О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1723
София, 30.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1282/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Ю. П. К. от гр. В. срещу решение на Варненския окръжен съд по гр. д. № 274/2009 год., която съдържа изложение за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Към жалбата е приложено решение на състав на ВКС и коментар по делата за трудови спорове.
Ответникът „С” А. , гр. Д. счита, че касационната жалба не следва да бъде допусната за разглеждане, поради липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
След проверка, касационният съд установи следното:
Варненският окръжен съд, с въззивно решение от 8. 6. 2009 г. по гр. д. № 274/2009 г. е оставил в сила решението на Девненския районен съд по гр. д. № 350/2007 г. в частта, с която е отхвърлен иска на К. по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ срещу „С” А. за възстановяване на длъжността ”лаборант аналитик”, която тя е заемала преди уволнението й със заповед от 11. 7. 2007 год.. С въззивното решение е отменено частично решението на районния съд в частта за уважаване на иска на К. по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и с решение по същество, окръжният съд е отхвърлил иска за заплащане на сумата 4 952.64 лв., обезщетение за шест месеца, през което време ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение. Отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ въззивният съд е обосновал с направеното от ответника възражение за погасяване на правото на предявяване на иска в двумесечен срок от връчване на ищцата на заповедта за уволнение на 11. 7. 2007 год., при положение, че това искане е заявено писмено пред съда на 24. 9. 2007 год.. Отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение по чл. 225 КТ, въззивният съд е обосновал с липсата на доказателства, че ищцата действително е останала без работа в продължение на шест месеца след уволнението.
Искането на жалбоподателката за допускане на касация на въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на работа е обосновано по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива съдебна практика. Искането е основателно. Налице са решения на отделни състави на ВКС, с които е решаван противоречиво въпросът за срока на предявяване на иска за възстановяване на работа на незаконно уволнения служител – 2-месечен по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ или 3-годишен по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. Следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в тази част, за да бъде постановено решение по чл. 291 ГПК с посочване на правилната практика.
Основателно е искането за допускане на касация на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 225 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 4 952. 64 лв., на заявеното от жалбоподателката основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд касае основен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Съгласно принципа на диспозитивното начало – чл. 6 ГПК, обемът на дължимата защита се определя от страните. Същият принцип е заложен в чл. 269 ГПК относно правомощията на въззивния съд, който е ограничен да се произнася само по посочените в жалбата отменителни основания. В първоинстанционното производство по делото ответникът „С” А. е оспорил искането за заплащане на обезщетение за безработица на ищцата вследствие на уволнението, с възражението, че уволнението е законосъобразно, което изключва материалноправното основание за присъждане на такова обезщетение. В условие на евентуалност, ако искането за обезщетение бъде уважено, ответникът е направил възражение за прихващане със сумата 11 199.06 лв., която е била изплатена на ищцата като обезщетение за прекратяване на трудовото й правоотношение. Във въззивната жалба на ответното дружество се съдържат същите правни доводи и фактически искания – отхвърляне на претенцията за обезщетение в резултат на отхвърляне на иска за отмяна на уволнението или, при уважаване на искането, да се извърши прихващане с платеното от работодателя. Въпреки таки конкретност на правните доводи на ответника, определящи рамките на исканата от него защита по спора между страните, въззивният съд е отхвърлил искането на ищцата за присъждане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ по съображения, че тя не е установила по категоричен начин, с надлжени доказателства, че след уволнението в продължение на шест месеца е била без работа. По този начин въззивният съд се е произнесъл извън предмета, с който е бил сезиран и това касае точното прилагане на закона. Налице е недопустимо произнасяне на въззивния съд и в частта, с която е оставил в сила решението на районния съд, с което е отхвърлено възражението за прихващане на „С” А. за сумата 11 199.06 лв.. Това възражение е предявено под условие, ако се уважи искането на К. за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Тъй-като искът е отхвърлен, въззивният съд не е дължал произнасяне по възражението за прихващане, следвало е да обезсили първоинстанционното решение, с което районния съд се е произнесъл по същество по възражението за прихващане, като го е отхвърлил и да прекрати производството поради липса на предявено искане. Тъй-като искането на ответника за прихващане на евентуалното вземане на ищцата с неговото вземане в размер на 11 199.06 лв. е в пряка зависимост от произнасянето по иска на К. по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, следва да се допусне касационно обжалване и в тази част.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на Ю. К. на решението от 8. 6. 2009 г. по гр. д. № 274/2009 г. на Варненския окръжен съд в ЧАСТТА, с която е оставено в сила решението на Девненския районен съд за отхвърляне на иска на Ю. К. по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на работа, поради отмяна на уволнението й, както и в ЧАСТТА, с която Варненският окръжен съд като инстанция по същество е отхвърлил иска на К. по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата 4 952.64 лв. обезщетение за оставането й без работа поради незаконно уволнение.
ДОПУСКА касационно обжалване на същото решение в ЧАСТТА, с която Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Девненския районен съд по гр. д. № 350/2007 год., в частта с която е отхвърлено възражението за прихващане на „С” А. срещу Ю. К. за сумата 11 199.06 лв..
По делото не се дължи държавна такса от Ю. К. за разглеждане на касационната й жалба по същество.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: