О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 30.04.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1371 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 528 от 13.11.2014г. по гр.д. № 161/2013г. на Пазарджишки окръжен съд. С него е отменено решение на Районен съд Велинград по гр.д. № 548/2010г. и вместо това е постановено ново, с което е намалено завещателното разпореждане от 11.04.2007г. на И. А. С., починал 2007г, в полза на Х. Г. С. относно: 1/2 ид.ч. от апартамент №8 с площ 85,28 кв.м. на третия етаж в блок „Д.” в [населено място]; 1/42 ид.ч. от търговски обект /магазин/ с площ 51 кв.м. в партерния етаж на същия блок; магазин №1”а” с площ 19,50 кв.м. в партерния етаж на масивна сграда, застроена в УПИ V-3711 в кв.1431 по плана на В., заедно с избено помещение от 50 кв.м.; магазин №1 с площ 40,50 кв.м., намиращ се в партерния етаж на същата сграда, до размера, необходим за възстановяване на запазената част на И. А. С.; възстановена е запазената част на И. А. С. като наследник по право на заместване на И. А. С., починал 2007г., в размер на 1/3 идеална част от притежаваните от наследодателя имоти, описани по-горе, като е осъден Т. С. К. да заплати на И. А. С. сумата 8 100лв., представляваща парична равностойност на запазената част, а М. Ц. Н. да му заплати сумата 26 243 лв., също представляваща парична равностойност на запазената част.
Касационни жалби са подадени и от двамата ответници.
В жалбата на М. Ц. Н. се поддържа неправилност на решението. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по два правни въпроса: 1/ необходимо ли е наследникът с право на запазена част да е приел наследството по опис, за да упражни правото по чл. 30, ал.1 ЗН спрямо лица, които не са наследници по закон, не са надарени, нито заветници, а са добросъвестни купувачи от наследник по завещание; 2/ допустим ли е искът по чл. 30, ал.1 ЗН срещу лица, които не са заветници или надарени, а са приобретатели на имота от наследника по завещание и намира ли в такъв случай приложение нормата на чл. 37 ЗН.
В касационната жалба на Т. С. К. също са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. В изложението на основанията за достъп до касационен контрол са поставени правни въпроси от значение за изхода на спора, които се свеждат до следното: 1/ изискването на чл. 30, ал.2 ЗН за приемане на наследството по опис представлява ли материалноправна предпоставка за упражняване правото по чл. 30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството когато то се упражнява против лица, които не са наследници по закон и не се ползват от завещанието; 2/ може ли да бъде уважен иска по чл. 30, ал.1 ЗН срещу трети лица – добросъвестни купувачи от наследника по завещание.
Ответникът по жалбите И. А. С. взема становище, че липсват визираните в жалбите основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и са допустими.
Производството е по иск по чл. 30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследство. Ищецът И. А. С. претендира възстановяване на запазената си част от наследството на дядо си И. А. С., починал 2007г. Ищецът е наследник по закон на дядо си по право на заместване на своя баща А. С., починал при наследодателя. Наред с ищеца наследник по закон на И. С. е неговата съпруга Х. Г. С. – баба на ищеца. Със саморъчно завещание от 11.04.2007г. наследодателят се е разпоредил в полза на съпругата си Х. С. със следните притежавани от него недвижими имоти: ? ид.ч. от апартамент № 8 на [улица], вх.Б; притежаваната идеална част от магазин в партера на същия блок; магазин № 1 и магазин № 2, съответно от 20 и 40 кв.м., разделени със стена и приземие от 50 кв.м. под тях.
С четири договора за продажба, сключени през 2008 и 2009г., Х. С. е продала на ответника Т. К. магазин № 1”а” с площ 19,50 кв.м., а на ответницата М. Н. – апартамента в блок „Д.”, магазин №1 с площ 40,50 кв.м. и 1/21 ид.ч. от търговски обект /магазин/ в партера на блок „Д.”. Х. С. е починала през 2010г. Неин наследник по закон се явява ищеца.
Въззивният съд е приел на първо място, че разпоредбата на чл. 30, ал.2 ЗН относно приемането на наследството по опис не е приложима в конкретния случай, тъй като завещанието е универсално, то е извършено в полза на лице, което е наследник по закон – съпругата на наследодателя, а и изискването за приемане на наследството по опис не е елемент от основанието за възникване на правото да се иска намаляване на завещателното разпореждане. На второ място е счел, че ищецът е наследник с право на запазена част от наследството на дядо си и извършеното разпореждане с цялото имущество накърнява тази част, като намалението следва да се извърши в дробна част от наследството, без да се образува маса по чл. 31 ЗН. Затова е приел, че завещателното разпореждане подлежи на намаляване с 1/3 част, колкото е запазената част на ищеца. Отчитайки, че завещаните имоти са продадени от наследника по завещание на трети лица – ответниците по делото, съдът е счел, че те са добросъвестни, правата им върху имотите не отпадат автоматически поради накърнението на запазената част, но дължат на наследника със запазена част паричната равностойност на запазената част. По тези съображения е осъдил ответниците да заплатят всеки от тях стойността на 1/3 част от полученото по договорите за продажба имущество по цени към момента на откриване на наследството.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Правните въпроси, очертани и в двете касационни жалби, се свеждат до възможността да бъде упражнено правото на възстановяване на запазена част от наследството по чл. 30, ал.1 ЗН спрямо лица, които не са облагодетелствани със завещание или дарение, а са последващи приобретатели на завещаните, респ. подарените имоти и до необходимостта в такъв случай наследството да бъде прието по опис. Въпросите са обусловили решаващите изводи на съда и съответно изхода на спора. Съгласно трайно установената практика искът за възстановяване на запазена част от наследството се предявява против лицата, в полза на които наследодателят е извършил дарение или завещание. Когато завещаният или подареният имот е отчужден и при наличие на визираните в чл. 37 ЗН предпоставки, може да се иска отмяна на отчуждителната сделка, но само след успешно проведен иск по чл. 30, ал.1 ЗН срещу заветника или надарения. В този смисъл са: Решение № 800 от 01.12.2009г. по гр.д. № 3234/2008г. на І г.о., Решение № 655 от 29.06.2009г. по гр.д. № 1475/2008г. на І г.о. Доколкото въззивният съд е разгледал и уважил иск по чл. 30, ал.1 ЗН против лица, които не са пряко облагодетелствани от наследодателя чрез завещание или дарение, а са придобили завещаните имоти от наследника по завещание чрез възмездни сделки, то касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 528 от 13.11.2014г. по гр.д. № 161/2013г. на Пазарджишки окръжен съд по касационните жалби на М. Ц. Н. и Т. С. К..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 40 лв. всеки един от тях.
При неизпълнение в срок касационните жалби ще бъдат върнати.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: