:
С Определение № 190 от 15.ІV.2010 г., постановено по делото, ВКС е допуснал касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по разрешения процесуалноправен въпрос – за задължението на въззивния съд да обсъди представено пред него писмено доказателство от значение за делото – Уведомление на [фирма] изх.№ 1014/ 27.VІІ.2005 г. до ответника, съдържащо и данни за връчване на 16.ХІ.2005 г., което не е сторил в нарушение на чл. 188 ал. 1 ГПК (отм.) и не е зачел извършеното уведомяване на длъжника по чл. 99 ал. 4 ЗЗД – въпрос, релевантен за делото, който има отношение към правилността на решението и който, решен по изложения начин, е във вреда на жалбоподателя.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил първоинстанциноното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 402 ал. 1, вр. чл. 407 ал. 1 (отм.) ТЗ и искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищецът не е активно легитимиран да предяви исковете, тъй като не е породила действие цесията, извършена с Договор за цесия от 25.VІІ.2005 г., с която [фирма] – [населено място] прехвърля на [фирма] – [населено място] вземанията си към ЗК ”Български имоти” – [населено място], описани в Приложение №12, включително това по т. 21 за 2597.14 лв. Съдът е приел, че липсват доказателства цесията да е съобщена на длъжника, тъй като ищецът не е доказал Уведомление, изходящо от [фирма] изх.№ 1014/ 27.VІІ.2005 г., да е връчено на ответника, за каквото уведомление не може да се приеме исковата молба, тъй като уведомлението следва да бъде извършено от цедента.
Решението е незаконосъобразно. Както се установява от представеното във въззивния съд копие от Уведомление на [фирма] изх.№ 1014/ 27.VІІ.2005 г., връчено на ответника ЗК [фирма] на 16.ХІ.2005 г., ЗК [фирма] уведомява длъжника, че е прехвърлило вземанията си към него, произтичащи от регресни претенции на обща стойност 96 811.36 лв. по приложен опис, в полза на [фирма] -гр. С. и в Приложението под № 21 е посочено вземането от 2002 г. към виновно МПС с д.к. [рег.номер на МПС] за 2597.14 лв. Следователно цесията е съобщена на длъжника от предишния кредитор, породила е желаното правно действие и ищецът се легитимира като носител на вземането по регреса срещу ЗК [фирма], прехвърлено му от кредитора ЗК [фирма].
От събраните по делото доказателства се установява, че са причинени от ПТП на 27.ХІІ.2002 г. от виновен водач С. Ф. З. на л.а.”Фиат У.” с рег. [рег.номер на МПС] , вреди на л.а.”Опел Колибра” рег. [рег.номер на МПС] , собственост на С. А. Н., застрахован при ЗК [фирма] (праводател на [фирма]) по застраховка ”автокаско” – застрахователна полица № 0203910070026/ 30.Х.2002 г. и по щета на [фирма] № 021000103908721 на 1.ІV.2003 г. застрахователят е изплатил на собственика на увредения автомобил 2221.73 лв. С това е встъпил в правата на застрахования С. А. Н. срещу причинителя на вредата С. Ф. З., както и срещу застрахователя му по застраховка “гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица № 276795 и са налице предпостав – ките на чл. 407 ал. 1, вр. чл. 402 ал. 1 (отм.) ТЗ за ангажиране отговорността на [фирма] за плащане на застрахователно обезщетение. От заключението на автотехническата експертиза се установява, че вредите на автомобил Опел Т. д.к. [рег.номер на МПС] , следствие ПТП на 27.ХІІ.2002 г., съгласно опис – заключението на щетите на ЗК”Ю.” от 24.Х.2002 г., определени към датата на настъпване на събитието, са в размер на 2495.37 лв., следователно не надвишават платеното от ищеца на собственика на увредения автомобил обезщетение 2221.73 лв. С плащането на обезщетението по договора за имуществено застраховане застрахователят встъпва в правата на застрахования и има право да писка плащане на причинените вреди до размера на платеното – затова регресният иск следва да се уважи за 2221.73 лв., в какъвто размер е основателен и искът е неоснователен за разликата до предявения размер 2597.14 лв.
По иска за обезщетение за забавено плащане – тъй като праводателят на ищеца след като е изплатил на 1.ІV.2003 г. обезщетение на собственика на увредения автомобил, е поканил ответника да му възстанови сумата с Писмо изх.№ 2456/18.ІV.2003 г., обезщетението за забавено плащане за периода от 18.ІV.2003 г. до датата на предявяването на иска 3.ІV.2006 г., определено от съдебно-счетоводната експертиза, е в размер на 967.95 лв. Предявеният иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД е основателен в този размер, за който решението следва да се отмени и искът – да се уважи, а в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения размер 1012.88 лв. – касационната жалба е неоснователна.
По изложените съображения въззивното решение в частта, с която са отхвърлени – искът по чл. 407 ал. 1 (отм.) ТЗ за сумата 2221.73 лв. и искът за изтеклите лихви за 967.95 лв. следва да се отмени и да се постанови друго, с което исковете за тези суми да се уважат, а касационната жалба в останалата част е неоснователна, поради което решението в тази част следва да се потвърди.
С оглед този изход на делото ответникът дължи на ищеца разноски: за първоинстанционното производство по компенсация 357.07 лв., за въззивната инстанция – 72.20 лв. – общо 429.27 лв., и разноски за касационната инстанция 252.20 лв.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение от 22.VІ.2009 г. по гр.д. № 2248/ 2008 г. на СГС В ЧАСТТА, с която искът по чл. 407 ал. 1 (отм.) ТЗ е отхвърлен за 2221.73 лв., искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за 967.95 лв. и в частта за разноските и вместо това постановява:
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] на основание чл. 402, вр. чл. 407 ал. 1 (отм.) ТЗ сумата 2221.73 лв. – застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 27.ХІІ.2002 г. по щета № 02100010398721, със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 3.ІV.2006 г. до окончателното изплащане и сумата 967.95 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 18.ІV.2003 г. – 3.ІV.2006 г., и разноски по делото 429.27 лв.
ОСТАВЯ в СИЛА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] разноски за касационната инстанция 252.20 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: