О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 01.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №136/2012 г.
Производството е по чл.278, ал.1, във връзка с чл.274, ал..3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. К. К. от гр. В. Т., приподписана от адв. Н. Х., срещу въззивно определение №635/28.11.2011 г. по ч.гр.д.№1231/2011 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 06.10.2011 г. по канцеларско дело №3/2011 г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е отказано образуване на съдебно производство пред последния и е върната исковата молба на жалбоподателя в настоящото производство А. К. К. от [населено място].
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
Великотърновският районен съд е прекратил производството по делото по предявения от А. К. К. иск против Й. К. – прокурор при В. районна прокуратура, основавайки се това, че исковата претенция се основава на обстоятелства и твърдени от ищеца неправомерни действия от страна на ответника по иска, материализирани в издадено от последния постановление №2962/11.10.2010 г., които са извършени в служебно качество и компетентности. Съдът, позовавайки се на разпоредбата на чл.132, ал.1 от Конституцията на Република България е приел, че претенцията е процесуално недопустима.
С обжалваното в настоящото производство определение Великотърновският окръжен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд със същите мотиви и позовавайки се на константната съдебна практика.
В изложението за допустимостта на частната касационна жалба се твърди, че цитираната от въззивната инстанция конституционната норма противоречи на чл.17 от Конституцията, във връзка с чл.1 от Допълнителния протокол към Евроконституцията и чл.27, т.2 от Римския статут на Устава на Постоянния международен наказателен съд. Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и уважаване на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК допускането до касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, е предпоставено от посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, който е решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата вола на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно посоченото Тълкувателно решение непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горните съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №635/28.11.2011 г. по ч.гр.д.№1231/2011 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 06.10.2011 г. по канцеларско дело №3/2011 г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е отказано образуване на съдебно производство пред последния и е върната исковата молба на жалбоподателя в настоящото производство А. К. К. от [населено място], по подадената от него частна касационна жалба, вх.№12273/19.12.2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: