5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 21.03.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4405 от 2016 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Й. от [населено място] срещу решението на Силистренския окръжен съд, постановено на 30.06.2016г. по в.гр.д.№76/2016г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от Р. Н. Й. против [фирма] иск за осъждане на ответника да възстанови предишното състояние на границата между имоти с идентификатори 66425.504.19 и 66425.504.531 по КК на [населено място] като насипе пръст в изкопа и възстанови оградата и портичката, както и иск за осъждане на ответника да заплати причинените на ищеца вреди на обща стойност 1211.00лв. в имот с идентификатор 66425.504.19, от които 600лв. представляват стойността на унищожените 6 броя плодни дръвчета, 450лв. представляват стойността на унищожената и изхвърлена оградна мрежа между имотите, 111лв. представляват стойността на дървените диреци от акация, а 50лв. представляват стойността на портичката от винкел.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд е разрешил спора в противоречие с практиката на ВКС и при наличие на противоречива практика на съдилищата при назначени по делото две експертизи, които взаимно си противоречат, като в последна сметка съдът приема, че никоя от двете експертизи не отговаря на поставените въпроси, тъй като вещите лица са некомпетентни, но именно съдът ги е определил за вещи лица и назначил според тяхната специалност и не следва ли в подобна хипотеза съдът да назначи друга експертиза, която да отговори на поставените въпроси, вместо да поставя страната пред свършен факт с решението.
В писмен отговор в срока по чл.287 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище само по основателността на жалбата, но не и досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване , като съображенията за това са следните:
Р. Н. Й. е предявил срещу [фирма] иск за възстановяване предишното състояние на границата между двата съседни имота като насипе пръст в изкопа и възстанови оградата и портичката, както и иск за осъждането на ответника да му заплати причинените вреди на обща стойност 1211лв., от които 600лв., представляващи стойността на унищожените 6 броя плодни дръвчета, 450лв., представляващи стойността на унищожената и изхвърлена оградна мрежа, 111лв., представляващи стойността на дървените диреци от акация и 50лв., представляващи стойността на портичката от винкел. Твърди, че през лятото на 2011г. ответникът е предприел действия по укрепване на границата между двата имота като за целта изкопал ров с дължина 80м. и дълбочина, започваща от 1.5м. и достигаща 10м. с цел изграждане на циментова стена с желязна арматура в земята до равнището на дворните места, за да се предотврати свличането на земна маса, но при извършването на изкопните работи са унищожени съществуващата преди това оградна мрежа между имотите, акациевите диреци, с които е била закрепена, както и портичката от винкел и 6 плодни дървета, подробно описани в исковата молба.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен, тъй като не е установено извършените от ответника действия да са неправомерни. Прието е, че основното спорно обстоятелство касае въпроса дали действително свлачищните процеси са причинени от неправомерни действия на ответното дружество, свързани с изграждането през лятото на 2011г. на укрепваща подпорна стена между двата имота или са в резултат на причини, стоящи извън поведението на ответника.
От фактическа страна е прието, че : след сигнализиране от ответното дружество е извършен оглед на място от специалисти от отдел „Устройство на територията“ към [община] и е констатирано, че към момента на огледа са започнали укперителни работи /изграждане на подпорна стена в имота на ответника/, която трябва да бъде довършена, като е потърсена и помощта на [фирма] за становище и оценка /писмо на [община] до областния управител от 30.08.2010г./; при извършен от [фирма] оглед е констатирано, че свлачището обхваща неукрепен откос при югоизточния ъгъл на имота на ответника, в който са разположени промишлена и складова база, като откосът е със северезопадна експозиция и височина 12.14м., че при североизточния край на свлачищната деформация и по източната граница на имота в основата на откоса е изградена бетонова подпорна стена с височина 1.6-1.8м. в северната половина ? /зад арматурния цех/ и около 1м-1.2м. в южната част, като в ниския участък от стената свлачищните материали я надхлъзват и затрупват площадката на имота / становище от 08.11.2010г./. Посочено е, че специалистите от [фирма], извършили през м.ноември, 2010г. инженерно-геоложки оглед на мястото на свалчището, са категорични, че причините за развитието на свлачищните процеси се дължат на високата степен на водонасищане, причините за което са от комплексен характер и могат да се обобщят като особености на почвата и наличие на подпочвени води, както и нарушаване устойчивостта на откоса след подсичането му от периодично изгребване на свлечените маси, като е посочено, че свлачището е от 2009г., че формираното свлачищно засичане е с амплитуда на пропадане 3-4 метра и материалите от свлачищното тяло надхлъзват над площадката на промишлената и сладова база в имота и навлизат до 20 метра в границите му, което налага почистването им след всяка активизация на свлачищните процеси; измерено е, че свлачищната деформация е със северозападна експозиция, дължина по посоката на движение 35м. и ширина до 45м., като е възможно разширяване на обхвата й при продължителни валежи и обилно снеготопене. Съдът е приел, че именно такова разширяване на свлачището са констатирали и вещите лица по делото, когато са извършвали огледите, като съобразно експозицията на процесите деформацията е обхванала не само източната граница и югоизточния ъгъл на имота на ответника, но се е разпростряла почти по цялата му граница с имота на ищеца. Посочено е обаче, че становището е от 08.11.2010г. и към този момент вече е била констатирана активна свлачищна дейност, както и че независимо от построената в югоизточната част подпорна стена с височина 1м.-1.2м. свлачищните материали я подхлъзват и затрупват площадката на имота, докато ищецът твърди, че вследствие на действия на ответника от лятото на 2011г. е активирана свлачищната дейност, която засяга неговия имот.
При извършването на преценка дали свлачищните процеси са причинени от неправомерни действия на ответното дружество, свързани с изграждането на укрепващата подпорна стена между двата имота към 2011г. или са в резултат на причини, стоящи извън поведението на ответника, въззивният съд е приел, че следва да бъде взето предвид становището на в.л., изготвило съдебно-техническа експертиза в производството пред първоинстанционния съд, според което изкопаването на основите на подпорната стена на границата между двата имота не е причина за започването на свлачищните процеси, че свлачище има и в частта по границата, където не са извършвани изкопни и строителни работи, като според вещото лице изграждането на стената, която е с видима височина малко повече от метър и която е почти затрупана от допълнително свляклата се пръст, не би могло да причини свлачище по цялата граница. Посочено е, че пред въззивния съд е назначена нова експертиза, което според вещото лице е базирано на становището на [фирма] от 08.11.2010г., докато според въззивния съд заключението да е в противовес с това становище. Посочено е също така, че това вещо лице коментира дейността на ответника по подготовка на терена за строителна площадка чрез изгребване на големи обеми земна маса, но не и процес по започване изграждането на подпорна стена през 2011г. и поради това според въззивния съд от това заключение не може да се направи извод, че вследствие на предприетите от ответника действия през лятото на 2011г. по изкопаването на ров за изграждане на подпорна стена на границата с имота на ищеца са възникнали свлачищните процеси, които са увредили имота на Р. Й..
Прието е, че следва да бъде съобразено, че и двете вещи лица не са в състояние от сегашния момент да дадат категорично становище за състоянието на терена и причините, довели до свличането на земна маса през процесния минал период, поради което изводите не следва да бъдат изграждани изключително на някое от тези заключения, а по-скоро заключенията да бъдат преценявани в съпоставка с представеното по делото становище на [фирма], на което се позовават и двете вещи лица. Въз основа на това становище съдът е приел, че ответникът не е извършил неоснователни действия, довели до свличане на имота на ищеца, като изгребването на свлечени земни маси от имота на ответника, за което говорят свидетелите Я. и Д. и за което става дума в становището на [фирма], не може да се счете за увреждащо действие, тъй като се касае за отстраняване на последици от свлачищна дейност във връзка с обезпечаване функционирането на имота по предназначението му, както и по причина, че започналите укрепителни дейности по изграждането на подпорна стена към този период са насочени към предпазване от свлачищните дейности, а не към предизвикването им. Прието е също така, че следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че за изграждането на подпорната стена не е било необходимо разрешение за строеж и инвестиционен проект, т.е. не може да се приеме, че ответникът е бил в нарушение на закона, предприемайки тези укрепителни дейности /чл.151, т.4 ЗУТ и чл.147, т.5 ЗУТ/.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване, като с оглед особеностите на разглеждания случай /изводът на въззивния съд за недоказаност на предявените искове се основава на извършената преценка на заключенията на изслушаните по делото експертизи, включително на констатацията, че становищата на вещите лица не съвпадат/ и наведените от касатора доводи въпросът, по който се допуска касационно обжалване следва да бъде уточнен /т.1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/ както следва: за начина, по който съдът следва да извърши преценка на изслушаните по делото експертизи в хипотеза, при която становищата на вещите лица не съвпадат, както и за значението на експертните заключения в гражданския процес.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед спецификите на спора и липсата на задължителна практика в хипотеза, при която съдът е приел, че вещите лица , при поставена задача да дадат заключение пръстта/почвата, която е свлечена в мястото, собственост на ищеца, дали е в резултат от изкопни работи, извършени от ответника, не са в състояние от сегашния момент да дадат категорично становище за състоянието на терена и причините, довели до свличането на земна маса през процесния минал период.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решението, постановено на 30.06.2016г. по в.гр.д.№76/2016г. по описа на Силистренския окръжен съд.
С разпореждане от 01.07.2014г. касаторът Р. Н. Й. е освободен от задължението за заплащане на държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Председател:
Членове: