4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №172
гр.София, 07.03.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4338 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 286/ 25.06.2018 г. по гр.д. № 210/ 2018 г., с което Русенски окръжен съд, потвърждавайки решение № 98/ 25.01.2018 г. по гр.д. № 965/ 2017 г. на Русенски районен съд, е отхвърлил исковете на С. А. Г. срещу И. И. И., И. К. К. и М. К. К. на основание чл. 135 ЗЗД да се прогласят за относително недействителни до размер на 1/ 2 ид. част три договора от 23.04.2013 г. за покупко-продажба, както следва:
· по н.а. № 97, том III, рег. № 3578, нот.д. № 224/ 2013 г. по описа на нотариус Р. Падалска за един УПИ в [населено място];
· по н.а. № 98, том III, рег. № 3585, нот.д. № 225/ 2013 по описа на същия нотариус за един застроен имот в [населено място], общ. И., Обл. Р.;
· по н.а. № 99, том III, рег. № 3587, нот.д. № 226/ 2013 по описа на същия нотариус за един магазин в [населено място].
Решението се обжалва от С. А. Г. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси: 1. Каква е спецификата на иска за обявяване на разпоредителна сделка за недействителна спрямо кредитора, когато е извършена в период на плащания на вноски по договор за банков кредит? 2. Кога възниква и кога се погасява вземането на солидарния длъжник, платил вземането, към другия солидарен длъжник? 3. Може ли да се приеме, че съзнателните действия за увреждане на кредитора, на когото е платил солидарен длъжник, същевременно представляват и съзнателно увреждане на другия солидарен длъжник? Касаторът счита, че въпросът обуславя обжалваното решение и твърди, че въззивният съд го е разрешил в противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК. Оплакванията по същество са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Претендира разноските по делото.
Ответниците, ответници и по касация, възразяват, че няма противоречие между обжалваното решение и представената практика на ВКС, а решението е правилно. Претендират разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по гражданско дело с цена на всеки от кумулативно обективно съединените искове над 5 000 лв., а не попада в хипотеза по чл. 280, ал. 3 ГПК. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ищецът по отхвърлените искове. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, а решението следва да се допусне до касационен контрол, но при допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съображенията са следните:
С предявените искове по чл. 135 ЗЗД за прогласяване относителната недействителност на трите договора от 23.04.2014 г., с които ответникът И. И. е продал на ответника И. К. имотите в [населено място] и [населено място], касаторът-ищец е обосновал качеството си на кредитор със следните твърдения: 1) сключен договор от 10.05.2011 г. и анекс № 1 от 04.07.2011 г., по който банка („МКБ Юнионбанк“ АД, а сега – „Първа инвестиционна банка“ АД) е предоставила инвестиционен кредит на трето за процеса лице („СХБАЛ Здравец“ ООД); 2) както кредитополучателят, така и ищецът и ответникът И. И. са се задължили да връщат кредита, а тримата са солидарни длъжници на Банката; 3) от 27.09.2012 г. единствено ищецът плаща дължимите вноски, а към предявяването на исковете е изплатил на банката около 110 000 лв.; 4) канил е, но ответникът И. И. не му е възстановил 1/ 3 от платеното, а няма установено нещо различно във вътрешните отношения на тримата солидарни длъжници; 5) към 23.04.2014 г. този ответник е знаел, че има кредитори (Банката и ищецът) и че възмездното разпореждане с неговото имущество ги уврежда, но въпреки това е сключил трите договора с имотите, съпружеска имуществена общност с А. И. И. (посочена първоначално като ответник, спрямо когото производството е било прекратено за Ѕ ид. части), а купувач по тях е ответникът И. К., неговият тъст и 5) договорите са по време на брак с ответника М. К., тъщата на И. И., а делото касае имоти в режим на имуществена общност между тези двама ответници.
Ищецът се е позовал на задължителното действие на влязло в сила решение № 546/ 28.04.2015 г. по гр.д. № 1075/ 2014 г. на Русенски районен съд, с което ответникът И. И. е осъден да му възстанови на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД сумата 11 256.72 лв. – 1/ 3 от платените вноски към Банката в периода 27.09.2012 г. – 05.02.2014 г. Твърдял е, че е завел и второ гражданско дело за плащанията към Банката в периода 05.03.2014 г. – 01.09.2015 г. В периода на висящност на въззивното производство (на 23.02.2018 г.) е влязло в сила и решението по гр.д. № 5186/ 2015 г. на Русенски районен съд, с което ответникът И. И. е осъден да му възстанови на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД сумата 10 759.46 лв. – 1/ 3 от платените вноски към Банката в периода 05.03.2014 г. – 01.09.2015 г.
Ответниците-страни по договорите са оспорили исковете с твърденията, че не са знаели, че ищецът погасява вноските за връщане на кредита. Това ответникът-продавач е узнал едва с връчване на исковата молба по приключилото и по висящото към предявяването на исковете дело, а ответникът-купувач – с връчване на исковата молба по настоящото дело. Ищецът е бившият управител на дружеството-кредитополучател, а част от вноските е плащал в това си качество. 1/ 3 от вноските, които предхождат сключването на договорите, ответникът И. И. е възстановил на ищеца (сумите, пресъдени с първото влязло в сила решение). Другите вноски са следват договорите, а със сключването им страните по тях са нямали намерение да увредят ищеца (чл. 135, ал. 3 ЗЗД).
За да отхвърли исковете, въззивният съд е преценял предпоставките на чл. 135 ЗЗД според качеството на ищеца на кредитор на ответника И. И. по регресните вземания, установени с двете влезли в сила решения. Приел, е че онези, които предхождат договорите, са пресъдени на ищеца с първото, а са погасени изцяло още в хода на първоинстанционното производство. Приел е, че въпреки това ищецът има правен интерес от предявените искове, защото е кредитор на ответника И. И. и по регресните вземания, пресъдени с второто решение. Те обаче са възниквали след сключените договори. Чл. 135, ал. 3 ЗЗД намерение на страните по договора да увредят ищеца-кредитор по тези вземания. Тяхното намерение да увредят банката-кредитодател е установено, но не и намерението им да увредят ищеца-кредитор по тези регресни вземания. Така въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни и следва да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени.
При тези мотиви на въззивния съд материално-правните въпроси обуславят въззивното решение, макар да се налага настоящият състав на Върховния касационен съд да ги обобщи и сведе до следните (т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): Когато солидарен длъжник плати на кредитора и възникне регресно вземане срещу другия длъжник (чл. 127, ал. 2 ЗЗД), който е извършил разпореждане със свое имущество, спрямо кого се преценяват предпоставките на чл. 135 ЗЗД – спрямо удовлетворения кредитор или спрямо платилия солидарен длъжник? Разкрива ли особеност случаят, в който солидарният длъжник по договор за банков кредит е плащал вноските за връщане на кредита и част от тях предхождат, а други – следват разпоредителното действие? Въпросите не са засегнати в практиката, представена от касатора. По тях на настоящия състав не е известна друга практика на ВКС, а въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 286/ 25.06.2018 г. по гр.д. № 210/ 2018 г. на Русенски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена в полза на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 185.65 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване в зависимост от представянето на платежния документ в дадения срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.