О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№172
гр. София, 08.04.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 4344 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №4247 от 27.06.2018г. по гр.д. № 12947/2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 85241 от 06.04.2017г. по гр.д.№ 11688/2016г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по отношение на Р. Т. З., че С. С. Н. не е собственик на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ * кв.м., както и на построените в него къща със застроена площ * кв.м., представляваща имот с идентификатор **** и на гараж с площ * кв.м., представляващ имот с идентификатор **** по кадастралната карта и регистри на [населено място].
Касационната жалба е подадена от ответника С. С. Н.. Поддържат се оплаквания за очевидна неправилност, нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на възраженията на касатора. Наведени са и доводи за недопустимост на иска поради изтекла погасителна давност и поради липса на правен интерес. Досежно уваженото от съда възражение по чл. 76 ЗН, заявено от ищцата в исковата молба, са развити съображения, че съдът неправилно е приложил в случая тази разпоредба, а и относителната недействителност означава, че сделката обвързва страните и поражда целените правни последици. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат въпроси, които съдът е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, а именно: 1/ може ли да бъде присъединено владение в конкретната хипотеза, когато позоваващият се на придобивна давност е добросъвестен владелец и приобретател при условията на частно правоприемство, неговият праводател се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка преди изтичане на 10 години, а деривативната сделка е квалифицирана като относително недействителна по чл. 76 ЗН; 2/ може ли ответникът да придобие имота по давност за петгодишен срок, ако ищецът не се позовал на относителна недействителност и може ли съдът служебно да прилага тази недействителност; 3/прекъсва ли се давността чрез иск, който се позовава на нищожност, а не на относителна недействителност; 4/ какъв вид е релевираната недействителност по делото – нищожност, както е заявено в исковата молба или относителна недействителност както е приел съда; може ли съдът служебно да определи търсената защита по чл. 76 ЗН като относителна недействителност когато се твърди нищожност.
Ответницата Р. Т. З. представя писмен отговор чрез пълномощника си адв. Н.. В него излага съображения по основателността на жалбата, но не и по основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Ищцата Р. З. твърди в исковата молба, че наследодателят Н. Г., починал 2004г., е бил собственик на дворно място с четири сгради в [населено място]. Наследници на Н. Г. са съпругата му Б. Г., починала след него същата година и племенниците му Г. Г. и Р. З. – ищцата. Наследници на съпругата Б. са множество лица – низходящи на нейните шест братя и сестри. През 2013г. Г. Г. се е снабдила с нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение на 1/2 ид.ч. от поземления имот, както и на две от сградите в него – жилищна сграда и гараж. През ноември същата година е дарила притежаваните имоти на ответника С. Н.. През 2015г. той е отправил нотариална покана до ищцата за предаване на владението върху имота или за заплащане на обезщетение. В исковата молба е оспорена възможността Г. Г. да е придобила собствеността по давност поради това, че никога не е владяла имота и не е обективирала намерение за своене. Наред с това е заявено, че сделката й със С. Н. е нищожна поради липса на съгласие и е недействителна на основание чл. 76 ЗН. Поради това е поискано установяване, че ответникът не е собственик на описания в нотариалния акт за дарение имот.
Според събраните свидетелски показания поземленият имот е обработван от ищцата, а в сградите имало наематели като Г. и Р. си делели наема; последните 15 години Г. не е ползвала имота; оплаквала се, че в къщата й са пуснати наематели от нейна племенница.
При тези обстоятелства съдът е приел на първо място, че ищцата има правен интерес от водене на иска, тъй като констативният нотариален акт и договора за дарение засягат нейните права, още повече, че ответникът претендира да е единствен собственик на две от сградите в имота. По-нататък е изтъкнал, че актът на разпореждане на сънаследник изцяло или отчасти с отделна наследствена вещ е относително недействителен съгласно чл.76 ЗН и Тълкувателно решение № 1/2004г. на ОСГК; на тази недействителност може да се позове само сънаследник, неразпоредил се с дела си, в рамките на производство по делба или по иск за собственост, като целта е имотът да се върне в делбената маса. В случая Г. Г. е прехвърлила на ответника два обособени обекта от наследството – къща и гараж, както и 1/2 ид.ч. от поземления имот; този акт е непротивопоставим на ищцата и няма пречка правото й по чл. 76 ЗН да бъде упражнено чрез отрицателния установителен иск. Въззивният съд е приел и че доказателствената сила на констативния нотариален акт на Г. Г. е оборена, доколкото тя е могла да започне да упражнява владение най-рано от смъртта на пряката си наследодателка Е. Т. /сестра на Н. Г./ през октомври 2005г., а оттогава до издаването на нотариалния акт през юли 2013г. не е изтекъл давностния срок по чл. 79, ал.1 ЗС. Освен това, по делото не е доказано Г. Г. лично да е осъществявала фактическа власт върху имотите, а още по-малко да е превърнала с едностранни действия държането на идеалните части на другите съсобственици във владение, каквито са разясненията в Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК. Поради това съдът е счел, че ответникът не е придобил собствеността върху имотите нито по силата на договора за дарение, нито по давност, при което отрицателният установителен иск е основателен.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
Поставените от касатора правни въпроси от първи до трети касаят присъединяването на владение и прекъсването на давността. Те не са разрешени от въззивния съд и не са поставени в основата на решаващите му изводи. Първият въпрос е формулиран по същия начин, както въпроса, разрешен в приложеното решение № 178 от 09.07.2014г. по гр.д. № 7749/2013г. на I г.о. В дадения отговор се приема, че когато позоваващият се на придобивна давност е добросъвестен владелец, а неговият праводател е владелец по договор, който е относително недействителен по чл. 76 ЗН спрямо лицето, позоваващо се на относителната недействителност, то владението на двамата е разнородно и е необходим десетгодишен срок за придобиване по давност. В настоящия случай съдът е приел, че изобщо не е доказано праводателката на касатора да е упражнявала фактическа власт върху имота, а още по-малко владение. А самия той очевидно също не държи имота, след като през 2015г. е отправил нотариална покана до ищцата за предаване на владението. Поради това първите три въпроса не са определящи за изхода на спора. Следващият въпрос за вида на недействителността и за извършената от съда квалификация по чл. 76 ЗН, при положение, че в исковата молба е извършено позоваване на нищожност, не могат да обуславят допускане на касационен контрол. Задължението на ищеца е да изложи своите фактически твърдения и да формулира петитума си, а на дейност на съда е подвеждането на тези факти под приложимата правна норма, включително квалифицирането на вида недействителност.
Основателни се явяват обаче съмненията на касатора за очевидна неправилност на обжалвания акт. Следва да бъдат подложени на проверка дали не са очевидно неправилни два от изводите на съда. Първо, че доказателствената сила на констативния нотариален акт на Г. Г. е оборена изцяло, предвид липсата на спор, че Г. Г. е наследник на Н. Г. и притежава по наследство определена /но неустановена по делото/ идеална част от имота. Второ, за възможността позоваването на относителната недействителност по чл.76 ЗН да се извърши в рамките на отрицателен установителен иск за собственост, предявен от сънаследник, неразпоредил се с дела си, срещу приобретателя по договора с друг сънаследник.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4247 от 27.06.2018г. по гр.д. № 12947/2017г. на Софийски градски съд по касационната жалба на С. С. Н..
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 75 лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: